10 открития за човешката природа от областта на психологията

Въпросът, който винаги е бил актуален – макар и несъвършени, дали ние, хората, сме мили, чувствителни и добри по природа? Или е заложено дълбоко в нас да сме лоши, глупави, мързеливи, суетни, отмъстителни и егоистични?

Няма еднозначен отговор и при всеки от нас тези черти са по-ярко или по-слабо изразени. Все пак можем да изброим 10 неприятни и обезсърчаващи открития, подкрепени с доказателства, които разкриват тъмната и не толкова привлекателна страна от човешката природа:

1. Гледаме снизходително на малцинствата и на по-уязвимите от нас.

Резултатите от проучване, извършено върху малка група студенти, са шокиращ пример за дехуманизация. Мозъкът на всеки от участниците е сканиран, докато пред очите му са показвани снимки на бездомници или наркомани, а след това и на хора с висок обществен и социален статус. Невралната активност, гледайки първите, е много по-слаба, отколкото, гледайки вторите. А именно тя разкрива отношението и нагласата ни към хората около нас.

В друго изследване става ясно, че тези от нас, които са негативно настроени към арабските имигранти, са склонни да оценят арабите и мюсюлманите буквално като по-слабо развити от средното ниво. Заключенията от други изследвания твърдят, че младите хора имат негативно отношение към възрастните, както и че и двата пола не харесват пияни жени. Можем да добавим, че склонността към дехуманизация започва много рано. Така например петгодишни деца възприемат негативно хора, които са извън тяхната група (от друг град или от другия пол).

2. Изпитваме удоволствие от чуждия дистрес.

Според изследване, направено през 2013 г., до 4-годишна възраст изпитваме удоволствие от чуждия дистрес, особено ако имаме усещането, че човекът го заслужава. По-ново проучване твърди, че до 6-годишна възраст децата биха платили, за да могат да гледат как някой удря кукла, вместо с парите да си купят стикери например.

3. Вярваме в кармата.

Смятаме, че хората, които са нещастни, заслужават да бъдат такива. Неприятните последствия от подобни вярвания са доказани за първи път в едно проучване от 1966 г., извършено от американските психолози Мелвин Лърнър (Melvin Lerner) и Каролин Симънс (Carolyn Simmons). Те провеждат експеримент, по време на който жена участник е наказвана с електрошок за всеки грешен отговор, който дава. Впоследствие останалите жени заявяват, че не я харесват, особено когато разбират, че ще продължават да я виждат как страда. Още по-категорична е тяхната антипатия, знаейки, че не могат да облекчат болката й. Това проучване доказва желанието ни да обвиняваме бедните, изнасилените, болните от СПИН и всички други за собствената им съдба, с единствената цел да запазим вярата си в съществуването на един по-справедлив свят. По същата логика сме по-благоразположени към богатите хора.

4. Ние сме тясноскроени и догматични.

Ако бяхме рационални и широкоскроени, то най-правилният и директен начин да оборим нечии погрешни схващания би бил като изложим релевантни факти. Въпреки това класическо проучване от 1979 г. показва колко безполезен е този подход. Участниците, които вярват или са против смъртното наказание, напълно пренебрегват фактите, които оборват тяхната позиция, и дори още по-настървено я защитават. Донякъде причината за това е, че приемаме оборващите ни факти като нещо, което подкопава чувството ни за идентичност. Друг е въпросът, че много от нас са твърде уверени в познанията си и вярват, че тяхното мнение е меродавно. А тази самоувереност пречи да търсим нови знания и информация.

5. Бихме предпочели да се подложим на електрошок, вместо да останем насаме с мислите си.

През 2014 г. е проведено противоречиво проучване*, при което 67% от мъжете и 25% от жените предпочитат да се подложат на електрошок, ако така ще си спестят 15 минути в размишление.

6. Ние сме суетни и твърде самоуверени.

Нашите ирационалност и догматизъм не биха били нещо толкова лошо и вредно, ако се балансираха с известна степен на скромност и вглеждане в себе си. За жалост, повечето от нас живеят с доста нереални и преувеличени представи за собствените си умения и качества, като например умението да шофираме, интелигентността и привлекателността. Този феномен е наречен Ефектът на езерото Уобегон (художествена измислица, според която мъжете, живеещи край езерото са красиви, жените – силни, а децата – много даровити). По ирония на съдбата, най-глупавите сред нас са най-самоуверените, или така нареченият Дънинг-Крюгер ефект. В действителност, дори и затворниците смятат, че са по-мили, отговорни и честни от повечето хора.

7. Ние сме морални лицемери.

Има смисъл в това да се пазим от най-яростните и шумни съдници на нечии грешни постъпки или провали. Истината е, че тези морални проповедници са също толкова виновни, но сякаш виждат своите грешки и пропуски като много по-незначителни. След едно проучване** учените стигат до заключението, че хората определят един и същи тип егоистично поведение като много по-несправедливо и неправилно, ако е предприето от друг, а не от самите тях.

Друг феномен, известен като Асиметрията актьор-зрител, до известна степен описва тенденцията да приписваме лошите постъпки на хората, например изневерите на партньора, на характера, а своите лоши деяния – на стечение на обстоятелствата. Тези, угодни на самите нас, двойни стандарти биха могли да обяснят всеобщото усещане, че грубостта нараства. Много по-често сме шокирани от грубите постъпки на непознати хора, отколкото от същите, извършени от приятели или от нас самите.

8. Ние сме скрити тролове.

Всеки, който е попадал в спор в някоя от социалните мрежи, би потвърдил, че те са като магнит за най-лошите черти от човешката природа. Донякъде причината се крие в анонимността, която лесно се постига в интернет и ни дава възможност да бъдем по-неморални. Изследванията доказват, че хората, склонни към ежедневни прояви на садизъм, много често играят ролята и на интернет тролове.

Проучване***, проведено през 2017 г., разкрива, че лошото настроение и моментите, когато сме обект на атака от трол, удвояват вероятността ние самите да започнем да го правим. Всъщност, няколко онлайн трола могат да причинят ефекта на снежната топка, тоест да разпространят бързо негативната реакция в интернет пространството. Доказателство за това са изключително многобройните докладвани публикации и потребители. Те растат непрекъснато.

9. Харесваме неефективни лидери с психопатични черти.

Американският психолог на личността Дан Макадамс (Dan McAdams) споделя, че откритата агресия и обиди от страна на американския президент Доналд Тръмп предизвикват „първично привличане“, както и че провокативните му постове в Туитър са като „зарядна батерия“ на алфа мъжкар, които целят „да сплашат“.

Ако Макадамс е прав в преценката си, това ще затвърди още една тенденция – психопатичните характеристики се срещат по-често от нормалното сред лидерите. Потвърждение на тази тенденция е и изследването**** върху финансови лидери в Ню Йорк, при които се наблюдават силно изразени психопатични черти и доста по-слабо развита емоционална интелигентност.

Съществува малка, но изключително важна, връзка между психопатията и получаването на лидерски пост. Тъй като психопатията се свързва с лошото и неуспешно водачество, то би трябвало да се обърне сериозно внимание на тази тенденция.

10. Привлечени сме сексуално от хора с повече тъмни страни на характера.

Не само че избираме за лидери онези, които имат изразени психопатични черти, но и в личния си живот сме привлечени от тях, поне в краткосрочен план. Впечатляват ни хората, които притежават т.нар. триада от характеристики – нарцисизъм, психопатия и Макиавелизъм (склонност да манипулираме останалите с цел лична изгода).

Мъжът изглежда много по-привлекателен в очите на една жена, ако е користен, манипулативен и безчувствен. Според една от теориите тъмната страна от характера на мъжа успешно се асоциира с неговата мъжественост, особено когато става въпрос за увереност и готовност да поема рискове. Изследване от 2016 г. твърди, че жените, които са силно привлечени от нарцистичен тип мъже обикновено имат повече деца.

Все пак, нека не се обезкуражаваме толкова. Тези открития не оборват факта, че някои от нас успяват да вземат надмощие над първичните си инстинкти. Познавайки слабите и тъмните си черти, можем по-успешно да се справим с тях и да извадим на показ добрата си страна.

* Timothy D. Wilson et al., Science 04 Jul 2014, Just think: The challenges of the disengaged mind

** PiercarloValdesolo and DavidDeSteno, Journal of Experimental Social Psychology, Volume 44, Issue 5, September 2008, Pages 1334-1338

***Cheng, J., Bernstein, M., Danescu-Niculescu-Mizil, C., & Leskovec, J. (2017). Anyone Can Become a Troll: Causes of Trolling Behavior in Online Discussions. CSCW : proceedings of the Conference on Computer-Supported Cooperative Work. Conference on Computer-Supported Cooperative Work, 2017, 1217–1230. doi:10.1145/2998181.2998213

**** Jacqueline Howe, Diana Falkenbach &Christina Massey (2014), The Relationship among Psychopathy, Emotional Intelligence, and Professional Success in Finance, Pages 337-347