Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Можете да имате ограничен брой истински приятели — какъв е той според науката

Можете да имате ограничен брой истински приятели — какъв е той според науката

Можете да имате ограничен брой истински приятели — какъв е той според науката - изображение

През 90-те години на миналия век антрополозите представят хипотеза, според която мозъците на приматите са по-големи, защото те живеят в социуми. Колкото по-сложна са структурата на обществото, толкова по-голям е мозъкът на индивида. Според хипотезата по големината на фронталния лоб може да се съди за размера на групата, в която живее индивидът. Това има пряка връзка с откритието на Робин Дънбар (антрополог и психолог в Оксфордския университет), който към момента на откритието си е работил в Университетския колеж в Лондон.

Дънбар прави анализи и ги отнася до човешките същества. „В набора от данни имахме и хора, така че ми хрумна да видя какви размери на групата може да бъдат предсказани при човешкия вид“, обяснява ученият.

Той прави изчисленията си, използвайки съотношението на неокортекса спрямо обема на целия мозък и средния размер на групата, като това води до извеждането на конкретно число. Съдейки по средния размер на човешкия мозък, броят на хората, които средностатистическият човек може да има в своята социална група, е 150. Всичко, което го надвишава, би усложнило твърде много оптималните нива на обработка. През следващите две десетилетия Дънбар се занимава с въпроса какво всъщност означава това число и дали непрекъснато разширяващите се човешки социални мрежи са нещо, което може да промени числото или да повлияе негативно на хората.

Числото на Дънбар всъщност е серия от числа. Най-популярното (150) е броят на хората, които могат да са непринудени приятели — такива, които, да речем, бихме поканили на голям купон. Всъщност това е диапазон между най-малко сто и най-много двеста, за различно социализираните хора в съвременното общество. Оттам, чрез интервюта и анализ на експериментални данни и материали от проучвания, той открива, че броят намалява или расте спрямо определена формула.
Предходното число от редицата представлява броят на хората, които наричаме близки приятели, може би тези, които ще поканим на голяма вечеря — 50. Виждаме ги често, но не толкова, че да ги смятате за истински близки.


Свиването на кръга до приятелите, към които можем да се обърнем за съчувствие, когато имаме нужда от тях и тези, които можем да се доверим — 15.

Най-интимното число на Дънбар е 5. Това е най-близката група на човек, най-близките приятели (и членове на семейството).

Най-широката група, която Дънбар е обособил, е тази на хората, при които свързваме име и лице — 500.

Размерите на групите са относително стабилни, но съставът й е изключително флуиден, тези 50, които представляват приятели днес, утре могат да преминат в друга група и да бъдат заменени. Петте най-близки днес може да не са в същата група другата седмица.

Дънбар се занимава и с анализ на исторически и антропологически данни за човешкия вид, и установява забележителна последователност. Средният брой на хората в  съвременните общества на ловци-събирачи (до където стигат историческите данни) е 148,4 индивида.

Дънбар решава да провери отново идеята си чрез експериментални методи.
В един от началните си опити работи с антрополога на Дърамския университет Ръсел Хил, като двамата се занимават с анализ на изпращането на коледни картички от британски домакинства — практика, характерна за повечето семейства на острова. Учените събират данни и ги анализират. Те откриват няколко интересни модела, създаващи усещане за наличие на подгрупи. Когато се разгледа броят на хората при всяко изпращане на такива картички и всяко домакинство, което получава подобни, се оказва, че всеки от членовете му има списък със средно 150 души. А в рамките на тази мрежа хората попадат на кръгове с относителна близост — семейство, приятели, съседи и колеги. Тези кръгове съответстват на разбивката, съставена от Дънбар.

Числото на Дънбар се оспорва от нарасналата с годините популярност на социалните мрежи. Нали уж е по-лесно да имаме повече приятели, когато са ни под ръка Facebook, Twitter и Instagram, които ни помагат да поддържаме отношения с околните?

Професор Мортен Хансен от университета Бъркли посочва, че социалните мрежи правят сътрудничеството по-ефективно. Истинските ни приятели често познават същите контакти от социалната мрежа, като това разширява стратегическите мрежи на индивида и води до по-добри бизнес резултати. Но при анализ на виртуалните контакти и тяхното свойство да влияят върху връзките между хората, се оказва, че основното число на Дънбар (150 души) е останало постоянно.

Дънбар, разбира се, е съгласен, че мрежи като Facebook променят природата на човешките взаимодействия. "Това, което Facebook прави толкова успешно и по толкова много начини, е, че ви позволява да следите хора, които в противен случай биха изчезнали от живота ви", каза той. Но едно от нещата, които поддържат приятелските отношения, са личните срещи и естествено споделеното преживяване, например да се смеем заедно, да танцуваме, разхождаме кучетата или дори тихо да пием кафе. Споделянето се случва в социалните мрежи, но не е синхронизирано и това отнема от силата му. Ако гледаме забавно клипче сами, няма да се смеем толкова, колкото бихме го направили в група.

С помощта на социалните мрежи може да следим живота и интересите на повече от 150 души. Но ако не инвестираме в контактите лице в лице няма как да създадем истински дълбоки отношения с тях. Мрежата от познати може да се разширява, но приятелството изисква влагане на ресурси.

"Размерът на социалния капитал, който имате, е с определен обем" каза Дънбар. "Това включва и времевите инвестиции. Ако поддържате връзки с повече хора, ще разпределите фиксирания си обем на социалния си капитал на по-дребни частички, така че средният капитал на човек ще е по-малък."

Нормално е да се полагат усилия, за да се поддържат определени отношения и колкото повече се разширява мрежата от познати, толкова по-малко време и капацитет ще имаме за групите от по-близки хора. Традиционно съотношението е 60/40 с приоритет на близките кръгове. Социалните мрежи могат да променят баланса и дори да преобърнат съотношението.

Не можем да забравим и физическите аспекти на приятелството, които за радост Facebook не може да замени.

„Подценяваме, колко е важно докосването в социалния свят“ обяснява психологът. Само с едно леко докосване по рамото, потупване или сръчкване можем да изразим толкова дълбока връзка, недостижима за обикновените думи. „Говоренето е лесно. Но начинът, по който някой ви докосва, макар и небрежно, праща по-силно послание за това какво мисли за вас.

Истината е, че никой не знае колко е реалистично числото на Дънбар и какво ще се случи с него в свят, който потъва все повече във виртуалното измерение. Времето ще покаже.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: newyorker.com
Снимка: thehardtimes.net

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСнимкиЛайфстайлПсихологияЛюбопитноАнкетиНовиниИсторияСоциални грижи