Какви грешки допускаме в старанието си да контролираме емоциите си

За да запазим психическата си стабилност, трябва да се научим да приемаме всички свои емоции. Това е така, защото потискането, изтласкването и отричането им често води както до психически, така и до физически последици, които могат буквално да разрушат здравето ни. В следващите редове ще обясним какво е емоцията и каква е разликата между това да я приемаш и изразяваш.

Какво е емоцията

Нека започнем с уточнението, че емоциите не са чувства, те са много по-интензивни и влияят дори на физическото състояние на индивида поради факта, че водят до висока възбудимост. Добрата новина е, че освен силни, те са и сравнително кратки (ако към тях се подходи правилно). Има моменти обаче, в които нежеланите емоционални състояния са с дълга продължителност и водят до объркване и ирационални отношения.

Тя расте или изчезва под влияние на твърде много фактори, като това дали я осъзнаваме, или потискаме има огромно значение за вътрешния мир на личността.

Да приемем емоцията

Още в ранна възраст, още дори преди да проговорят, чрез емоциите децата се свързват със света. Удоволствието и неудобството са първите неща, които малкото дете показва и на които получава отговор. В ранните си години човешките същества разчитат на първосигналната си система и изразяват всяко свое вълнение, без да потискат емоцията си. Но тъй като за обществото това не е приемливо, близките се опитват да въведат ред и да поставят първосигналните реакции на детето в някакви разумни рамки.

Ето тук се появява изначално и грешно смесване на понятията „изразявам“ и „приемам емоция“. Всеки родител има различна тактика за ограничаване на неприемливите действия, но някои успяват както да ограничат самите актове, така и да вменят на децата си, че има неприемливи емоции.

Няма да повярвате колко много хора живеят, потискайки гнева, тъгата, тревогата и дори пориви на привързаност само защото като деца им е било вменено да не изпитват такива. Вредно е не само потискането, а и произтичащото от това поведение, проблемите със самооценката, сривовете в усещането за смисъл и посока на човешкото съществуване. Сред последствията от това човек да не приема емоциите си са появата на психически защитни реакции, които по-скоро вредят, отколкото помагат, и ужасът на индивида от това, че винаги греши, когато изпитва “неприемливата” емоция, създаването на представа, че самият той е неприемлив, защото „нещо не му е наред“ (все пак изпитват емоция, която не трябва).

Потискането и отричането на емоцията носи последици във всеки етап от живота. Ето защо психолозите препоръчват опознаване на собствените емоции, повишаване на емоционалната интелигентност, самонаблюдение и самоанализ. Всяко едно от тези неща помага на личността да се опознае по-качествено, да избегне неприятните последици от емоционалната незрялост и да избегне евентуално развитие на психосоматични проблеми, произтичащи от повишени нива на тревожност и стрес.

Когато човек познава и приема емоциите си, той успява да анализира мотивите и дори да приложи рационални методи за промяната им. Нали си спомняте – емоциите са ирационални. Те се появяват в ума бързо, понякога нелогично и могат да разстроят цялостното функциониране на личността. Ако човек е в състояние да ги разпознае и разбере, трябва след като го направи, да ги приеме и признае пред себе си, за да може да ги промени.

Защо да е необходимо да приемеш емоцията, за да я промениш? И защо да я променяш, като може да я потиснеш?

Потискането на емоции в най-добрия случай носи повишена тревожност и хронично високи нива на стрес. Другите варианти се простират между това да се развият панически атаки, социално неприемливо (и дори антисоциално) поведение и да се повишат рисковете от хронични състояния, сред които сърдечни и ракови заболявания.

>>> Какво представляват потиснатите емоции

Ако дадено емоционално състояние е отрицателно, то желанието да го потиснем е рационално. Въпросът е, че за да се отхвърли гневът например, е необходимо да се признае, че той съществува. После да се осъзнае срещу кого е насочен (дали към собствената личност, към някой друг или към определено обстоятелство), като това се оказва доста голяма спънка за повечето хора.

Първите две стъпки по осъзнаването на емоцията и откриването на нейния корен най-често са толкова трудни, че повечето хора въобще не стигат до третата, когато съзнателно решат да се занимаят с емоционалните си състояния.

Последната стъпка се състои в това да се огледа рационално ситуацията и да се предприемат мерки за получаване на други емоции. Това ще проработи добре само и единствено, ако индивидът е приел предишната, която му се е струвала болезнена или нежелана.

Идеята на всичко това е личността да се освободи от „лошата емоция“ и неприятните състояния, които тя носи, а единственият начин тя да си тръгне, е първо да бъде разбрана.

Да изразим емоцията

Някой да ви е призовавал скоро „да не се цупите“?

Това израз събира в себе си призива да не изразявате и да не изпитвате негативните си емоции. След като човек знае, че няма как първото да се случи като с магическа пръчица, остава да се справи с второто. Иначе казано, как емоциите се изразяват пред света има също толкова голямо значение, както и самото им наличие.

Защо?

Като цяло, начинът, по който се изразява (или не се изразява) емоцията, има пряка връзка с това как я приема индивидът (дали ескалира, или се стопява), с това как се самоизгражда личността (създаване на очаквания за света, отношение към него, изграждане на навици), и с това как се представя в обществото.

Как поведението повлиява емоцията, която го е предизвикала?

Много изследвания в тази област показват, че колкото по-шумно човек изразява недоволството си, толкова по-ярко става усещането за него. Оказва се, че дори думите, които използват човешките същества, имат огромно значение за това как еволюира емоцията. Колкото по-обстоятелствена е речта, докато индивидът описва емоционалното си състояние, толкова по-лесно ще е впоследствие да приключи отношенията си с конкретната емоция. Ако обаче използва “абсолютизиращи изрази“, емоциите ескалират, сякаш са надуващ се балон. Изводът на специалистите е, че думи като „винаги“, „никога“, „всичко“ и „нищо“ не са добър израз за уреждане на емоционални въпроси.

Изразяването на емоциите може да се случва по много начини:

• като при децата (в мига на появяването им, със силата, която идва естествено в ума);
• по-обрано (спокойно словесно описване на емоции и чувства в диалогична форма, целяща коректни отношения);
• със забавяне (което предполага, предходни опити за овладяването й, или ескалация, поради опитите за задържане);
• с насочване в друга посока (най-често, с цел да се намали стресът от негативната емоция, вливайки я в изкуство или спорт).

Изразите на емоцията, за разлика от самата нея, могат да бъдат рационални и съобразени с обстоятелствата, защото са плод на съзнателни решения. Иначе казано, когато е ядосана, личността може да реши дали ще си замълчи (и ще отиде да потича), ще обясни чувствата си, ще се развика или ще удари някого.

Добрата новина е, че част от изразите на емоциите помагат за тяхната еволюция (в положителна посока). Терапевтичните дейности, занимание с хобита, спортни дейности, изкуство могат да намалят ефекта от емоцията, ако тя е негативна, или да го усилят, ако е положителна.

>>> Как да контролираме емоциите си, така че да не ни контролират те

Не е разумно да се бърка емоцията и нейният израз. "Контролирането" и "овладяването на емоциите" носят своите последствия, което ни подсказва, че е наложително децата да развиват емоционалната си интелигентност, да опознават собствените мисловни процеси, а паралелно с това да контролират външния израз на състоянията си, за да са социално приемливи.