Аристотел и неговата концепция за евдемонично щастие

В стремежа си да разберат какво прави хората щастливи, представители на позитивната психология търсят отговори и вдъхновение и в древногръцките концепции за смислен и щастлив живот. Причината е очевидна, философията се занимава с темата за човешкото благополучие много преди психологията дори да съществува. Може би ще ви е интересно да научите, че далеч преди утвърдени имена като Карл Юнг, Ейбрахам Маслоу, Карл Роджърс, Мартин Селигман и много други, гръцкият философ Аристотел дефинира голяма част от това, което неговите предшественици са изказали, и обогатява и доразвива теорията за добродетелта и щастието. Той предлага концепцията за евдемония (щастие, процъфтяване) през IV век пр.н.е. в своята "Никомахова етика".

Какво означава евдемония

Терминът евдемония (Eudaimonia) е етимологично базиран на гръцките думи eu (добро) и daimon (дух). Той описва представата, че животът в съответствие с духа (който приемаме като характер и добродетел), води до добър живот. Щастието, според Аристотел, е душевна дейност, съобразена с най-висшата добродетел. И въпреки че под "щастие" разбираме добрия, благия живот, представата за него се оформя според начина ни на живот. До известна степен евдемоничното щастие е обратното на хедоничното щастие, защото ни насърчава да се откажем от моментните удоволствия в полза на дългосрочните цели и трайното щастие.

>>> Древногръцкото лекарство за депресия и тревожност

Според Аристотел всяка съзнателна човешка дейност е насочена към някакво добро, като този стремеж е продиктуван от специфичната човешка природа, а не от индивидуалната човешка воля. В първата книга на своята "Никомахова етика" той изяснява перфекционизма си: "Всеки занаят, всяко изследване, а също и всяко действие и решение, изглежда търсят някакво добро, ето защо някои хора са били прави, когато са описали доброто като това, което всеки търси."

Стремежът към смисъл, цел и съвършенство

Аристотел въвежда представата, че индивидите, които се стремят към съвършенство, винаги ще имат потенциала да се реализират. Точно както жълъдът притежава потенциала да стане дъб - и само дъб, не друг вид дърво, птица или нарцис – човек се ражда с потенциала да бъде човек, а не нещо друго. В допълнение, всяко човешко същество разполага с уникален набор от възможности, за да осъществи разгръщането на потенциала си.

Според концепцията на Аристотел хората са принудени да преследват своя потенциал, да се стремят към най-добрите версии на себе си. За вас това може да е да бъдете художник, музикант, учен, занаятчия, спортист, изследовател и т.н.

>>> 5 ценни житейски урока за страданието от гръцкия философ Епиктет

Евдемоничен живот означава да живеем така, че максимално да разгръщаме потенциала си. По този начин ние ще намираме повече смисъл и цел в самия живот, в самото съществуване. Но за да реализираме своя потенциал, ние се нуждаем от това, което Аристотел нарича "реални блага". Той има предвид онези ресурси, необходими за развитието на нашия потенциал, като подслон, облекло, храна и приятели, но също и изкуства, музика, литература и култура. В съвременния свят има изобилие от неща, които трябва да можем да си позволим в стремежа си да изпълним индивидуалния си потенциал и в този смисъл реалните блага се определят от тяхната необходимост за нас като индивиди.

Придържане към "златна среда" 

Очевидният пример е, че се нуждаем от пари, за да съществуваме, и по тази причина парите се възприемат като реално благо. Аристотел обаче призовава към поддържане на "златната среда" – когато са твърде малко, е невъзможно да преследваме потенциала си, например заради глада, твърде много пари обаче вече се превръщат в "привидно необходимо благо" - нещо, от което не се нуждаем.

Привидно необходимите блага са нещата, които просто не ни трябват. Те могат да ни доставят удоволствие, но ние всъщност не се нуждаем от тях. Важното е да не ги объркваме с реалните блага, защото това би ни накарало да си помислим, че наистина се нуждаем от тях, за да съществуваме.

Евдемоничният възглед е различен начин на мислене за щастието от гледната точка, с която сме бомбардирани в ежедневието чрез реклами, които се стремят да дефинират съвременния живот и да ни продават привидно необходими блага, опитвайки се да ни уверят, че са реални. Погледнато от този ъгъл, съвременният живот затруднява намирането на щастие, защото в крайна сметка ни кара да инвестираме енергията си в търсенето на привидно необходими блага. Накратко, търсим удоволствие и радост за сметка на смисъла и целта.

Какво всъщност означава на практика да следваме философията на Аристотел?

Трябва да научим разликата между реалните и привидно необходимите блага, да търсим "златната среда" в живота си, да насочваме вниманието си към онова, което наистина има значение - постигане на най-добрата версия на себе си.