Прилепчивост на ума: Как фиксацията върху негативни мисли може да доведе до тревожност

Преди десетилетие Мартин Сейф и Сали Уинстън, експерти в областта на тревожността и автори на няколко книги, въвеждат терминологичния израз „прилепчивост на ума“. Той описва процесите, които протичат в ума на хората, страдащи от тревожност или обсесивно-компулсивно разстройство. Двамата специалисти смятат, че склонността на човека да се фиксира върху неприятни мисли, които будят страх, се наследява.

Когато човек попадне в порочния кръг от тревожни мисли, съзнанието му рисува ужасяващи картини и събития. Вместо да ги пропъди, той е обсебен от тях.

Процеси в мозъка

Някои учени твърдят, че причината за натрапчивите мисли се крие в предния цингуларен кортекс – малка мозъчна структура, която служи като мост между префронталния кортекс (благодарение на който мислим и планираме) и амигдалата (отговорна за реакцията ни при потенциална заплаха). Изглежда сякаш тази структура отключва повтарящите се тревоги, с които предразположеният човек не може да се справи.

>>> Тревожност и стрес: нашите най-лоши врагове

Фактори, които засилват прилепчивостта на ума

Изтощението, болестите, хроничната болка, както и положителни емоции като силното вълнение например, определят силата на фиксация на съзнанието. Обсебващите, негативни мисли са най-трудни за прогонване ден след прекаляване с алкохол, при джет лаг (нарушение на циркадните ритми заради часовата разлика), прием на стероиди или преди менструация.

Хората, предразположени към прилепчивост на ума (sticky mind), до такава степен са свикнали да се тревожат и да „предъвкват“ една и съща мисъл, че се самоопределят като тревожни. Те не осъзнават, че прилепчивостта невинаги води до силния психологически стрес, характерен за психичното разстройство тревожност.

Важно е да се отбележи, че този вид фиксация не е признак на психично заболяване, а особеност на характера, която, ако бъде разпозната и приета, не пречи на пълноценния и щастлив живот.

В състояние на покой, когато индивидът е погълнат от момента и свързаните с него усещания, прилепчивостта не е толкова силно изразена. Стресът и тревожните ситуации, които отключват реакцията „бий се, бягай или замръзни“, имат обратния ефект.

Тревожно съзнание

Когато прилепчивостта се засили, човек е по-склонен да развие така нареченото тревожно съзнание – състояние, което подхранва тревожността и психологическия стрес по различни начини. Настъпват промени в сензорните му възприятия и фокусът му се ограничава само до потенциалната заплаха – реална или въображаема.

Склонността към фиксация върху негативни мисли прави връзката между ума и реакциите на тялото още по-тясна. Дори само задаването на въпроса „Какво ще стане, ако…“ би могло да предизвика гадене, да затрудни дишането или да ускори сърдечния ритъм.

Условно асоцииране

Силната прилепчивост е предпоставка за внезапната поява на условни асоциации. Две събития, които нямат връзка помежду си например, може да се сторят на индивида като взаимосвързани само защото са настъпили по едно и също време. Спонтанните асоциации често го правят суеверен. (“Споходи ме „лоша“ мисъл, докато се гледах в огледалото. От тогава всеки път като се погледна, тази мисъл се завръща. Трябва да се сетя за нещо хубаво, за да я неутрализирам. Или просто да избягвам огледалата.“)

Омагьосаният кръг се затваря, когато индивидът започне да допуска мисловни грешки в резултат на силната фиксация върху негативната мисъл, което още повече засилва тревожността и съмненията му. Ако разпознае състоянието и не допусне то да му повлияе, неговият живот няма да се промени в негативна посока.

Често срещани мисловни грешки при хора, склонни към прилепчивост на ума (sticky mind)

Когато тревожността засили фиксацията върху негативните мисли, грешките в мисленето на човека зачестяват. Ето някои от най-често срещаните:

• склонен е към „магическо мислене“ („Мога да променя реалността с мислите си“) или към крайно мислене („Всичко или нищо);
• вярва в истинността на собствените съмнения, а не в онова, което разумът му диктува;
• съчинява въображаеми истории, свързани с катастрофални събития и бедствия в бъдещето;
• събира факти, които нямат отношение към случващото се, с цел да затвърди тревожността си („Стават катастрофи. Преди време чух, че…“);
• смесва понятията „възможен“ и „вероятен“;
• приема тревогата си, че ще се случи нещо лошо, за предупреждение;
• обсебен е от негативните си мисли и не вижда реалното и обозримото;
• губи перспектива.

Прилепчивостта създава условия за руминация (мисловно предъвкване)

Предразположеността на индивида да се фиксира върху точно определена негативна мисъл и да не обръща внимание на случващото се около него, може да бъде много опасна. Ако не вижда капана, в който е на път да попадне, мисълта ще му се стори толкова правдоподобна, че ще я приеме за факт, макар да не е. Вместо да насочи енергията си към реалните събития, той ще се концентрира изцяло върху въображаемите. Това състояние често води до умишлена руминация (повтарящи се мисли), сякаш колкото повече обмисля, толкова по-бързо ще намери решение на всъщност несъществуващия си проблем.

Модели на поведение при прилепчивост на ума

Прилепчивостта на ума подтиква човека да търси гаранции за своите сигурност и здраве, да се опитва да разреши проблем, който не съществува, или да избере само една емоция и да се концентрира върху нея.

Руминацията може да изглежда като начин за справяне с конкретен проблем, но всъщност е точно обратното - колкото повече се предъвква мисълта, толкова по-голям става той.

Как можем да се справим с прилепчивостта на ума

Ако сме наясно, че имаме склонността да се фиксираме върху една определена негативна мисъл и знаем какви рискове крие това, ще бъде много по-лесно да я направляваме така, че да не нарушава качеството ни на живот. Когато усетим, че губим перспектива и потъваме в своя въображаем и опасен свят, е добре да оставим фалшивата тревога да отшуми сама и да се въздържаме от мисловно предъвкване.

Най-ефективният начин да го направим е като се отдадем на любимо занимание дори когато умът ни настоява, че то не заслужава нашето внимание и се опитва да ни заключи в капана на натрапчивите мисли.