Оставете децата си да правят със стаите си каквото си искат

"Оставете децата си да правят със стаите си каквото си поискат", съветва колумнистът на "Гардиън" Тим Лот в статия, посветена на неволите на родителите и отношенията им с тийнейджърите. В нея той дава и някои препоръки, които със сигурност ще ви бъдат полезни:

„Влизам в стаята на дъщеря ми, която е тийнейджър, с известна доза страх и чувство за надвиснала опасност. В единия ъгъл има люлееща се купчина от мъртви клетки, а на бюрото й - няколко чаши със зеленясала течност в тях. Често обонянието ми долавя и изненадващи миризми, повярвайте ми, не всички са приятни. Защо обаче не настоявам да почисти? Разбира се, правя го понякога, но не и с надеждата да бъда чут, до известна степен и защото според мен традиционният отговор на подобна молба е много трудно да бъде оспорен: „Стаята си е моя, какъв ти е проблемът?“. Естествено, може да отговорите: „Ако провериш в нотариалния акт, ще разбереш, че всъщност стаята е моя“, но това няма да доведе до нищо по-различно от дълъг спор, завършващ с думите: „Ами тогава не е трябвало да се раждам, нали?“.

Тим Лот съветва родителите да приемат, че стаята на детето е неговото пространство, затова трябва да се чувства свободно да се търкаля в него, както му е удобно. Според него някои от причините, поради които родителите настояват децата да чистят стаите си, са същите, заради които искаме от тях да се хранят здравословно. Тоест причините са много повече символични, отколкото логически.

Ето какво още пише Лот:

„Безпокоим се, защото емоционалната ни толерантност към хаоса е много ниска, дори към хаоса на другите хора, затворен между техните четири стени. Естествено, ако не сте настроени така философски, бихте казали, че е много важно децата ви да поддържат чиста и подредена стаята си, защото мръсотията просто не е ефективна и изглежда грозно. Но аз отново ще ви повторя: това не е вашето пространство, защо тогава се тревожите? Да, навярно се стремите към по-добра хигиена от чисто здравна гледна точка, но имам отговор и на това – доколкото съм запознат, процентът тийнейджъри, които страдат от сериозни инфекции заради мръсни си стаи, е забележително нисък.

Бихте могли да защитите тезата си и с друг аргумент – че чистенето ще научи децата да оцеляват във външния свят, но това не ми се струва никак достоверно. Има деца, които са спретнати, но има такива, които не са, и надали сме в състояние да направим каквото и да било по въпроса. Примирете се и се отпуснете, все пак и разхвърляните хора я карат някак си – живеят, оцеляват, успяват – знам го със сигурност, защото съм един от тях.

Съществуват и много други основателни причини да спрем с безкрайните досадни лекции за чистенето на стаите. Има нещо при дъщеря ми, което не мога да оспоря по никакъв начин и то е, че тя е страшно заета в училище и когато се прибере у дома, няма никакво време.

Да й дам възможност за личен контрол и пространство, е важно най-вече за психичното й здраве. Е, и това си има граници. Ако намерите следи от гризачи или пък самите гризачи под нощното шкафче, то това е знак, че е крайно време да се намесите. Но в повечето случаи отговорът на хаоса просто трябва да е: „Карай да върви”. По този повод ще цитирам думите на психолог от друга статия на тази тема, но в "New York Times": „Колкото повече го правите на проблем, толкова по-дълго това ще бъде проблем" . Друг психолог пък казва: „За децата е важна структурираността, което не е задължително едно и също с чистата стая."

И това ще мине

В подкрепа на Тим Лот се изказват и някои детски психолози, които дори съветват родителите да предоставят на детето си място за хаос. Е, има ли по-удобно място за тази цел от неговата собствена стая? И ако това ви звучи твърде плашещо и влиза в противоречие със собствените ви принципи, прочете отново по-горните редове, и просто махнете с ръка. И това ще мине един ден, нали? За да запазят разсъдъка си, родителите много внимателно трябва да избират битките, които водят с децата си, а тази за чистотата и реда е обречена от самото си начало, вложете енергията си в нещо по-надеждно.

О, и не забравяйте, вдишвайте... и издишвайте!