Как да научим децата си да създават приятелства
Ако някога сте чували детето си да споделя, че никой не го харесва или че никой не иска да си играе с него, вече знаете колко силно то преживява самотата и отхвърлянето. Като родители ние не можем да заместим приятелите на децата си, но можем да им помогнем да разберат кои са ключовите съставки, необходими за създаването на истинско приятелство във всички възрасти.
Първа ключова съставка на доброто приятелство – откритост
Всяко приятелство обикновено започва с някакъв знак, че двама души се харесват и искат да се опознаят. Затова и първата стъпка към създаването на приятелство е показването, че харесваме даден човек. Малките деца често директно се питат: "Искаш ли да бъдем приятели?", но по-големите рядко са толкова директни.
Как да насърчим детето си да бъде по-открито? Ето няколко предложения:
Поздравяване
Един от начините, които помагат да покажем своята откритост, е като казваме "Здравей" на потенциалните си приятели. Но за по-срамежливите деца това невинаги е лесно – ако някой ги поздрави, те може да се отдръпнат, да замълчат или едва да промърморят нещо в отговор.
Това се случва, защото се чувстват неудобно, но всъщност посланието, което изпращат, е: "не те харесвам и не искам да имам нищо общо с теб". Естествено, това изобщо не е така, но се възприема именно по този начин.
Ако това поведение ви е познато, можете да помогнете на детето си да се научи как да поздравява. Обяснете му, че приятелският поздрав включва контакт с очите, топла усмивка и достатъчно силно говорене, за да бъде чуто. А казвайки името на другото дете, поздравяването става по-лично. След като му обясните това, осигурете му възможности да поздравява хора в реалния живот, за да се упражнява.
Комплименти
Всеки човек се чувства добре, когато чуе нещо приятно за себе си, и е напълно естествено да харесваме хора, които забелязват и ценят нашите добри качества. Обяснете това на детето си и го насърчете да отбелязва положителните неща, които забелязва у своите съученици: "Пишеш много красиво", "Много ми харесва пуловерът ти"…
Доброта
Малките жестове на доброта също показват, че харесваме някого – например да подадем изпуснат предмет или да споделим обяда си. Помогнете на детето си да разбере, че любезността поражда любезност и е един от най-добрите начини да се постави начало на приятелство.
Още нещо, на което трябва да обърнете внимание:
Малките деца понякога прекаляват с физическата близост – прегръщане, целуване или настояване дадено дете да играе само с тях. Ако това предизвиква дискомфорт, поведението не се възприема като добронамерено. В подобни случаи е полезно да насочите детето си към по-малко натрапчиви начини за изразяване на обич.

Откритостта е първата важна стъпка към създаването на приятелство, но това не гарантира, че нещата ще се получат. За да се увеличат шансовете и приятелството да разцъфне, малчуганите трябва да имат по-широк кръг от познати, за да намерят децата, с които си пасват най-добре. Именно приликите са втората ключова съставка на едно истинско приятелство.
Данни от изследвания на приятелството между деца показват, че те по-често търсят близост с тези, които сякаш най-много приличат на тях. Малчуганите са склонни да се сприятеляват с други деца, които са на тяхната възраст, от техния пол и етническа принадлежност. Определящи фактори са сходните интереси, постиженията в училище социалните умения.
И така стигаме до:
Втора ключова съставка на доброто приятелство – приликите
Приликите привличат, защото са удовлетворяващи за децата – както на на практическо, така и на емоционално ниво. На практическо ниво е удобно да имате приятел, който се радва на същите дейности, които вършите вие самите. На емоционално ниво сходството осигурява усещане за комфорт и приемане.
Отхвърляне на магнитната теория на приятелството
Много деца не разбират важността на приликите при започване на приятелства, защото следват така наречената Магнитна теория на приятелството. Някои деца вярват, че трябва да бъдат изключително впечатляващи и изобретателни, за да привличат приятели – сякаш са магнит, който трябва да "прилепи" другите към себе си. Това често личи в репликите: "Мога да направя това!", "Знам това!". Детето използва подобни изрази с надеждата връстниците му да се възхитят и да поискат да бъдат негови приятели. Всъщност то казва: "Искам да ме харесате!", но посланието, което другите деца получават, е: "Аз съм по-добър от вас!". Това не е начин да се започне приятелство.
Приятелството е връзка между равните, така че магнитната теория е напълно погрешна. Вместо да се опитват да накарат другите деца да им възхищават, те трябва да намерят общи допирни точки с потенциалните си приятели.

Приятелството расте на обща основа (Разясняване на концепцията)
Концепцията за общата основа може да се визуализира чрез два припокриващи се кръга. Единият представлява детето, другият – другото дете. Областта на припокриване показва общите интереси и точки на връзка, където може да се развие приятелство. Всичко извън тази зона се отнася само за отделния индивид и не е част от връзката.
Поговорете с детето си по темата и тренирайте наученото. Попитайте го дали открива обща основа с вас самите – така ще му помогнете да е по-наблюдателно и правилно да определя с кои от децата около себе си има обща основа и с кои няма никакви сходства.
| Някои деца вярват, че ако изглеждат тъжни и самотни, ще привлекат повече приятели. Всъщност това е погрешна стратегия. Такъв подход може временно да привлече внимание, но шансът да се създаде истинско приятелство е малък. Децата всъщност искат да бъдат около връстници, които са щастливи и се забавляват. |
Трета съставка на доброто приятелство – споделените забавления
Класическо проучване на психолога Джон Готман разглежда зараждането на приятелства между непознати деца. 18 двойки деца на възраст от 3 до 9 години се събират в дома за игри в три поредни срещи. Изследователите установяват, че ключов фактор за присъединяването на всички деца към втората и третата среща е степента, в която те успяват да поддържат споделена активност по време на първата и втората среща.
За да се поддържа споделена активност и забавление, е необходимо детето да се държи по начин, който радва и се приема от партньора му в игрите, да избягва или да умее да разрешава възникнали спорове, да споделя какво харесва и какво не. Има много начини, по които нещата могат да се объркат: пренебрегване или отдръпване от другото дете, отказ да сподели играчките си, викане или удряне на приятелчето – всичко това пречи на споделеното забавление.
Планирани срещи за игра
След като детето създаде приятелска връзка, най-доброто, което можете да направите, е да му осигурите възможности за срещи с приятеля му. Това увеличава шансовете за споделено забавление и сближаване.
- Преди поканата, поговорете с детето как да бъде добър домакин – да не спори, да не оставя госта сам и да споделя играчките си. Любимите предмети, които не иска да дели, е по-добре да бъдат прибрани.
- В началото на всяка среща има неловък момент, когато едното дете пита: "И така ... какво искаш да правим?", а другото дете отговаря: "Не знам. Ти какво искаш правим?". Опитайте се да предотвратите това, като помогнете на детето си предварително да разбере какво иска да прави. Предложете му да помисли за поне две възможности малко преди пристигането на госта. Друга възможност е определена дейност да бъде част от самата покана, например – каране на колело, печене на бисквитки, гледане на филм или играене на баскетбол.
- По време на срещата не ги шпионирайте, но все пак дискретно може да следите за евентуални конфликти. Ако детето ви изглежда разстроено, може да поговорите с него насаме и да го успокоите, след което да му дадете съвет как да постъпи. Ако пък усетите напрежение, предложете на децата нещо за хапване – това ще има даде време да се успокоят и да забравят спора си. След тази кратка почивка те ще се върнат заедно към забавленията си.
Намирането на обща основа не означава, че вашето дете трябва да бъде като всички останали, не означава и че то не може да се сприятели с някой, който има различни интереси от неговите. Означава само, че приятелството започва с връзка. За да се сприятеляват, децата трябва да развият или да открият онези области, които започват с "Аз също!".
Ако откритостта отключва вратата на приятелството, приликите прогнозират кой ще премине през тази врата. Третата съставка на приятелството са споделените дейности – това е разковничето, което ще насърчи децата да прекарват време заедно и което ще укрепи връзката им.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ВОЙНАТА НА ТАРАЛЕЖИТЕ - БРАТЯ МОРМАРЕВИ - СИЕЛА
ДИН ДЕН - ИВО ГЕОРГИЕВ - СИЕЛА
СТАВРИ И ПРОКОПИ. ИСТОРИИ ДО КОНТЕЙНЕРА ЗА СМЕТ - АНА СТОИЛОВА - ХЕРМЕС
ПРИЯТЕЛИ ЗАВИНАГИ - ГАЛИНА АНДОНОВА - ХЕРМЕС
СЛЪНЧЕВИ ОЧИЛА ЗА ДЪЖДОВНИ ДНИ - МАМЕН САНЧЕС - ХЕРМЕС
ЦАР ПЛЪХ - ДЖЕЙМС КЛАВЕЛ - СИЕЛА
СТАТИЯТА е свързана към
- Позитивна психология
- Наръчник на успешния родител
- Сродни умове: Най-добрите приятели имат учудващо сходна мозъчна активност
- Ролята на "вътрешното дете" в живота ни и какво можем да научим от него
- Защо бабите по майчина линия са толкова важни за развитието на детето
- 36 психологически въпроса, които могат да ви сближат с всеки
- 17 психологически трика, с които да накарате околните да ви харесват
- Хората с трудно детство имат 5 предимства пред другите
- Причините за неуспеха и страданието ни днес, може би се крият в детството ни
- 14 научни доказателства за това, че преживяванията в детството оказват влияние в нашата зрялост (1 част)
- Направете това кратко психологическо упражнение, за да разберете над кое трябва да поработите в живота си
- За приятелите, които все още ни обичат, дори и на километри разстояние
Коментари към Как да научим децата си да създават приятелства