Адам Радомски: В основата на психичните проблеми стои страхът от загубата на контрол

Възможно ли е, преодолявайки страха си от загуба на контрол над ситуацията, човек да се справи с психичните си проблеми? Според професора по психология Адам Радомски от университета „Concordia“ този страх ни пречи да живеем пълноценно и може да доведе нарушения в поведението.

Кои са нещата, които можем и не можем да контролираме? И до каква степен това наше усещане допринася за благосъстоянието ни? Нова теория за психичните разстройства гласи, че важна роля играе не само степента на контрол, но и страхът, че можем да го загубим. В свое ново изследване проф. Радомски отбелязва „пациентите с психично разстройство се притесняват, че може да загубят контрол над когнитивния, емоционалния, физиологичния и контекстуалния аспект от живота си.“

На всеки от нас поне веднъж се е случвало да чувства, че събитията не се развиват по план и той не може да направи нищо. Например, когато научим неприятна новина, свързана със здравето, плановете ни за идните седмици се променят, без да сме искали това. Случилото се е извън нашия контрол.

Когато сме изправени пред неизвестното, загубата на контрол придобива напълно реални измерения и има практична насоченост. И сякаш този наш страх от бъдещето повлича след себе си още и още страхове, за всичко. Но дали бихме се справили с трудностите, ако мислим единствено за най-лошия възможен сценарий?

Страхът от загуба на контрол при различните психични разстройства

Според проф. Радомски страхът да не загубим контрол над живота си има по-сериозни негативни последици, отколкото самата му загуба. За да докаже своята теория, той разглежда случаи на пациенти с психични нарушения, при които именно склонността им да изпитват силен страх води до влошаване на симптомите. Нека се запознаем с отделните казуси и сами преценим дали и колко тясна е връзката между здравословното състояние на всеки болен и притесненията му за развоя на събитията.

>>> Как да спрете да се притеснявате за нещата, които не можете да контролирате

Паническо разстройство

34-годишен мъж с „пагубен и твърде силен страх от загуба на контрол“ върху функциите на тялото и мозъка, който погрешно вярва, че учестеното му сърцебиене е сигнал за настъпващ инсулт.

Интересното при него е, че се страхува не само от смъртта, но и от вероятността цял живот да изпитва тези негативни емоции. За щастие, в края на терапията, пациентът се научава да цени дори „частичния контрол, който притежава, въпреки че не му се е наложило да го упражни“. Мъжът признава, че това прозрение е променило нагласата му и е било най-полезното умение, което е развил, по време на консултациите.

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

42-годишна жена, която „инвестира много усилия и време“ в това да контролира мислите си, с цел да може да управлява и емоциите си.

Тя смята, че по този начин никога няма да загуби изцяло контрола върху живота си и няма да допуска „огромни грешки“. Терапията й е основана на когнитивната теория, като целта е да анализира страха си от загуба на контрол над мислите и да приеме, че невинаги е способна да ги направлява в желаната от нея посока.

Социална тревожност

Небинарна жена (която не определя себе си нито като жена, нито като мъж) на 27 години изпитва „постоянна нужда да контролира поведението и начина, по който изглежда“, за да бъде „добре подготвена психически“ за критични коментари от околните.

Радомски пояснява, че нейните притеснения са до голяма степен характерни за хората, които страдат от социална тревожност. Те изпитват силна тревога, че може да се поддадат на емоциите си, докато са заобиколени от други хора, което ще ги накара да се чувстват неловко.

>>> Какво представлява социалната тревожност

Посттравматично стресово разстройство

38-годишна жена, жертва на изнасилване, споделя по време на терапията си, че „е ужасена от онова, което може да се случи, ако загуби и без това слабия контрол над спомените.“

Макар в края на лечението тя все по-рядко да се връща към травмиращото събитие, самото присъствие на спомени я кара да вярва, че „вече е загубила изцяло контрол“.

Идеята за абсолютен контрол ни вреди

Както става ясно, всички пациенти страдат от различни симптоми, но ги обединява страхът. Страх, че могат да бъдат лишени от някои свои усещания, емоции или пък от модела на поведение, който са избрали. А вие припознахте ли се в някой от гореописаните казуси? Дори и частично? Вероятно се притеснявате, че може да се разкрещите на човека, който толкова силно ви дразни. Или пък сте обсебени от мисли, които не можете да прогоните. Експертите ни уверяват, че прокрадването на мисъл, че може да загубим контрол над ситуацията, не е проблем. Опасно е, когато решим да отделим време, място в ума си и енергия, за да я подхранваме.

Според Радомски страхът, че няма да можем да контролираме нежеланите мисли или емоции, подклажда друг, вторичен наш страх - че сме „лоши и опасни“. Наличието на този страх още повече задълбочава проблема.

Риск от психично разстройство

Следващият етап от терапията е да се обори с доказателства схващането, че човек може да контролира всичко. Психологът е категоричен, че мисълта за абсолютен контрол над всеки аспект от живота ни, е токсична. Да разгледаме следния пример: убедени сме, че можем да повлияем на резултат от спортно мероприятие, като изпълним някои ритуали – носим точно определена тениска или сядаме на един и същи номер седалка. Ако владеем положението и не позволяваме на въпросните ритуали да обсебят съзнанието ни, измамното чувство за контрол може би ще ни се стори забавно. Ако обаче го приемем като част от реалността, сме застрашени от психично разстройство като зависимост към хазартни игри или ОКР.

Клиничните случаи, разгледани по-горе, доказват, че умението да контролираме вътрешните си реакции е еднакво важно за всички пациенти. Все пак, Радомски подчертава, че за да бъде една психологическа теория считана за „универсална“, тя следва да обхваща всички модели на поведение при хората, а не само тези, характерни за пациентите с психични разстройства.

Така например всеки психически здрав човек поне веднъж е съжалявал за нещо, което е сторил, след като е загубил контрол. Да си представим, че сме предизвикали спор, тъй като не сме успели да овладеем емоциите си. Според Радомски в подобна ситуация би било полезно за нас да разгледаме случващото се от различен ъгъл. Бихме могли да си кажем, че ние всъщност не сме загубили контрол, а „сме взели погрешни решения, за които по-късно сме съжалили.“ Експертът ни запознава с още една възможна интерпретация – реагирали сме по този начин, защото сме били завладени от твърде силни чувства, което ни е попречило да направим трезва преценка. Следващия път може би ще бъдем по-предпазливи и няма да прибързваме с изводите.

Универсална теория?

Проф. Радомски не крие, че би било трудно всички модели на поведение да се обединят около една теория. В същото време той не изключва възможността от прилагането на направените от него открития в клиничната практика, след като обаче бъдат разработени емпирични въпросници.
Усещането за контрол е част от ежедневието на всеки човек. Ето защо психологът е убеден, че теорията би могла да намери широко приложение, не само сред пациенти с доказано вече психично нарушение. Неговата препоръка към всички нас е да разграничим нещата, които можем да контролираме, от онези, които не можем. Страхът от загуба на контрол съществува като диагноза отскоро и е доказателство за житейска промяна, която не зависи от нашите действия или бездействие.
Следващата важна крачка е да проследим реакциите си, когато усетим страха. Бие ли по-бързо сърцето ни, чувстваме ли се обзети от натрапчиви мисли? Обсебват ли ни тези мисли дори когато би трябвало да се забавляваме? Ако съумеем да упражним контрол над страховете си, със сигурност ще се справим по-ефективно и адекватно със ситуацията.