Някои потенциални опасности от медитацията

Д-р Итай Ивцан (психолог, чиято работа е фокусирана върху пълноосъзнатоста, духовността и позитивната психология) споделя: "Преди няколко години, след като бях обсъдил ползите от медитацията на една от моите работилници, един студент ми каза: „Е, това, което всъщност искате да кажете тук, е, че медитацията е страхотна и няма никакви опасности или странични ефекти."

Този коментар го кара да осъзнае колко лесно е да подчертаем изцяло светлата страна на медитацията, пренебрегвайки нейната потенциална тъмна страна. Психологическите изследвания, както и личният ни опит показва колко ползи можем да извлечем от нея: Тя намалява стреса, задълбочава смисъла на живот, облекчава болката и улеснява заспиването.

За нас обаче е важно да обърнем внимание и на потенциалните опасности от медитацията, които могат да възникнат по време на практика. Това е особено важно за начинаещите, които могат да срещнат някое от обсъжданите по-долу затруднения и да сметнат, че има нещо нередно. Важно е също така учителите по медитация и йога да са наясно с тези потенциални опасности, тъй като учениците могат да се нуждаят от подкрепа в тези моменти. Важно е да имаме предвид тези възможни опасности, тъй като по този начин ще можем да се справим с тях по здравословен начин, вместо да прекъснем медитативната практика.

Правилният начин за медитация

Някои учители и книги твърдят, че техният начин е "правилният", стигайки дотам, че да отхвърлят като погрешни всички останали техники и подходи към медитацията. Това е опасна зона, където трябва да бъдете изключително предпазливи. Едно от най-красивите качества на медитацията е, че тя може да се практикува по много начини и чрез многобройни техники. Съществуват наистина много подходи и е нужно да потърсите този, който е най-подходящ за вас. Гъвкавост и откритост са нещата, към които трябва да се стремите, защото твърденията, че ефективният начин е само един, са просто рестрикция. Практикуването на погрешната техника може да бъде вредно преживяване за вас; ако сте опитали даден медитационен метод за известен период от време и той не работи за вас, просто преминете към друг.

Изправяне срещу погребани емоции

Най-дълбокото взаимодействие, което изпитваме в медитацията, е това със самите себе си. Като част от процеса понякога се свързваме с погребани и потиснати емоции. Медитацията може да предизвика вълни от гняв, страх или завист, които сме погребали дълбоко у себе си и да предизвика дискомфорт. Това е естествено и здравословно измерение на медитативната практика и тези емоции постепенно ще отшумят. Ако обаче не знаем, че медитацията е способна да извади на повърхността тези погребани сантименти, можем да решим, че нещо не е наред и да започнем да я избягваме под неконтролируемото въздействие на емоционалната вълна.

"Бяла светлина"

Може би сте чували истории за хора, които твърдят, че виждат бяла светлина или усещат, че летят като свободен дух, докато медитират. Въпреки че последното може да бъде страничен ефект от медитацията, стремежът към подобни преживявания не е полезен. По този начин само ще останете разочаровани, когато не усетите онова, което целите да усетите. Медитирайте и оставете всичко останало да поеме по естествен път.

„Перфектният“ практикуващ медитация

Не е изключено да имате очаквания към себе си във връзка с медитацията: Да седите неподвижно за дълъг период от време; да се чувствате спокойни след медитация, а не гневни... списъкът е дълъг. Тук се крие опасността от очакванията. Ние сме човешки същества и като такива имаме периоди в живота си, в които ни се отдава по-трудно да седим неподвижно и да медитираме, или да се чувстваме спокойни. Това е напълно естествено.

Медитацията не е терапия

Медиацията е дългосрочно пътуване, което е лечебно и подхранващо. Ако обаче сте изправени пред трудности в живота си и търсите помощ в нейно лице, тя може да не предложи подкрепата, на която се надявате. Възможно е да се нуждаете от психотерапевт, за да се почувствате чути и разбрани.

Самосъстрадание в медитацията

Когато се ангажираме (като част от медитационната практика) с неприятни чувства и усещания вътре в нас, ние имаме дълг към себе си: да бъдем самосъстрадателни. Тук се крие опасността да прехвърлим капацитета на сърцето и душата си. Да, важно е да можем да седим неподвижно с всичко, което се случва вътре в нас, но е нужно да сме в състояние да отстъпим крачка назад от чувството или усещането, ако то е повече, отколкото можем да понесем.

Опасността от непривързаността

Непривързаността е един от градивните елементи на медитацията. Това е умението да правим крачка назад от всичко, което се случва или чувстваме; умението да признаем, че последното е преходно и да приемем, че скоро ще се промени и трансформира. Тази непривързаност е важна, тъй като помага да не се увличаме от „драмата“ на живота и да запазим мир и спокойствие.

Подобно непривързване обаче не означава избягване, потискане или пренебрегване на каквото и да било. Не бива да се оттегляме от хората и дейностите, които обичаме и ни радват, нито да станем пасивни или неактивни. Непривързаността, най-просто казано, променя качеството на връзката с живота: Тя ви позволява да правите съзнателен и спокоен избор, защото се отнасяте към хора, събития и себе си по безпристрастен начин.