Момичетата с аутизъм говорят повече за приятелите си, отколкото момчетата

През последните години учените забелязват, че езикът, който момичетата с разстройство от аутистичния спектър използват, се различава от езика на момчетата. Това е една от причините те да не бъдат диагностицирани, или, ако това все пак се случи, диагнозата да се постави на късен етап. Момичетата изпитват по-силно желание да се свържат социално с околните и да прикрият здравословния си проблем. Същият мотив ги кара да проявяват засилен интерес към различни занимания и области.

Наскоро проведено проучване върху проявите на аутизъм при двата пола се фокусира върху езика, използван по време на полуструктурирани интервюта. Резултатите са публикувани в списание „Molecular Autism“. Учените наблюдават начина на изразяване и използваните социални думи от момичета и момчета с аутизъм на възраст 6-15 години, които имат сходни коефициент на интелигентност и тежест на разстройството. Под социални думи се има предвид набора от думи, с които те говорят за други хора – семейство и приятели. Оказва се, че момичетата прибягват много по-често до такива. Те са особено словоохотливи, когато става въпрос за приятели*, за разлика от момчетата. По отношение на семейството и едните, и другите използват приблизително един и същи запас от думи.

Защо момичетата с аутизъм говорят повече за приятелите?

Повечето хора не асоциират желанието за разговори на тема приятели с аутизма. Важно е обаче да се знае, че при момичетата то е силно изразено, което често води до отхвърлянето на диагнозата.

Между набора от социални думи и общата неспособност за общуване с околните има връзка, което се доказва и в настоящото изследване. Колкото по-малко са думите, толкова по-сериозно увредени са уменията за комуникация. Изключение отново правят момичетата, при които подобна зависимост липсва.

Богатият запас от думи не изключва дефицит в уменията за общуване

Авторите са предпазливи и не бързат да правят заключения, защото броят на участниците е малък. Въпреки това те вярват, че резултатите насочват вниманието на експертите към аспект, който често бива пренебрегван - езиковите умения и речниковия запас при деца с аутизъм. При поставянето на диагноза е важно е да се има предвид, че момичетата са склонни да говорят повече за своето обкръжение. Големият набор от думи не изключва вероятността от тежки проблеми, свързани със социализацията им. За съжаление, често тяхното дар слово подвежда специалистите и маскира реалното им състояние.

Добре обучените лекари все пак могат да разпознаят прикрития аутизъм. Изследователите подчертават, че липсата на социални умения и на способност да обработват информация за околния свят могат да бъдат разпознати, въпреки че са по-труднозабележими.

За обикновените хора, родителите, учителите и всички останали, които взаимодействат с деца с разстройство от аутистичния спектър, предизвикателството може да се окаже сериозно, тъй като симптомите не са очевидни. Социалните думи, с които момичетата боравят с лекота, може да прикрият реалните им затруднения.

Потребност от създаване на приятелства

Самите деца признават, че полагат огромни усилия, за да не бъдат забелязани симптомите им. Те се учат от други момичета и жени как и какво да кажат. Друга причина за различния запас от социални думи, които те и момчетата използват, е това, че момичетата имат по-голяма вътрешна потребност да създават и поддържат приятелства.

С резултатите от своето проучване учените акцентират върху нуждата от усъвършенстване и задълбочаване на процедурата по диагностициране и насочват вниманието на хората, които общуват с момичета в ученическа възраст, какви могат да бъдат признаците на аутизъм. 

* Cola, M., Yankowitz, L.D., Tena, K. et al. Friend matters: sex differences in social language during autism diagnostic interviews. Molecular Autism. 2022.