Сродни умове: сходства в мозъчната активност на най-добрите приятели

Най-добрите приятели се смеят на едни и същи шеги, обичат да четат едни и същи книги и заедно изразяват неодобрението си към определени хора. Отвъд тези прилики във вкусовете и мненията, те също така имат учудващо сходна мозъчна активност, докато са изложени на еднакви стимули. Това поне установяват учените от Колежа "Дартмут", след като анализират изображенията на мозъчната активност с помощта на функционална магнитно-резонансна томография.

Приятелите наистина виждат света по сходен начин

Според Талия Уитли (Thalia Wheatley), старши автор на изследването и асистент-професор по психология и мозъчни науки в Колежа "Дартмут", повечето хора интуитивно се досещат, че приятелите възприемат заобикалящата ги среда по сходен начин. Това твърдение обаче тепърва трябва да се докаже.

За да опровергаят или подкрепят това общоприето разбиране, Уитли и нейните колеги набират голям брой участници, техните най-близки и по-далечни приятели, за да участват в ново по рода си проучване. За целта се използват добре начертаните социални взаимоотношения на 280 следдипломни студенти от колежа "Дартмут".

"Ние се намираме в Хановер, Ню Хампшър, което представлява сравнително изолирано място. Тази следдипломна програма в Дартмут допълнително ги изолира, поради факта че живеят, учат, посещават лекции и се забавляват заедно. Това е една добре ограничена социална мрежа.", пояснява Уитни. Според нея благодарение на специфичните условия, в които се намира тази група студенти, учените могат да прецизират социалната мрежа на всеки един участник с голяма точност. 

Изследователите молят участниците да идентифицират всички свои приятели, приятели на техните приятели и т.н. сред всички 280 студенти на висшето заведение. Когато студентите взаимно се определят като приятели, те биват добавяни към общата социална мрежа, като нереципрочните връзки не се взимат предвид. Следващата стъпка за учените е да отредят степените на разграничаване между различните участници.

Уитли пояснява, че ако проучването се извършва в по-голям град, където хората принадлежат към по-мащабни общности, ясното разпределение на йерархията на приятелствата и позициите в социалната мрежа би било много по-трудно.

>>> Защо чувстваме подкрепата на някои приятели по-силна от тази на други

Сходни интересни, сходни умове

За да изследват връзката между нивото на близост и приликата в невронната активност, на студентите им се показват голям брой разнообразни видеоклипове, които включват класически комедии, сух британски хумор, политически, научни и музикални клипове. По време на прожекцията мозъчната дейност на участниците се записва с помощта на функционална МРТ.

Уитли и нейните колеги откриват, че колкото повече намалява нивото на близост, толкова повече се различава и начина, по който студентите възприемат света. Нещо повече, връзката между приликите в невронната дейност и разстоянието в социалната мрежа е линейна за първите три степени на разграничаване, показвайки, че приятелството е свързано със сходството в характерите.

Уитли споделя, че е изненадана от това колко много съвпада мозъчната дейност по време на експеримента с упоменатите близки приятели. Частите в мозъка, свързани с разпределяне на вниманието, емоционалния отговор и висшите когнитивни процеси, значително се асоциират с по-висока близост в социалната мрежа. Резултатите от изследването предоставят доказателство за хипотезата, че при приятелите се наблюдават значителни прилики в начина, по който интерпретират и емоционално реагират на заобикалящата ги среда.

Резултатите от изследването са публикувани в научния журнал Nature Communications.

Важно е да се отбележи, че за първи път подобна хипотеза е подкрепена с данни от научен експеримент, отколкото просто да се разчита на социални предположения. Предишни експерименти, опитващи се да обвържат приятелството с външни характеристики или демографски фактори, са били прекалено непълни или противоречиви.

Следващата стъпка за Уитли и екипа й е да създадат втори етап на проучването, представляващ противоположния процес на сегашното изследване. Целта на бъдещия експеримент ще бъде промяната на хронологията на събитията. Първо, участниците ще гледат клиповете, преди да са се запознали. След това екипът на Уитли ще да се опита да предвиди кои от тях ще станат приятели с течение на времето.

Разбира се, необходимо е да се отбележи, че съществуват множество фактори, които влияят и усложняват човешките взаимоотношения, което ги прави трудни за дефиниране и категоризиране. Например, мъжете и жените, които са близки приятели, може да реагират различно на някои неща – с други думи, сходствата може да не обхващат всеки един аспект от ежедневието. Също така е възможно приликите в индивидите да доведат до конфликти и неразбирателство. Възпитанието, образованието и миналите преживявания също оформят възприятията и поведението.

>>> Укрепване на приятелството с добри умения за слушане

Насоки за бъдещи изследвания

Уитли добавя, че повечето хора искат да разберат дали техните открития се обясняват с факта, че хората естествено клонят към подобни на тях индивиди или когато съдбата ги среща с някого и имат много общи изживявания, техните мозъци започват да си приличат след време. За съжаление, екипът от учени все още не може да отговори на този въпрос.

Само че целта на сегашното изследване не е да разбере какво прави хората сходни. То представлява в същността си потвърждение на хипотезата, а не обяснение на основното твърдение. Уитли разяснява, че експериментът демонстрира как технологията може да помогне на учените да разгледат подробно връзката между мозъчната дейност и приятелството.

Учените се надяват в следващото си проучване да се опитат да предвидят правилно кои хора ще сформират приятелства, базирано на мозъчната дейност.

*Parkinson, Carolyn, Kleinbaum, Adam M. & Wheatley, Thalia (2018). Similar neural responses predict friendship. Nature Communications. doi.org/10.1038/s41467-017-02722-7