Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Контролиране на емоциите – какви грешки правим

Контролиране на емоциите – какви грешки правим

Контролиране на емоциите – какви грешки правим  - изображение

Тук — в раздел психология, постоянно говорим как, за да се запази психическа стабилност, човек трябва да приема всички свои емоции. Това е така, защото потискането, изтласкването и отричането им често, води както до психически, така и до физически последици, които могат буквално да съсипят здравето.
Ежедневно аз и колегите описваме начини за успокояване на ума, анализиране на социални и емоционални казуси и подреждане на личните мотиви, но понякога си мисля, че не сме успели да изясним един от най-важните въпроси в ежедневието и социалното взаимодействие на човешките същества. А той е дали има и ако има, то какви биха били разликите между това да приемеш емоциите си и да ги изразиш?

Какво е емоцията

Нека започнем от достатъчно далеч, за да очертаем ясно картината. Емоция, страст, вълнение — думите, които човечеството е използвало през годините, за да обрисува психичните състояния на индивида, предизвикани от всякакви външни обстоятелства и взаимодействия. Всички знаят, че има положително и отрицателно заредени емоции, но повечето хора не съзнават, че съществува и средно състояние – апатията (повечето от нас грешно смятат, че е отрицателно).
Емоциите не са чувства, те са много по-интензивни и влияят дори на физическото състояние на индивида, поради факта, че водят до висока възбудимост. Добрата новина е, че освен силни, те са и сравнително кратки (ако към тях се подходи правилно). Но за съжаление има моменти, в които нежеланите емоционални състояния се проточват и водят до дълго объркване и ирационални отношения, както с хора, така и с обекти от околния свят.

Много е важно да подчертаем, че емоцията НЕ е рационална. Тя идва реактивно, след подаване на външен или вътрешен стимул и за разлика от мислите не следва логически правила при формирането си.
Тя расте или изчезва под влияние на твърде много фактори, като това дали я осъзнаваме или потискаме има огромно значение за вътрешния мир на личността.

Да приемем емоцията

Още в ранна детска възраст емоциите са нещото, чрез което децата, дори преди да проговорят, се свързват със света. Доволството и неудобството са първите неща, които малкото човече показва и на които получава отговор. С времето те стават все по-богати, добиват нюанси и се превръщат в разсад на по-силни чувства и личностни характеристики. А близките, обществото, светът започват да им влияят, както пряко, така и косвено, като ги предизвикват, насърчават или наказват.
Когато човешките същества са невръстни, те разчитат на първосигналната си система и изразяват всяко свое вълнение със силата и патоса, които изпитват. За обществото това не е приемливо, като близките се опитват да въведат ред и да вкарат първосигналните реакции на детето в някакви разумни рамки.

Ето тук се появява изначално и грешно смесване на понятията „изразявам“ и „приемам емоция“. Всеки родител има различна тактика за ограничаване на неприемливите действия, но някои успяват освен да ограничат самите актове, да вменят на децата си, че има неприемливи емоции.
Няма да повярвате колко много хора живеят, потискайки гнева, тъгата, тревогата и дори пориви на привързаност, само защото като деца им е било вменено да не изпитват такива. Лошо не е просто потискането, а произтичащото от това поведение, проблемите със самооценката, сривовете в усещането за смисъл и посока на човешкото съществуване. Появата на психически защитни реакции, които по-скоро вредят, отколкото помагат, и ужасът на личността от това, че винаги греши, когато изпитва неприемливата емоция, създаването на представа, че самият той е неприемлив, защото „нещо не му е наред“ (все пак изпитват емоция, която не трябва!) — това са последствията, на това човек да не приема емоциите си.

Понякога потискането, отричането, отказът да се приеме, че емоцията е някъде вътре в човешкия ум, се появяват в зряла възраст… за да сме честни, то се случва във всяка възраст. И във всеки етап от живота носи последици. Ето защо психолозите препоръчват опознаване на собствените емоции, повишаване на емоционалната интелигентност, самонаблюдение и самоанализ. Всяко едно от тези неща помага на личността да се опознае по-качествено, да избегне неприятните последици от емоционалната незрялост и да стопира евентуалното развитие на психосоматични проблеми, произтичащи от повишени нива на тревожност и стрес.
Когато човек познава и приема емоциите си, той успява да анализира мотивите и дори да приложи рационални методи за промяната им.
Нали си спомняте – емоциите са ирационални. Те се появяват в ума бързо, понякога нелогично и могат да разстроят цялостното функциониране на личността. Ако човек е в състояние да ги разпознае и разбере, трябва, след като го стори, да ги приеме и признае пред себе си, за да може да ги промени.

Тук може би ще се усъмните в казаното от нас. Защо да е необходимо да приемеш емоцията, за да я промениш?! И защо да я променяш, като може да я потиснеш?!

Потискането на емоции в най-добрия случай носи повишена тревожност, и хронично високи нива на стрес. Другите варианти се простират между това да се развият панически атаки, социално неприемливо (и дори антисоциално) поведение и да се повишат рисковете от хронични състояния, сред които сърдечни, и ракови заболявания.

Необходимостта да познаваш част от себе си, за да я промениш, най-вероятно е очевидна за читателя. Ако дадено емоционално състояние е отрицателно заредено, то желанието да се раздели с него е рационално. Въпросът е, че за да се отхвърли гневът, например, е необходимо да се признае, че той съществува. После да се осъзнае срещу кого е насочен (дали към собствената личност, някой друг или определено обстоятелство), като това се оказва доста голяма спънка за повечето хора.

Първите две стъпки по осъзнаването на емоцията и откриването на нейния корен най-често са толкова трудни, че повечето хора въобще не стигат до третата, когато съзнателно решат да се занимаят с емоционалните си състояния.
Каква е последната стъпка — тя се състои в това да се огледа рационално ситуацията и да се предприемат мерки за получаване на други емоции. Това ще проработи добре само и единствено, ако индивидът е приел предишната, която му се е струвала болезнена или нежелана.
Идеята на всичко това е личността да се отърве от „лошата емоция“ и неприятните състояния, които тя носи, а единственият начин тя да си тръгне е първо да бъде разбрана.

Да изразим емоцията

Някой да ви е призовавал скоро „да не се цупите“?

Това израз, които често се чува и събира в себе си призива да не изразявате и да не изпитвате негативните си емоции. След като човек знае, че няма как първото да се случи като с магическа пръчица, остава да се справи с второто. Иначе казано, как емоциите се изразяват пред света има също толкова голямо значение, както и самото им наличие.

Защо?

Като цяло начинът, по който се изразява (или не се изразява) емоцията, има пряка връзка с това как я приема индивидът (дали ескалира или се стопява), с това как се самоизгражда личността (създаване на очаквания за света, отношение към него, изграждане на навици), и с това как се представя в обществото.

Ако човек изпитва дълго негативни емоции, без да има възможност да ги изрази пред света (въпреки, че е наясно с тях), нивата на хроничен дистрес се повишават. Ако пък негативните емоции биват бурно изразени, най-често викането води до агресивно поведение (макар и неосъзнато) и ескалация на емоцията и на действията.

Психолозите дълго време са анализирали как поведението повлиява емоцията, която го е предизвикала, и са стигнали до извода, че колкото по-шумно човек изразява недоволството си, толкова по-ярко става усещането за него. Оказва се, че дори думите, които използват човешките същества, имат огромно значение, за това как еволюира емоцията. Колкото по-обстоятелствена е речта, докато индивидът описва емоционалното си състояние, толкова по-лесно ще е в последствие да приключи отношенията си с конкретната емоция. Ако, обаче използва „тотални и абсолютизиращи изрази“ емоциите ескалират, сякаш са надуващ се балон. Изводът на специалистите е, че думи като „винаги“, „никога“, „всичко“ и „нищо“ не са добър израз за уреждане на емоционални въпроси.

Изразяването на емоциите може да се случва по много начини — като при децата (в мига на появяването им, със силата, която идва естествено в ума), по-обрано (спокойно словесно описване на емоции и чувства в диалогична форма, целяща коректни отношения), със забавяне (което предполага, предходни опити за овладяването й, или ескалация, поради опитите за задържане), или с насочване в друга посока (най-често, с цел да се намали стресът от негативната емоция, вливайки я в изкуство или спорт).

Изразите на емоцията, за разлика от самата нея, могат да бъдат рационални и съобразени с обстоятелствата, защото са плод на съзнателни решения.
Иначе казано — когато е ядосана, личността може да реши дали ще си замълчи (и ще отиде да потича), ще обясни чувствата си, ще се развика или ще удари някого.

Добрата новина е, че част от изразите на емоциите помагат за тяхната еволюция (в положителна посока). Арт терапевтичните дейности, занимание с хобита, спортни дейности могат да намалят ефекта от емоцията, ако тя е негативна, или да го усилят, ако е положителна.

Не е рентабилно и разумно да се бърка емоцията и нейният израз. „Контролирането“ и „овладяването на емоциите" носят своите последствия, което ни подсказва, че е наложително децата да се обучават на емоционална интелигентност и познаване на собствените мисловни процеси, паралелно с това да контролират външния израз на състоянията си, за да са социално приемливи.

Автор: Станислава Тонева
Снимка: soul-union.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноНовиниПсихологияНормативни актовеСпортЛайфстайлИсторияЛеченияЗдравни съветиСнимкиФизиологияАлт. медицинаСоциални грижиАнкетиБотаника