Контролираща и нарцистична майка – какво може да стори на децата си

Много хора, ходещи на терапия с психолог, споделят личните си терзания трудно. Част от тях се притесняват да говорят за това, което се е случвало със семействата им в ранното детство, за да не се окажат в калъпа, осмиван от всички и очертаващ, че "майките им са причина за всичко".

Не, майка ви не е причина за всички емоционални усложнения в живота ви! Но с повече внимание може да се констатира кои точно ваши особености се коренят в нейното отношение и кои не.

Пренебрегваните и отхвърлени деца, са живели дълго в сянката, без да се стоплят от блясъка на майка си, която е водена от нарцистични пориви и желание да е център на вселената. 

Децата на емоционално недостъпна майка са под постоянно напрежение да успеят да привлекат вниманието й, за да опитат да спечелят любовта й. За разлика от тях тези с контролираща майка са под постоянен натиск да приемат желаната от възрастните форма. Те нямат право да мислят, чувстват и действат сами. Контролиращата майка учи детето на самообладание и избягване на конфронтациите на всяка цена с цел възрастният да остане на централно място.

Тези майки са характерни и разпознаваеми, децата им се развиват по различен начин, за да се справят с родителския стил, имат характерни емоционални отговори, за съжаление дори в зряла възраст те продължават да носят особеностите останали от детството.

Точки на съвпадение 

Майките с нарцистични черти и тези, които се нуждаят да контролират децата си, виждат своето потомство като продължение на самите себе си, а не като самостоятелни човешки същества. Степента, в която ги подкрепят, обръщат внимание и се грижат, напълно зависи от това, колко добре децата изпълняват очакванията им.

Тези майки проектират собствените си нужди върху своите деца и не признават, че те имат собствени потребности. Както контролиращите, така и нарцистичните майки не изглеждат никак подозрително за външни хора, те са компетентни и оправни на пръв поглед, въпреки че и двата вида могат да бъдат дълбоко несигурни и да се страхуват да не бъдат обвинени в липса на привързаност или в отсъствие на грижа. Когато става въпрос за това, как изглежда животът им, те са склонни да бъдат перфекционисти за всичко, включително за децата си. Собствените им амбиции (да бъдат търсен и хвален обект на възхищение) се прехвърлят на децата им, които трябва да изглеждат по-добре от другите и да будят възхищение. Тъй като възприемат децата си само като отражение на самите себе си, всичко, което куца в живота на детето се превръща в проблем, който трябва да бъде разрешен до перфектност от майката, с цел да се представи пред външния свят.

Една дама разказва „Бях малка, когато майка ми разбра, че не мога да бъда приятелски настроена към всички, имаше хора, които ми се отразяваха повече от зле и не успявах да завържа близки отношения с тях, тя избираше за мен деца, с които не се чувствах добре, затова престанах да се опитвам да се сприятелявам. Това не доведе до добри последствия с нея – имаше глупава дъщеря, която предпочита да чете и не се е записала в нито един спорт или училищна пиеса, беше смутена и започна да прехвърля всичките си внимание и усилия към по-малката ми сестра, която се оказа много по-гъвкава и по-популярна от мен. Тя беше изкупителната жертва, сега вече съм на 39 години и историята все още продължава.“

Нарцистични или контролиращи - понякога понятията са свързани, понякога не са

Макар, че двете понятия са близки, те могат да ескалират поради взаимното си влияние. Да, нарцисистите могат да контролират, а контролиращите могат да бъдат нарцистични, но фактически двата вида майки имат различни мотиви, както и различни начини за оправдаване на поведението си пред околните.

Отглеждането на дете от нарцистична майка се обуславя от нуждата й да бъде център на вниманието по всяко време. Начинът, по който се отнася към детето или децата, всъщност е такъв, че тя не се замисля какво носи поведението на малчуганите, а дори да се замисли, вероятността да го осъзнае е доста ниска. Децата или се държат удобно или не — средно положение няма. Те или ще й харесват или ще я раздразнят и ако се случи последното, ще се превърнат в изкупителна жертва. Тези майки са склонни да се занимават усилено с емоционални игрички и манипулации, за да достигнат заветната цел - да съсредоточат вниманието върху себе си.

Контролиращата майка има още особености. Да, тя се грижи за начина, по който изглежда, също както нарцистичната майка, но е мотивирана от собствените си страхове и несигурност, като не иска да остави нищо на случайността. Тя живее с мисълта, че трябва да е нужна, обсипвана с комплименти и високо ценена, не вярва в капризите на съдбата или шанса, когато става дума за отглеждането на детето й. Докато нарцистичната майка просто иска светлините да са насочени към нея, контролиращата искрено вярва, че без нейната намеса децата й ще повярват на почти всичко. Тя е парализирана от страх и се опитва да прикрие това маскирайки го с повишени нива на контрол. Тя е авторитарен родител 24/7, но наистина вярва, че това е необходимост.

Несигурното свързване като механизъм за справяне

Децата, чиито емоционални потребности не са посрещнати в детството (които са пренебрегвани или не са получили подкрепа и пространство за изследване на света) са несигурно емоционално свързани. Има три вида несигурна привързаност: тревожно-заета, пренебрежително-отбягваща и изплашено-отбягваща.

Децата, придържащи се към тревожно-зает стил, всъщност искат много тясна (изградена на зависимост) връзка, но са изключително изплашени да не бъдат отритнати или отхвърлени, те са силно чувствителни към възприеманите слабости и са емоционално нестабилни.

Пренебрежително-отбягващите не търсят близки отношения, те виждат останалите хора като твърде зависими и нуждаещи се и се гордеят със своята независимост и издръжливост.

Изплашено-отбягващите действително искат да имат връзка, но са емоционално уязвими и това ги кара да седят в режим на самозащита и да действат мотивирани от страх.

Децата на нарцистични и контролиращи майки могат да демонстрират някой от тези стилове на привързаност или комбинация от няколко от тях в зряла възраст.

Какви деца имат нарцистичните и контролиращи майки

1. Проблеми с управлението на чувствата

Това, заедно с нарушената емоционална интелигентност, е характерно за всички деца, чиито емоционални нужди не са били посрещнати в детството, независимо от майчиния стил. Те се научават как да управляват чувства на тъга и болка чрез взаимодействия с възрастния, обикновено майка си, в ранна детска възраст. Както се обяснява в теорията на привързаността - когато този процес не се осъществи, децата се оттеглят от чувствата си, за да избегнат стреса (избягващ стил на привързаност) или стигат до тревожния стил на привързаност.

2. Неспособност да се вижда ясно

Тъй като и двата типа майчинско поведение се съсредоточават върху външни хора — децата се определят от това, което правят, а не от това кои са - така е лесно детето да загуби от поглед собствените си мисли, чувства, нужди, желания и амбиции. Много от тези малчугани израстват до зрялост, знаейки много малко за истинската си същност, която е погребана много дълбоко.

3. Изкривена представа за любов

Такива майки предават на децата си, че любовта винаги се дава, за да се получи и това разбиране остава при тях за цял живот. Вероятно ще бъдат привлечени от хора, чието отношение към тях очевидно е сходно на това с майка им – всички сме привлечени от познати, които определят любовта по същия начин като в детството ни.

Всеки от нас е виждал поне едно дете израснало под влияние на такава майка. Понякога е познат възрастен, понякога роднина, случва се дори да го зърваме сутрин в огледалото. Въпросът е дали осъзнаването може да ни е полезно, за да преодолеем последствията?

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: dandangedu.com