Няколко съвета за страдащите от социална тревожност

Чувствате ли се неспокойни и напрегнати в чужда компания, защото се страхувате, че ще се изложите? Случва ли ви се дланите ви да се изпотят, кракът ви да започне да се клати непрестанно или да се почувствате така, сякаш десетки пеперуди са се настанили в стомаха ви, когато ви се налага да говорите пред публика? Имате ли чувството, че другите постоянно съдят всяко едно ваше действия? Ако отговаряте на повечето въпроси с "да", знайте, че не сте сами. Има много хора, които изпитват сходни тревоги и страхове.

Според Американската асоциация за тревожност и депресия (Anxiety and Depression Association of America) само в САЩ около 40 милиона американци страдат от най-различни форми на тревожни разстройства, като повече от 15 милиона мъже и жени изпитват негативите от социалната тревожност (социална фобия). Проблемът засяга с еднаква сила представителите на двата пола. Ако тревожното разстройство не бъде лекувано, то може значително да повлияе на качеството на живот на страдащите. Първо обаче трябва да отговорим на въпроса какво точно представлява социалната тревожност.

Социалната тревожност и срамежливостта

Националният институт по психично здраве (The National Institute of Mental Health) в САЩ дефинира социалната тревожност като състояние, което кара страдащият да изпитва интензивен и постоянен страх от ситуации, в които се налага да бъде оценяван от непознати или да комуникира и работи с други хора.

Изключително интровертните личности може да се чувстват неудобно, когато са в центъра на вниманието, но степента на силен дискомфорт е нищо в сравнение със състоянието, предизвикано от социална тревожност. Неудобството, което изпитват интровертите, невинаги води до високи нива на стрес и не е задължително да се разглежда като нещо неминуемо негативно. Избягването обикновено е много по-често срещано и прилагано като метод за справяне с отрицателните емоции в случаите на социална тревожност, отколкото при срамежливостта.

Вярно е, че хората, които страдат от социална тревожност, нерядко са свенливи, но не всички срамежливи мъже и жени демонстрират симптоматика, типична за разстройството, спрямо която психотерапевт може да постави диагноза. Всеки един от нас изпитва свенливост в някакъв момент от живота си, но много от нас успяват да превъзмогнат тези смущения. Също така някои изключително срамежливи индивиди не възприемат като проблем силната свенливост, която изпитват. Тяхното нормално функциониране и взаимоотношения не са негативно повлияни от специфичното им състояние. Напълно обратното се наблюдава при страдащите от социална тревожност – те често съобщават, че изпитват депресия, защото се чувстват като затворници на разстройството.

Какво могат да направят диагностицираните със социална тревожност?

Като се имат предвид негативните последици от живот със социална тревожност, какво точно могат да направят мъжете и жените, страдащи от разстройството, за да намалят нивата на безпокойство в ежедневието си? Ако вие самите (или някой ваш познат) страдате от социална тревожност, то тогава може да опитате да следвате някои от следните съвети на психотерапевта и лицензиран социален работник с частна практика Ървинг Шатнър (Irving Schattner) за един по-спокоен и активен живот:

Поддържайте добра организация

Когато приключвате с проектите и задълженията си навреме, ще се чувствате по-малко напрегнати и тревожни. Усвояването на умения за поддържане на добра организация ще ви помогне да приоритизирате най-важните за вас неща, като същевременно с това ще ограничите онези дейности, които не ви носят достатъчно ползи.

Не отлагайте търсенето на помощ

Социалната тревожност като много други разстройства става все по-трудна за преодоляване и лечение с течение на времето. Така че не се колебайте, ако чувствате, че непрестанното безпокойство значително влошава качеството ви на живот. Лечението за социална тревожност може да представлява комбинация от психотерапия и медикаменти.

Не се изолирайте

Страдащите от социална тревожност предпочитат да избягват социалните събития, но необходима стъпка в процеса по преодоляване на страховете, свързани с прекарването на време с други хора, е приемането на покани за партита, срещи, събирания или спортни събития. Според Ървинг Шатнър е от изключително значение да спрете да се тревожите, че другите наблюдават всяко едно движение и дума. Хората като цяло се интересуват много повече от своите собствени недостатъци и несъвършенства и рядко имат време да забележат тези на останалите.

Избягвайте негативни хора

Обградете се с позитивни личности, които ще ви помогнат да се чувствате по-уверени в себе си. Може да разпознаете позитивните мъже и жени по това, че обикновено виждат хубавото във вас и света около тях и са готови да ви поздравят, когато полагате усилия и успявате. Хронично негативните индивиди често критикуват останалите и дори ги унижават. Така че ограничете контактите си с подобни личности, когато е възможно.

Награждавайте се за усилията си

Какъвто и напредък да постигате по пътя към възстановяването си, е желателно винаги да възнаграждавате старанието и усилията, които полагате. Когато се опитвате да сте активни и приветливи по време на социално събитие, е добре да се поздравите за напредъка. Вместо непрекъснато да премисляте всички онези моменти, когато сте се почувствали неудобно или сте избягали от неловка ситуация, признайте, че сте готови да направите стъпка в правилната посока.

Помощ от семейството

Членовете на семейството понякога се опитват да сведат до минимум нивата на социална тревожност, която изпитвате, като ви казват следното: "След малко ще се почувстваш по-добре.", "Просто трябва да се успокоиш малко." или "Ако направиш както ти казвам, ще се оправиш." Подобни изявления обикновено само засилват разочарованието и раздразнението, което по принцип изпитват страдащите от социална тревожност.

Роднините и приятелите могат да направят много, за да насърчат страдащият да потърси помощ под формата на психотерапия и консултация с професионалист по психично здраве. Поради труднопреодолимата срамежливост хората със социална тревожност обикновено се чувстват прекалено засрамени, за да говорят открито за своето състояние. Именно поради това те могат да откажат да потърсят помощ от специалист по психично здраве. Ето тук идва редът на членовете на семейството – тяхна задача е да уверят страдащия, че разбират неговото състояние и искат му помогнат да се освободи от порочния кръг, породен от интензивното безпокойство и необосновани страхове. Добрата новина е, че социалната тревожност може да бъде преодоляна, когато се приложи подходяща и ефективна терапия.