Обучението по бойни изкуства подобрява самоконтрола и намалява агресията

Всички сме виждали популярния пример на мъдреца, практикуващ бойни изкуства със спокойно изражение на лицето и грациозни движения. Въпреки че има много подобни модели, които човек би могъл да си представи, има изключително брутални и насилствени практики, които са включени в повечето бойни изкуства.

Практиките за самоотбрана по своята същност са насилствени. Те се предприемат, когато всички останали опции са изчерпани – не сме успели да се справим с разговор, да избегнем ситуацията или да избягаме. В такъв момент трябва сами да вземем решение и да спрем заплахата чрез физически средства. Много от примерите за прилагане на бойни изкуства за самоотбрана са изключително брутални. Те включат насочване на голяма сила към най-слабите части на тялото на противника в опит да се обезвреди и спре заплахата.

Живот в настоящето

Миямото Мусаши (1584-1645) е най-известният самурай и майстор на меча в Япония. Той се превръща в легенда поради множеството спечелени дуели (смята се, че са 60) и участието му в кървавата битка при Секигахара, която поставя началото на продължил повече от два века и половина мирен период. И все пак Мусаши изживява по-късните си години като калиграф, философ, писател и дзен адепт. Как обаче насилието и бойните изкуства могат да доведат до миролюбие?

Тук се появява парадоксът на тренировките по бойни изкуства. Повечето хора, които тренират законни бойни изкуства, са миролюбиви и не прилагат безразсъдно физическо насилие, въпреки обширните си умения. Как можем да рационализираме това?

Ключът се крие в настоящето. Животът в настоящия момент води до по-спокойно състояние на ума, което не се свързва с мислите за миналото и бъдещето. Няма място за мислене върху това какво се е случило или какво ще се случи, когато човек е фокусиран върху настоящето.

Такава е методологията на обучението на бойни изкуства, когато става въпрос за насилие. Ключовите неща са процесът и вложените усилия, а не действията, които извършваме. Ето защо усилията са толкова важни за всичко и защо можем да сме миролюбиви, когато научим тайните на бойните изкуства.

>>> Китайска притча за победите без насилие

Шаолин – манастирът, целящ духовно просветление

Почитаният Шаолин – манастир с истински и мистичен произход – използва бойните изкуства като начин за духовно просветление. В книгата си „The Shaolin Monastery” (2008) Меир Шахар цитира текст от Шаолин от началото на XVII век, в който се казва, че „Монасите, които се специализират в ръкопашен бой, правят това, за да го трансформират, подобно на тоягата, в средство за достигане на просветлението“. Това е ясен пример на отделяне на концепцията на метода и неговите намерения от методологията, използвана за постигането му.

Шахар посочва, че монасите от Шаолин практикуват ръкопашен бой, защото не се интересуват само от битката и спечелването и на всяка цена с помощта на оръжия, а са мотивирани да постигнат душевен мир. Фокусът върху самоусъвършенстването и мира е ключов. Бойните изкуства в този смисъл се превръщат в практика за запазване на живота.

Както при всяко друго нещо в живота, въпросът всъщност е как се практикуват бойните изкуства, а не какво точно се тренира. Методът и пътуването към умението е начинът, по който се постига мир. Методологията е просто начин за постигане на смисъла. Истината е, че човек, практикуващ бойно изкуство, никога не иска да прилага уменията си, но ако се наложи, знае, че винаги има шанс да се справи с всяка ситуация.

Истинската полза от бойните изкуства е да се разбере разликата между уменията и смисъла. Увереността, получена от бойните изкуства, позволява на човек да има контролирани реакции и да прави по-добри, по-спокойни избори, независимо от ситуацията.