Парадоксът на щастието: какво е и как работи?

"Щастието" е една от най-използваните думи в света. В съвременната култура тя представлява крайната цел за много хора. Но това невинаги е било така. В миналите епохи основната цел на живота е била свързана с добродетелта, потомството или собствеността. В съвременната епоха водещата роля поема щастието.

А парадоксът на щастието е, че почти всеки иска да бъде щастлив. Но когато хората бъдат запитани какво е щастието, рядко могат да го определят. Ако се задълбочите и попитате себе си защо искате да сте щастливи, отговорът вероятно ще е неясен. Човек би си помислил, че отговорът ще бъде очевиден заради това колко силно искате да постигнете целта си, но въпреки това вие не можете дадете задоволителен отговор.

Ако искате да продължите да усложнявате живота си, можете да зададете трети въпрос: Как се постига щастието? Има много отговори на този въпрос, основани на вярванията на всеки човек. Може би професионалните постижения, успехът и щастливият брак ще бъдат най-често срещаните отговори. Въпреки това, би било трудно конкретно да се определи как тези неща допринасят за щастието или какво очаквате да се случи, когато намерите щастие.

Така че, накратко, почти всеки търси щастие в този съвременен свят, но повечето не знаят какво е то или защо го искат. Освен това никой не знае точния маршрут, който ще го заведе до щастието. И в това се състои велият парадокс.

Координатите на щастието

През годините са проведени многобройни проучвания, от които можем да извлечем интересни изводи. Първият и може би най-важен е, че външните постижения не са източник на щастие. Ето защо много хора, които постигат успехи в кариерата си например, се чувстват удовлетворени за кратко, след което отново попадат в плен на недоволството, което ги кара да създадат нова цел за себе си и така създават един безкраен цикъл.

Ето защо щастието е процес, който се случва в самите нас. Щастието е реалност, която само частично е свързана с нашите външни постижения. Може би мнозина търсят неуморно щастието с тайното желание да прекратят "вечното" недоволство, което управлява живота им. Те не осъзнават, че раят, който търсят, е в тях.

От друга страна, проучванията ни позволяват да заключим, че идеализацията на концепцията за щастие само води до чувство на неудовлетвореност. Тези, които приемат, че щастието е само част от живота, успяват да се чувстват по-удовлетворени. Постоянното щастие не трябва да бъде цел, защото точно това го прави несъществуващо. Осъзнаването на това ни помага да приемем реалността такава, каквато е, и следователно ни помага да се чувстваме удовлетворени по-често.

Това, което ние смътно наричаме щастие, това чувство на радост и удовлетворение, е нещо, което се случва тогава, когато се научим истински да се радваме на всичко, което имаме и обичаме. Невъзможно е да живеем в постоянна еуфория заради сложния начин, по който са устроени човешките същества, но във всички случаи вземането на решението да бъдем най-добрата версия на себе си ще направи така, че щастието само да се настани в живота ни.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: exploringyourmind.com
Снимка: youtube.com

Още по темата:

• Най-лесният начин да бъдем щастливи – според психолозите
• Кога времето спира за вас? 15 урока по щастие от Мартин Селигман
• 7 психологически правила, които могат да направят живота ви прекрасен
• 9 знака, че сте в застой и в живота ви е крайно време за промяна