Могат ли нашите мисли да ни накарат да остареем по-бързо

Изследователите установяват, че моделите ни мислене могат да навредят на теломерите в тялото ни (крайните участъци на хромозомите, които предотвратяват загубата на ДНК по време на клетъчното делене) и да повлияят на nашия живот и здраве. Носителката на Нобелова награда за наука Елизабет Блекбърн и здравният психолог Елиза Епъл обясняват как и защо това е така.

Как може едни да се радват на добро здраве, а други да изглеждат преждевременно остарели? Хората поставят този въпрос в продължение на хилядолетия и напоследък става все по-ясно за учените, че различията в нашите нива на застаряване се крият в сложните взаимодействия между гените, социалните взаимоотношения, средата и начина на живот.

Въпреки че всеки от нас е роден с определен набор от гени, начинът, по който живеем, може да повлияе върху начина, по който тези неща се проявяват у вас. Някои фактори от начина ни на живот дори могат да задействат определени гени или да ги изключат напълно.

Дълбоко в генетичното сърце на всички наши клетки са теломерите, повтарящите се сегменти от некодиращата ДНК, които се намират в краищата на хромозомите ни. Там те образуват капачки (в краищата на хромозомите) и предпазват генетичния материал от разрушаване. Скъсявайки се с всяко клетъчно делене, те определят бързината на остаряване на нашите клетки. Когато станат твърде къси, клетката спира напълно да се дели. Това не е единствената причина, поради която една клетка може да остане в покой - съществуват и други натоварвания върху клетките, които ние все още не разбираме добре, но скъсяването на теломерите е една от основните причини, поради които те стареят.

"Посветили сме по-голямата част от кариерата си на изучаването на теломерите, а едно изключително откритие от нашите лаборатории (наблюдавано и в други лаборатории) е, че теломерите всъщност могат да се удължават" - обясняват двете жени.

До известна степен горното е изненада за научната общност. Оказва се, че теломерите не просто изпълняват заповедите, издавани от нашия генетичен код, те ни слушат. Храната, която консумираме, начинът, по който отговаряме на предизвикателствата, честотата на физическите упражнения, които изпълняваме, и много други фактори, които изглежда повлияват теломерите и предотвратят преждевременно стареене на клетъчно ниво. Един от начините да се радваме на добро здраве е просто да изпълняваме своята роля, насърчавайки здравословното обновяване на клетките.

Хората, които показват високи нива на цинична враждебност, имат по-къси теломери

Учените откриват, че няколко модели на мислене са нездравословни за теломерите, а един от тях е циничната враждебност. Тя се характеризира със силен гняв и чести мисли, че не може да се вярва на хората. Човек с високи резултати за цинична враждебност не си мисли единствено: "Мразя да се редя на дълги опашки в хранителния магазин", той си мисли още: "Този зад мен съзнателно се опитва да ме пререди!", което го кара да кипи от ярост. Хората с високи нива на цинична враждебност са по-предразположени към сърдечно-съдови заболявания, метаболитни заболявания и живеят по-малко. Те също така имат по-къси теломери.

Проучване сочи, че мъжете, показали високо нива на цинична враждебност имат по-къси теломери от тези, чиито резултати за враждебност са ниски. Най-враждебните мъже са с 30% по-висока вероятност за къси теломери и висока теломераза (ензим в клетките, който помага за поддържането на теломерите в добра форма). Последното отразява неуспешните опити на теломераза да защитава теломерите, когато те са твърде къси. Тези мъже показват обратното на здравословен отговор на стреса.

В идеалния случай нашето тяло реагира на стрес, повишавайки кортизола и кръвното налягане, а след това бързо се връщане към нормалните нива. Вместо това, когато тези мъже са изложени на стрес, тяхното диастолично кръвно налягане и нива на кортизол са занижени. Последното е знак, че техният отговор на стреса най-общо е повреден от прекомерна употреба. Систолното кръвно налягане се увеличава, но вместо да се върне към нормалните нива, то остава високо дълго след това.

Враждебните мъже също демонстрират по-малко социални взаимоотношения и по-ниски нива на оптимизъм. От гледна точка на тяхното физическо и психосоциално здраве те са силно уязвими от ранните заболявания и тези, характерни за стареенето, които включват сърдечно-съдови заболявания, артрит, отслабена имунна система и др.. Жените са склонни да имат по-ниска враждебност и да страдат по-рядко от сърдечни заболявания, но се наблюдават други (психични) виновници за влошаване на здравето им, като например депресията.

Песимизмът е вторият мисловен модел, който оказва отрицателно въздействие върху теломерите

Съществува голям брой доказателства, че песимизмът е рисков фактор за влошеното здраве. Когато песимистите развият заболяване, свързано със стареенето, като рак или сърдечно заболяване, то има тенденция да напредва по-бързо. Също като цинично враждебните хора, тези с къси теломери като цяло, демонстрират по-ниска продължителност на живота.

Руминацията или мисловното предъвкване са третият деструктивен модел на мислене

Как можете да различите руминацията от безвредното размишление? Рефлексията е естественият интроспективен анализ за нещата. Тя може да ви причини здравословен дискомфорт, руминацията ни кара да се чувстваме ужасно. Мисловното предъвкване никога не води до решение, единствено до нездраво повторение на ситуации в главата ни.

Хората, които имат склонност да руминират, страдат по-често от депресия и тревожност. Последните от своя страна са свързани с по-къси теломери.

Четвъртият токсичен модел на мислене е потискането на мислите или опитът да се отстранят нежеланите мисли и чувства

Даниел Уегнер, социален психолог от Харвард, веднъж попада на мисъл от великия руски писател Лев Толстой, която гласи: "Опитайте се да си поставите тази задача: да не мислите за полярна мечка и ще видите, че проклетото нещо ще идва в мисълта ви всяка минута". Уегнер поставя тази идея на тест чрез серия от експерименти и идентифицира явление, което нарича иронична грешка. Това означава, че колкото по-силно потискаме мислите си, толкова по-силно те изникват в нашето внимание.

Ироничната грешка също може да е вредна за теломерите. Ако се опитаме да управляваме стресови мисли, като ги заравяме дълбоко в нашето подсъзнание, те просто се връщат.

Последният вреден модел е мисловно блуждаене

Психолозите от Харвард - Кълъфсуърт и Гилбърт - откриват, че прекарваме половината от деня си в това да мислим за нещо различно от това, което правим в дадения момент. Те установяват още, че когато  не мислим за това, което правим, ние не сме толкова щастливи, колкото когато сме ангажирани с дейността. По-специално отрицателното мисловно блуждаене - негативните мисли или желанието да сме някъде другаде – най-често извикват нещастие след себе си.

Отрицателните мисловни модели, които описахме по-горе, са автоматични, преувеличени и контролиращи. Те поемат рулото на ума ни и сякаш поставят превръзка около мозъка ни, така че да не можем да видим какво наистина се случва наоколо. Когато сме по-наясно с нашите мисли, сваляме очилата. Това не спира непременно мислите, но имаме повече яснота. Дейностите, които насърчават по-доброто осъзнаване на мисълта, включват различните видове медитация, наред с повечето форми на упражняване на ума и тялото, включително бягането на дълги разстояния.

Усъвършенстването на мисълта може да стимулира нашата устойчивост на стреса. С течение на времето се научаваме как да конфронтираме собствената си руминация или проблемни мисли ("Това е просто мисъл. Тя ще избледнее."). Тайната на човешкия ум се крие понякога в това, че не е нужно да вярваме на всичко, което мислите ни казват. Както твърди една известна мисъл: "Не вярвайте на всичко, което мислите!".