Какво е да се живее със социална тревожност в третата възраст - част 1

от 10 май 2018г.

Хората в третата възраст, които живеят със социална тревожност, изпитват много от същите смущения в живота, каквито и по-младите. Те могат да имат следните усещания:

Страх от негативна външна оценка
Безпокойство около авторитети
Вкаменяване по време на публично говорене
Храненето пред другите или използването на обществени тоалетни са други общи проблеми

Общото схващане е, че тревожността и/или срамежливостта намаляват с възрастта, но това е вярно само отчасти. Честотата на тревожните разстройства е действително малко по-ниска при по-възрастните, но много от тях все още страдат или могат да бъдат диагностицирани в по-напреднала възраст. Понякога оплакванията, засягащи физическото и психическото здраве, могат да се припокриват и диагностицирането на тревожността да бъде пропуснато.

Социалната тревожност при възрастните хора може да предизвика значително влошаване в качеството на живот. Нелекувана, тя може да доведе до други нарушения на психичното здраве като депресия. Ето защо, ако сте в третата възраст и живеете с тежко безпокойство или имате родител/друг роднина, за който знаете, че изпитва подобни затруднения, е важно да потърсите помощ.

Социалната тревожност и хората в трета възраст

По-възрастните са склонни да имат повече притеснения като цяло, независимо дали те са свързани с:

Финанси
Здраве
Физически или психически затруднения
Загуба на независимост
Страх от смъртта

Физическите оплаквания понякога се преплитат с проблемите, свързани с психичното здраве. Например възрастните със здравословни проблеми, свързани с щитовидната жлеза или сърдечно-съдовата система, могат да усещат физически симптоми, които се припокриват с психичните. Нещо повече, възрастните хора, страдащи от деменция, също могат да изпитват тревожност.

Ако сте в третата възраст и посетите лекаря си с оплаквания за смущения в сърдечния ритъм, недостиг на въздух или затруднения в това да мислите ясно, има голямата вероятност те да бъдат интерпретирани като физически, а не психически симптоми. По тази причина лекарите и специалистите по психично здраве трябва да бъдат по-осведомени и предупреждавани за потенциални тревожни разстройства при възрастните хора.

Разпространение на социалната тревожност при по-възрастните хора

Между 5% и 10% от възрастните страдат от тревожност; тя е два пъти по-често срещана при жените. Всъщност, тревожните разстройства се проявяват два пъти по-често от депресията при хората от третата възраст.

Съществува по-голяма вероятност възрастните хора с тревожни разстройства да притежават следните характеристики:

По-ниско образовани
Неомъжени
С наличие на три или повече хронични състояния

Освен това възрастните, преживели стресиращо събитие, като смъртта на съпруг/, са по-склонни да страдат от социално тревожно разстройство.

Симптоми на социална тревожност при хората от третата възраст

Тревожността при възрастните хора често остава недиагностицирана и нелекувана, защото се бърка с други физически здравословни проблеми.

За разлика от по-младите хора, възрастните често изразяват своите симптоми на безпокойство като медицински или соматични проблеми, а не психически такива. Често те биха търсили по-скоро лекар, отколкото психиатър.

Макар да е вярно, че честотата на разпространение на СТР намалява с възрастта—то все още се среща при около 5% от хората от третата възраст, преживели разстройството в даден момент от живота си.

Страдащите от СТР често се чувстват неудобно да говорят за социалните си страхове. Докато тези с паническо разстройство често отдават симптомите на тревожност на физическа причина, това обикновено не е случаят със страдащите от социална тревожност.

Вместо това, може да имате някакво усещане, че социалната тревожност кара сърцето ви да препуска и ви причинява недостиг на въздух, но да имате проблем да го изразите, когато сте в кабинета на лекаря, защото не искате да бъдете съдени.

Ето защо има тройна заплаха в това да сте възрастен със СТР:

Имате симптоми, които лесно могат да бъдат объркани с такива с физическа причина, характерна за по-напредналата възраст.
Изпитвате нервност да споделите на лекаря си какво наистина мислите (или да говорите с лекаря изобщо).
По-вероятно е да опишете симптомите си като физически, ако изобщо можете да говорите за тях, като "Ръцете ми треперят" или "Сърцето ми препуска", но без да обясните тревогата си, тези симптоми вероятно ще бъдат интерпретирани погрешно.

По интервюто работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: blog.sevenponds.com

Още по темата: