Могат ли нарцисистите, социопатите и психопатите да чувстват съпричастност, тъга или разкаяние

Често се спекулира дали хората със силни нарцистични, социопатични или психопатични тенденции изпитват нормални човешки емоции като тъга, радост, любов, разкаяние и емпатия. Определено е интересно да се погледне емоционалния живот на личностите с подобни характеристики или по-скоро липсата му.

Но нека първо дефинираме използваните термини.

Нарцисизъм, социопатия и психопатия

Често не се прави ясно разграничение между трите термина — нарцисизъм, социопатия и психопатия. Класификацията зависи от човека, който ги употребява. Понякога употребата им дори е противоречива. Широко се допуска обаче, че трите състояния имат много прилики и дори могат да се използват взаимозаменяемо (особено социопатия и психопатия).

Ако се съгласим, че съществуват някои разлики между трите, тогава можем да кажем, че силните нарцистични, социопатични и психопатични тенденции могат да се разглеждат в спектър, въз основа на тежестта на дисфункционалното поведение и емоционалната неспособност на техния притежател. Тогава моделът ще изглежда така: нарцисизъм < - > социопатия < - > психопатия.

Най-често сочените характеристики на трите разстройства, повечето от които антисоциални, са следните:

• често прибягване до използването лъжи и заблуди в общуването;
• липса на емпатия и загриженост за другите (и/или себе си);
• строго ограничена емоционална интелигентност;
• липса на угризения или вина;
• агресивност (активна или пасивна);
• нарцистични тенденции: чар, грандиозност, преувеличаване на собствените добри качества и постижения, величаене и чувство на превъзходство, експлоатация и нанасяне на вреда на другите, черно-бяло мислене, тежка психологическа проекция и още.

Нарцисизъм

Той е най-леката дисфункция от трите. Доминиращите емоционални състояния при нарцисизма са срам и несигурност (които често са последвани от гняв, страх, самота и празнота). Това кара страдащите от нарцистично личностно разстройство да се интересуват силно от това как са възприемани от другите. Тяхната идентичност се определя от последното. В резултат, те чувстват необходимостта от постоянно регулиране на крехкото им самочувствие.

Социопатия

Понякога се определя като по-лека форма на психопатия. При социопатията горните тенденции са много по-усилени, а емоционалният живот е по-беден, в сравнение с този при нарцисизма.

Психопатия

Може да се разглежда като най-тежкото от трите състояния. Психопатът е безразсъден и не изпитва емоции, когато проявява болезненото си и дисфункционално поведение.

Един социопат може да го е грижа, че наранява онези, с които има връзка, и все пак да изпитва различни емоционални реакции (дразнене, гняв, нервност), което прави злоупотребяващото му поведение по-нестабилно, докато психопатът обикновено е по-събран и организиран в мисленето и поведението си, и не изпитва никаква междуличностна привързаност.

И тримата могат да се научат да наподобяват широк спектър от емоции и да проявяват социално желателно, приемливо и възнаграждаващо поведение, за да получат това, което искат или просто да се слеят с останалите. Ето защо много хора като тях се наричат високо функциониращи. Те могат да бъдат изключително манипулативни и често са мотивирани от чувство за власт и контрол.

Мнозина не биват идентифицирани, защото са се научили да се прикриват в обществото или са в достатъчно сигурна ситуация. Много от онези, които се вписват в тези категории, се описват от другите като чаровни, нормални, уважавани, ориентирани към семейството, упорити, интелигентни, любезни, успешни или невероятни хора. Те се научават как трябва да се чувстват и да действат, за да получат това, което искат, без да има отрицателни последици. Всичко това обаче е за тяхна лична печалба, за сметка на другите и тяхното страдание.

Емпатия и нараняване на другите

Емпатията е основен фактор, който трябва да се обсъди и оцени, когато се опитвате да разберете как тези състояния се проявяват, защото тя е способността да разбираме как се чувства и какво мисли отсрещният и защо. Способността да се изпитва емпатия и да се действа състрадателно е обикновено недоразвита или дори напълно липсваща при хората с нарцистични, социопатични и психопатични черти.

Здравият човек не агресира срещу другите, защото съчувства на болката им и не я харесва. Хората с по-изявени нарцистични, социопатични и психопатични черти или не се интересуват, че нараняват другите, или всъщност го желаят. Фактът, че нанасят вреда на някого не ги тревожи (било поради отричане, заблуда или липса на съображение).

Някои го оправдават с твърдения от сорта на "Те това заслужават.", "Те си го просят.", "Вината е тяхна." и т.н., но това е просто пренасяне на вината върху жертвата. Съществуват редица документирани случаи на изнасилвачи или екстремисти-насилници, които твърдят, че лицето, с което очевидно са злоупотребили, си го е изпросило или заслужило. Други просто отговарят с "Да, нараних го и какво от това?" или "Това не е кой знае какво...".

Тъй като една от тенденциите е черно-бялото мислене, за такъв човек е лесно да проявява липса на съчувствие, тъй като той вижда света като "аз"/"ние" срещу "тях" или "добрия (аз)" срещу "лошия (жертвата)", или "правилно (аз)" срещу "грешно (жертвата)". Следователно, ако "аз" проявявам агресия срещу "тях", то това не е проблем, дори понякога е с "благородна" цел.

Състрадание, привързаност, разкаяние, тъга

Често се спекулира с това какво количество емоция или какви видове емоции могат да изпитват силно нарцистичните, социопатичните или психопатичните хора; колко точно широк е емоционалният им спектър.

Отново, емпатията и способността за привързаност играят важна роля тук. Докато някои, особено от по-леката страна на спектъра, могат да чувстват различни степени на разкаяние, обикновено, ако човек не изпитва емпатия, тогава той не може да усети разкаяние. Особено ако е експерт в рационализацията на дисфункционалното си поведение ("Те го заслужават.", "Аз съм прав, те грешат.", "Социалните правила не се отнасят за мен.").

Човек чувства емпатия в степента, в която вижда другите като човешки същества. Повечето нарцисисти, социопати и особено психопатите имат сериозен проблем да възприемат останалите като такива, да чувстват съпричастност или привързаност към тях. Такъв човек е силно дистанциран от своя вътрешен свят. Липсата на съпричастност към нас самите води до липса на такава към другите. Това е една от основните причини, поради която тези хора не са в състояние да изграждат или поддържат истински, здрави взаимоотношения, без да имат някаква полза.

Понякога обаче те могат да се чувстват емоционално свързани с конкретен човек. Това не е здрава връзка, а нужда от този някой, заради нещо, виждат го като по-висш или споделят подобни ценности. Следователно, те могат да почувстват някакво угризение и печал, когато го наранят или загубят. Обикновено обаче не изпитват никаква вина да нараняват обикновен човек, защото го виждат като предмет, който съществува само за да служи на техните потребности, а не като личност и понякога дори не като човешко същество.

Любопитно е, че насилниците със силни нарцистични, социопатични и психопатични тенденции могат да изпитат емпатия към жертвите си при условие, че приемем, че тя е способността да отчетеш, че другият изпитва емоционална болка (например страх). С други думи, те могат да разпознават определени емоции в другите и да ги използват за лична изгода.

Ето защо някои от хората с тези черти злоупотребяват с другите, за да видят страха в очите им и да се почувстват властни (следователно недосегаеми и могъщи, а не слаби, неадекватни, пренебрегнати или наранени). Документирано е, че престъпления като изнасилване невинаги са свързани със секс, а по-скоро с желание за власт. Хората като тях са способни да разпознават емоциите в другите, но те интерпретират тези реакции във връзка със себе си, вместо с другия ("Какво е преживяването на другия във връзка с мен?").

Тъгата също е интересна емоция в контекста на тези състояния. Някои хора с тежки нарцистични, социопатични и психопатични тенденции могат да изпитват тъга или скръб, и дори да плачат. Например, ако някой, с когото имат връзка, умре. При други, излагането на травма може да предизвика определени емоции, които в противен случай са дълбоко потиснати. Някои защитават слабите, като животните или децата, и следователно нямат проблем да навредят сериозно на онези, които нараняват слабите.

Има и такива, които плачат, когато бъдат хванати. Причината не е задължително, че се разкайват за стореното, а защото са принудени да се изправят пред реалността от последствията от своите действия. Те се чувстват зле, защото им се случват лоши неща, не защото са наранили някого.