Патологична власт: нарцисисти и психопати в политическото управление

Андрю Лобачевски (Andrew Lobaczewski), полски психолог, прекарва ранната част от живота си под управлението първо на нацистите, после и на Сталин. Именно поради тази причина той решава да съсредоточи усилията и труда си върху изследване на взаимовръзката между психичните разстройства и политиците. Целта на изследването му е да разбере защо психопатите и нарцисистите са така силно привлечени от властта, както и да проследи процесите, довели до поемането на управлението от хора с подобни разстройства.

В САЩ например, въпреки установената практика психолозите да не поставят неофициално диагнози, без да са извършили преглед (така нареченото „Правило на Голдуотър“), много от тях публично заявяват, че президентът Доналд Тръмп има всички признаци на нарцистично разстройство на личността.

Аналогични са случаите с други управници като Реджеп Ердоган - Турция и Родриго Дутерте – Филипините.

Характеристики на нарцистисти и психопати във властта

Всъщност не е изненада, че хората с личностови разстройства са силно привлечени от политическата власт. Нарцисистите жадуват за внимание и одобрение. Те вярват, че превъзхождат останалите и имат правото да ги управляват. Характерното за тях е, че им липсва емпатия, а това неизменно води до безпардонно експлоатиране и насилие над хората в името на властта. По подобен начин психопатите имат чувство за превъзходство над другите и не могат да изпитат емпатия, но при тях отсъства импулсът за повече внимание и възхищение.

Патокрация vs демокрация

Патокрацията не се отнася само за отделните личности. Лобачевски пояснява, че патологичните лидери имат склонността да се обграждат с хора, които също страдат от определено психично разстройство. С времето емпатите, които са в тяхното обкръжение и имат развито чувство за справедливост, изчезват. Те или биват отлъчени, или сами се оттеглят, отвратени от засилващата се патология около тях.

По този начин патокрацията се задълбочава и става още по-крайна. Да вземем за пример поемането на властта от нацистите през 1930 година, когато Германия преминава от режим на демокрация към режим на патокрация за краткия период от 2 години.

Демокрацията е основният начин да се защитят гражданите от патологични управляващи. Тя работи с принципи и институции, които ограничават тяхната власт. Това е причината, поради която патократите ненавиждат демокрацията като форма на управление. В момента, в който те спечелят властта, полагат огромни усилия да дискредитират и дори да спрат функционирането на демократичните институции. За съжаление, това включва и отнемането на свободата и легитимността на пресата. Подобни са били действията на Хитлер като канцлер на Германия и опитите на автократи като Тръмп, Путин и унгарския министър-председател Виктор Орбан.

В САЩ ясно се откроява движение в посока към патокрация. Потвърждава се теорията на Лобачевски – постепенно „стражите“ на по-умерения Бял дом отпадат от властта. Към момента президентът Тръмп е заобиколен от личности, които споделят неговия авторитарен подход и не притежават развито чувство за емпатия и моралност. За щастие, поне до известна степен, демократичните институции в Америка успяват да намерят средства, с които да отблъскват атаките на управляващите.

Във Великобритания също се забелязват някои патократични наклонности. Последните министър-председатели, както и някои от по-известните им министри, страдат от липса на емпатия и живеят с нарцистичното усещане, че те самите са по-значими от всички останали. Британската парламентарна и изборна система обаче успя да се справи с този тип политици, вероятно заради дълбоко внедрените принципи за справедливо управление и социална отговорност.

Съвременните патократи

Те съществуват и днес. Затова много от политическите събития са толкова тревожни.

Недоверието и незачитането на демократичните процеси във Великобритания от страна на министър-председателя Борис Джонсън и неговите министри и съветници, прекъсването на парламентарни сесии, намеците, че няма да спазват закони, които не одобряват, са все характеристики на патокрацията.

Макар да не е позволено да се прави неофициална оценка на психичното му здраве, за психолозите е видно, че той е заобиколен от най-безскрупулните, безпринципни и съответно патократични представители на своята партия. Преди време Камерън определи един от съветниците на Борис Джонсън като „кариерен психопат“.

Все пак фактът, че даден човек е част от патократично управление, не означава, че той има психично разстройство. Някои от тях просто са коравосърдечни и не са способни да изпитат емпатия. Други притежават чертите на нарцисист, в резултат на възпитанието, което са получили. Те чувстват, че превъзхождат другите и че е редно да имат повече права от тях. Някои политици пък просто следват линията на управление, очертана от партията им, от лоялност и вяра, че ще съумеят да озаптят патократичните импулси на съпартийците си.

Във Великобритания на този етап успяват да се справят с нездравите стремежи на Борис Джонсън, благодарение на разумните действия от страна на парламента и малък брой принципни представители на Консервативната партия.

Опасността демокрацията да се превърне в патокрация е реална. Винаги. Тя дебне по-близо, отколкото си мислим. В първия момент, в който тя усети нечия подкрепа и здрава почва под себе си, може да преодолее всяка съпротива по пътя си.