Начало Психология Поведенческа психология Патология Какво представлява психичното разстройство със социална тревожност

Какво представлява психичното разстройство със социална тревожност

Какво представлява психичното разстройство със социална тревожност - изображение

Социалната тревожност е разстройство, което се диагностицира все по-често от специалистите по света.

Какво представлява

Хората, живеещи със социална тревожност, имат ирационален страх да бъдат наблюдавани, оценявани и съдени по-смущаващ или унизителен начин. Тревожността и дискомфортът, които разстройството носи, са толкова силни, че пречат на ежедневното функциониране.

Социалната тревожност е едно от най-често срещаните психични патологични състояния, като до 13% от общата популация има негови симптоми в даден момент от живота си. Макар че това може да е инвалидизиращо заболяване, с подходящо лечение е възможно пълно възстановяване и нормален живот на страдащия.

Причини за разстройството

Социалната тревожност обикновено се появява в тийнейджърските години, въпреки че може да започне и в детството. Точната причина за състоянието не е ясна, но се смята, че е комбинация от генетични фактори и такива на околната среда. Дисбалансът на мозъчната химия е пряко свързан с наличието на патология. Пример за тревожното разстройство е нетипичното ниво на серотонин (регулиращ емоциите и настроението), което играе осезаема роля в развитието на социална тревожност. Прекалената активност на амигдалата също се свързва със състоянието. Оказва се, че социалната тревожност носи със себе си склонността да се изпитва преувеличен отговор при страх, а това води до допълнителна тревожност.

Има фактори в околната среда, които могат да увеличат шансовете за развитието на социална тревожност. Те включват, но не се ограничават до:

- живот с прекалено критичен, контролиращ или защитаващ родител;

- преживяване на тормоз в детска възраст;

- семейни конфликти и сексуално насилие;

- срамежлив, страхлив или свит темперамент в детска възраст.

Симптоми

Хората със социално тревожно разстройство знаят, че страхът им е непропорционален на актуалната ситуация, въпреки това не успяват да контролират тревожността си. Самата тя може да е специфична за конкретен вид социална ситуация и определено обкръжение или да се разпростира над всички видове социална активност.

Част от често срещаните ситуации, активиращи тревожността, са взаимодействие с непознати, осъществяване на контакт с очите и започване на разговор. Страдащите от социално тревожно разстройство могат да получат когнитивни, физически и поведенчески симптоми преди, по време, и след тревожни социални ситуации.

Когнитивни симптоми на страдащия:

- страх от ситуации, в които присъстват непознати хора;

- тревога, че околните ще осъждат мислено;

- страх, че ще се смути или ще бъде унизен;

- страх, че околните ще забележат тревогата му;

- поява на страх седмици преди събитията, които го предизвикват.

Физически симптоми:

- свенливост;

- обилно изпотяване;

- треперене на крайниците;

- ускоряване на сърдечния пулс.

Поведенчески симптоми:

- избягване на социална активност;

- напускане/бягство от ситуации, причиняващи тревога.

Диагностициране на социалната тревожност

Социалната тревожност е официално призната за психично разстройство от петото издание на Диагностичния и статистически наръчник (DSM-V). Обикновено се диагностицира чрез клинично интервю с психиатър, при което се поставят редица въпроси, свързани със симптомите, от които страда пациентът. За да получи диагноза, човек трябва да отговаря на редица специфични диагностични критерии. Страховете му трябва да бъдат толкова тежки, че значително да затрудняват ежедневието, учебните и работни дейности и взаимоотношенията. В зависимост от това дали симптомите се появяват само в някои ситуации или придружават всеки миг от ежедневието, човек може да бъде диагностициран с генерализирана или специфична социална тревожност.

Лечение

Най-често използваните средства за лечение на социалната тревожност са медикаментите и когнитивно-поведенческата терапия. За постигане на най-висока ефективност двата вида терапия най-често се комбинират.

Стратегии за самопомощ

Стратегиите за самопомощ при социална тревожност могат да бъдат полезна добавка към традиционното лечение или за облекчаване на лека симптоматика. Те могат да се състоят в:

- релаксиращи техники, като дълбоко дишане и прогресивна мускулна релаксация;

- следене на собствените негативни мисли и заместване с по-полезни;

- постепенно излагане на ситуации предизвикващи тревожност с цел десенсибилизация;

- ароматерапия;

- четене на книги за самопомощ.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: verywellmind.com
Снимка: thejournal.ie 

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЗдравни съветиЛюбопитноЛеченияБотаникаЛайфстайлСнимкиСпортАлтернативна медицинаНовиниСпециалистиТестове