Сродни умове: сходства в мозъчната активност на най-добрите приятели

от 12 юни 2018г.

Най-добрите приятели се смеят на едни и същи шеги, обичат да гледат подобни филми и заедно изразяват неодобрението си към определени хора. Отвъд тези прилики във вкусовете и мненията близките другари също така имат учудващо сходна мозъчна активност, докато са изложени на еднакви стимули. Това поне установяват учените от Колежа "Дартмут", след като анализират изображенията на мозъчната активност с помощта на функционална магнитно-резонансна томография.

Приятелите наистина виждат света по подобен начин

Според Талия Уитли – старшия автор в изследването и асистент-професор по психология и мозъчни науки в Колежа "Дартмут", повечето хора интуитивно се досещат, че приятелите възприемат заобикалящата ги среда по сходен начин. Това твърдение обаче тепърва трябва да се докаже.

За да опровергаят или подкрепят общоприетото разбиране, Уитли и нейните колеги набират голям брой участници, техните най-близки и по-далечни приятели, за да участват в проучване. За целта се използват добре начертаните социални взаимоотношения на 280 следдипломни студенти от колежа "Дартмут".

"Ние се намираме в Хановер, Ню Хампшър, което представлява сравнително изолирано място. Тази следдипломна програма в Дартмут допълнително ги изолира, поради факта че живеят, учат, посещават лекции и социализират заедно. Това е една добре ограничена социална мрежа. Знаем, че ако прецизираме тяхната социална мрежа – кой е приятел с кого – ще можем да установим информацията, от която имаме нужда, за да определим нивото на близост"- пояснява Уитни.

Изследователите от колежа поискват от участниците да идентифицират всички възможни приятели, приятели на приятели и т.н. сред всички 280 възпитатели на висшето заведение. Когато студентите взаимно се определят един друг като приятели, те биват добавяни към общата социална мрежа, докато нереципрочните връзки не се взимат предвид. Следващата стъпка за учените е да отредят степените на разграничаване между различните участници.

Уитли пояснява, че ако проучването се извършва в по-голям град, където хората принадлежат към по-мащабни общности, ясното разпределение на йерархията на приятелствата и позициите в социалната мрежа би било много по-трудно.

Сходни интересни, сходни умове

За да изследват връзката между нивото на близост и приликата в невронната активност, на студентите им се показват голям брой разнообразни видео клипове, които включват класически комедии, сух британски хумор, политически, научни и музикални клипове. По време на прожекцията мозъчната дейност на участниците се записва с помощта на функционална МРТ.

Уитли и нейните колеги откриват, че колкото повече се намаля нивото на близост, поне три степени на разграничаване, толкова повече се различават студентите по начина, по който възприемат света. Нещо повече, връзката между приликите в невронната дейност и разстоянието в социалната мрежа е линейна за първите три степени на разграничаване, показвайки, че приятелството е свързано със сходството в характерите.

Уитли споделя, че е изненадана от това, колко много съвпада мозъчната дейност по време на експеримента с упоменатите близки приятели. Частите в мозъка, свързани с разпределяне на вниманието, емоционалния отговор и висши когнитивни процеси, значително се асоциират с по-висока близост в социалната мрежа, което предoставя доказателство за хипотезата, че приятелите са изключително сходни в начините, по които забелязват, интерпретират и емоционално реагират на заобикалящата ги среда.

Резултатите от изследването са публикувани в Nature Communications.

Това е първият случай, когато подобна хипотеза е подкрепена от данните на научен експеримент, отколкото просто от социални спекулации. Предишни експерименти, опитващи се да обвържат приятелството с външни характеристики или демографски фактори, са били непълни или противоречиви.

Следващата стъпка за Уитли и екипа й е да създадат втори етап на проучването, представляващ противоположния процес на сегашното изследване. Целта на бъдещия експеримент ще бъде промяната на хронологията на събитията: участниците ще гледат клиповете, преди да се запознаят, за да може екипът на Уитли да се опита да предвиди кои от тях ще станат приятели.

Разбира се, съществуват множество фактори, които влияят и усложняват човешките взаимоотношения, което ги прави трудни за дефиниране и категоризиране. Хората, които са близки приятели, може да не реагират на всичко по сходен начин. Понякога приликите в индивидите могат да доведат до конфликти. Възпитанието, образованието и миналите преживявания също оформят възприятията и поведението.

"Това, което хората ще искат да знаят, но което все още не ни е известно, е дали нашите открития са такива вследствие на факта, че хората естествено гравитират към подобни на тях индивиди, или когато съдбата ги среща с някого и имат много общи изживявания техните мозъци започват да си приличат след време" – пояснява Уитли.

Целта на сегашното изследване не е да разбере какво прави хората сходни. Проучването представлява в същността си потвърждение на хипотезата, а не обяснение на основното твърдения. Уитли добавя, че експериментът демонстрира как технологията може да им помогне да зададат и отговорят на въпроса за връзката между мозъчната дейност и приятелството.

"Можем да видим, че действията на невроните са по-сходни сред приятелите и сега е време да си зададем въпроса: Защо това се случва?" – пита Уитли.

Учените се надяват в следващото си проучване да се опитат да предвидят правилно кои хора ще сформират приятелства, базирано на мозъчната дейност.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: discovermagazine.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата: