Масово любовта се бърка с други неща

от 12 май 2017г.

Дефинирането на обичта е необичайно в нашето общество. Малко хора се захващат да го направят наистина, въпреки че всички обичаме — любимия, брат/сестра си, родителите си, домашния любимец, родината…

Елините са пречупили любовта през призма и са я раздробили на шест:
- Ерос, отнасящ се за страстните чувства към партньор;
- лудус, който ние наричаме флирт при влюбване. Визира началните моменти на една връзка, изпълнени с трепет и вълнение;
- агапе, най-безкористната, висша форма на обич, божествено чиста и всеобхватна;
- прагма, видът обич, зараждащ се след дълги години съвместно съжителство;
- филавтия, обичта към себе си, която може да се изроди в нездрав нарцисизъм или да разцъфне в здравословно приемане на личността.

Прекрасно е, че човекът е способен на подобни чувства, но е изключително странно какви начини да ги изразява използва и как нарича хиляди други неща с техните имена. От съвсем малки ние наричаме обич почти всяка положителна емоция, която изпитваме:
„Обичам топлите вечери“;
„любимият ми цвят е розово“;
„влюбена съм в тези обувки“.

Колко пъти сте чували обяснения в любов, които звучат нелепо? А знаете ли, че в повечето случаи, когато хората ги казват са наистина убедени в думите си? Вярват, че са под влиянието на „емоцията любов“ и това ги подтиква към действия, обещания и сватби. Но психологията е установила шест основни емоции — изненада, страх, отвращение, тъга, гняв и радост. Любовта отсъства от този кратък лист, защото не е просто емоция, а комплекс от такива. Категоризирането на личните ни чувства е изключително сложно, дори на пръв поглед да не изглежда такова. Това е основната причина само зряла нервна система и психика да могат да стигнат до съждения, вярно определящи любовта.

Обич, любов и влюбване са различни категории

Няма как да отречем, че тези понятия имат различен заряд в българския език. Много често хората смесват понятията „обич“, „любов“ и „влюбване“. Но е нужно да уточним, че те имат напълно различни значения в психологията. Обичта е състояние на привързаност, което всеки човек в норма е изпитвал. Обичате майка си, нали? Желаете й най-доброто, готови сте на жертви за нея, дори те да са големи?

Обичта се характеризира с истинска безусловна привързаност. Тя е приемане на другия такъв, какъвто е. При анализ на отношението, което предизвиква, ще открием топлота, радост, грижа, вяра, надежда и липса на егоизъм. Тя не се основава на сексуални желания и изключително рядко има общо с грешна представа за обекта на обичане. Съотнесена към социалната ни вградимост е един от начините да запазим семейната единица, основна за строежа на обществото. Обичта е най-висшата сред ценностите, защото предполага пълно отдаване на човека, в името на нещо добро.

Влюбването, от своя страна, е плод повече на надежди, отколкото нещо друго. То е последствие от хормонален дисбаланс - повишени нива на допамин, предизвикващи пеперуди в стомаха. Ето защо постоянно мислим за субекта, предизвикващ пърхането им. Допаминовите пикове са като дрога за мозъка и той предпочита да си ги набавя, дори само като мисли за нашия възлюбен. Докато сме в период на влюбване, умът ни се опитва да се приобщи към хормоналните промени и започва да търси причини, за да оправдае емоционалното ни състояние. Ето как се зараждат представите ни за обекта на нашите страсти. Понякога схващанията ни са изградени на стабилна основа и трезва преценка (получена преди допаминовите пикове и периода на влюбване), друг път, под влияние на хормоните, изграждаме идеализирана представа, която впоследствие намираме дори глупава. Допаминовият прилив рано или късно изчезва. Най-дългият период на влюбване продължава около три години, след това вече няма пеперуди в стомаха, розовите очила се свалят и оставаме просто ние и човекът срещу нас. Без допамина може би ще успеем да видим истинската му личност и да изпитаме любов. А може, като в повечето примери наоколо, да хукнем да търсим друго влюбване.

Любовта, която някои определят като обич, а други като влюбване, всъщност съдържа част и от двете. Тя се гради благодарение и като следствие от периода на влюбване. Плод е на добре преминало влюбване, в което нереалистичните представи са преодолени и на тяхно място се е появил истинският образ на партньора. Започнало е реално привързване към личността, каквато е, също както в обичта. Разликата е в това, че при нея присъства желание за сексуална интимност и понякога нездраво съмнение за собствената ценност (ревност).

Отношенията, съградени на тези три различни чувства, се развиват по изключително разнороден начин. Дали ще имаме бурна, страстна и много противоречива връзка, изградена на нереалистични представи и очаквания, която ще секне заедно с пеперудите в стомаха, зависи само от нас. Прерастването на влюбване в любов е един от етапите, които трябва да преминем, ако желаем да свържем живота си с някого във физически и духовен смисъл.

Автор: Станислава Тонева

Снимка: istockphoto.com

Още по темата: