Какво представлява социалната тревожност

Социалната тревожност е разстройство, което се диагностицира все по-често от специалистите по света. Хората, живеещи със социална тревожност, усещат ирационален страх от това да не бъдат оценявани и съдени по-смущаващ или унизителен начин. Тревожността и дискомфортът, които разстройството причинява, са толкова силни, че пречат на ежедневното функциониране.

Социалната тревожност е едно от най-често срещаните тревожни разстройства - до 13% от общата популация на света изпитва неговите симптоми в даден момент от живота си. Макар че това може да е инвалидизиращо състояние, с подходящо лечение е възможно пълно възстановяване.

Причини за разстройството

Социалната тревожност обикновено се проявява в тийнейджърските години, въпреки че може да възникне и в детството. Точната причина за състоянието не е ясна, но се смята, че е комбинация от генетични фактори и такива на околната среда. Дисбалансът на мозъчната химия е пряко свързан с наличието на психопатология. Пример в случая е нетипичното ниво на серотонин (невротрансмитер, регулиращ емоциите и настроението), което играе осезаема роля в развитието на социална тревожност. Прекалената активност на амигдалата също се свързва със състоянието. Оказва се, че социалната тревожност носи със себе си склонността да се изпитва преувеличен отговор при страх (какво се случва по време на реакцията "бий се или бягай"), а това води до допълнителна тревожност.

Някои фактори в околната среда могат да увеличат шансовете за развитието на социална тревожност. Те включват, но не се ограничават до:

• прекалено критичен, контролиращ или свръхгрижовен родител;
• преживян тормоз в детска възраст;
• семейни конфликти и сексуално насилие;
• срамежлив, плах или свит темперамент в детска възраст;

Симптоми

Хората със социално тревожно разстройство знаят, че страхът им е непропорционален на актуалната ситуация, въпреки това не успяват да контролират тревожността си. Самата тя може да е специфична за конкретен вид социална ситуация и определено обкръжение или да се разпростира над всички видове социална активност.

Част от често срещаните ситуации, активиращи тревожността, са взаимодействие с непознати, осъществяване на контакт с очите и започване на разговор. Страдащите от социално тревожно разстройство могат да изпитат когнитивни, физически и поведенчески симптоми преди, по време, и след тревожни социални ситуации.

Когнитивни симптоми на страдащия:

• страх от ситуации, в които присъстват непознати хора;
• тревога, че околните го осъждат мислено;
• страх, че ще бъде засрамен или унизен;
• страх, че околните ще забележат тревогата му;
• поява на страх седмици преди събитията, които го предизвикват;

Физически симптоми:

• свенливост;
• обилно изпотяване;
• треперене на крайниците;
• ускоряване на сърдечния пулс;

Поведенчески симптоми:

• избягване на социална активност;
• напускане/бягство от ситуации, причиняващи тревога

Диагностициране на социалната тревожност

Социалната тревожност е официално призната за психично разстройство от петото издание на Диагностичния и статистически наръчник (DSM-V). Обикновено се диагностицира чрез клинично интервю с психиатър, при което се поставят редица въпроси, свързани със симптомите, от които страда пациентът. За да получи диагноза, човек трябва да отговаря на редица специфични диагностични критерии. Страховете му трябва да бъдат толкова силни, че това значително да затруднява ежедневието, академичните и работни дейности, и/или взаимоотношенията. В зависимост от това дали симптомите се появяват само в някои ситуации или придружават всеки миг от ежедневието, човек може да бъде диагностициран с генерализирана или специфична социална тревожност.

Лечение

Най-често използваните средства за лечение на социалната тревожност са медикаментите и когнитивно-поведенческата терапия. За постигане на най-висока ефективност двата вида терапия най-често се комбинират.

Стратегии за самопомощ

Стратегиите за самопомощ при социална тревожност могат да бъдат добро приложение към традиционното лечение или за облекчаване на лека симптоматика. Те могат да се състоят в:

• техники за релаксация, като дълбоко дишане и прогресивна мускулна релаксация;
• следене на собствените негативни мисли и заместването им с по-ефективни;
• степенувано излагане на ситуации, предизвикващи тревожност с цел десенсибилизация;
• ароматерапия;
• четене на книги за самопомощ.

Редактор: Станислава Тонева