Патологично събирателство на животни: психологично обяснение за стереотипа "жената с котките"

Ако притежавате много котки, книги или обувки, е възможно да страдате от синдрома на патологичното събирателство. Също така е вероятно да сте напълно здрав човек, който просто има голяма и внушителна колекция от любими предмети или животни.

Най-важният фактор според д-р Ан Мари Хелменстийн (Anne Marie Helmenstine) патологичното събирателство оказва негативно влияние върху живота на индивида и хората от обкръжението му. Ето кои са причините за развитието на разстройството и какви са евентуалните методи за лечение.

Какво точно представлява патологичното събирателство?

Без значение дали даден човек е успял да придобие прекомерно количество животни или предмети, за да бъде диагностициран като страдащ от патологично събирателство, той трябва да показва силно нежелание към каквато и да била раздяла с тях.

В някои случаи страдащите от патологично събирателство осъзнават, че действията им са нерационални и нездравословни, но стресът от евентуалното разделяне с предметите (или котките) е прекалено голям, за да се опитат да се справят със ситуацията. Други събирачи не признават, че имат проблем.

Обикновено безпорядъкът, причинен от компулсивното поведение, засилва тревожността или депресията, от която вече страда индивидът.

Колко котки са необходими, за да отговори човек на стереотипа "жената с котките"?

За да разберете каква е разликата между патологичното събирателство и колекционирането, просто си спомнете за често срещания стереотип за "жената с котките" (Cat Lady), според който жена (обикновено необвързана и на средна възраст) притежава много котки (повече от две или три) и води сравнително откъснат начин на живот. Това съответства ли на описанието за патологичен събирач на животни?

Според д-р Ан Мари Хелемнстийн доста хора отговарят на определението за "жената с котките", така че, за щастие, отговорът е не.

Така че основната разлика между стереотипа "жената с котките" и патологичния събирач на животни не се състои в броя на животните, а в това дали самият брой на мяукащите четириноги имат негативно влияние върху състоянието на човека и животните.

Пример за "жена с котки", която не страда от патологично събирателство на животни, е канадка, която се грижи за 100 добре нахранени, кастрирани и ваксинирани мяукащи четириноги.

Защо хората започват да трупат вещи или животни?

Типичният патологичен събирач на животни има силна емоционална връзка с животните. Той или тя може да вярва, че домашните му/й любимци не биха оцелели, ако бъдат пуснати на свобода. Присъствието на животните добавя чувство за сигурност. Патологичните събирачи може да бъдат обвинени в проява на жестокост спрямо домашните си любимци, но лошите условия и липса на необходими грижи не са съзнателно причинени.

Според д-р Ан Мари Хелменстийн това, което различава хората с разстройството от останалите, е комбинация от неврохимията и факторите на средата.

• Увреждане на мозъка или необичайни нива на серотонин могат да доведат до подобно поведение;
• При хората, отгледани в домакинства, където господства хаосът и безпорядъкът, има по-голяма вероятност от развитието на разстройството;
• В случаите на патологично събирателство на животни поведението може да е причинено от проблеми с привързването, за които се смята, че са причинени от нездравословни отношения между родителите и децата. Страдащите от разстройството може да сформират по-силни връзки с животните отколкото с хората.

Патологичното събирателство е тясно свързано с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), като понякога дори се смята за подтип на ОКР.

Патологичните събирачи често срещат трудности в организирането и подреждането на дома си.

Симптоматика и диагноза

Симптомите на патологичното събирателство са сравнително лесно забележими. Освен огромния брой животни, липсата на правилната или достатъчно храна и ветеринарни грижи, както и лошата хигиена, представляват част от признаците на разстройството. Понякога страдащите хора може да не осъзнават, че не предоставят необходимите условия за домашните си любимци и не искат да се разделят с тях.

Компулсивната нужда от акумулиране на вещи или животни не е толкова рядко срещано явления. Според експертите между 2% и 5% от навършилите пълнолетие страдат от разстройството. Психолозите официално добавиха патологичното събирателство едва в последното пето издание на "Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства" от 2013 г., така че описанието на симптомите на разстройството все още са обект на дебати. Според наръчника критериите, необходими за диагноза, са следните:

• Продължителна трудност при разделянето с вещи без значение от стойността им;
• Натрупването на голям брой предмети, които превръщат дома или работното място в неподходящо за използване;
• Симптомите пречат на взаимоотношенията с останалите, работата или превръщат средата в опасна за здравето;
• Патологичното събирателство не е причинено от друго разстройството.

Лечение на патологичното събирателство

Ако вие или някой ваш познат страда от патологичното събирателство, съществуват редица лечения, които може да предприемете. Двата основни подхода за справяне с разстройството са терапията и приемът на медикаменти.

Събирачите, които страдат от тревожност, депресия или ОКР, може да реагират добре на медикаментозното лечение. Медикаментите обаче спомагат за контролиране на симптомите, а не самото разстройство, така че посещаването на терапевт е желателно.

За един незапознат със същността на проблема, най-лесното решение би било да изхвърли всички вещи, които е акумулирал патологичният събирач. Повечето експерти твърдят, че подобно действие не би помогнало, като най-вероятно само би влошило ситуацията.

Вместо това най-често прилаганият метод е когнитивно-поведенческата терапия, която може да помогне на страдащия от патологично събирателство да осъзнае причината за компулсивното поведение, постепенно да се раздели с някои предмети, усвои умения за релаксация и по-успешни методи за справяне с притеснението и да придобие нови организационни умения.

Груповата терапия също спомага за редуцирането на социалната тревожност, породена от срама от разстройството.

Patronek, Gary J. "Animal hoarding: its roots and recognition." Veterinary Medicine 101.8 (2006): 520.

Pertusa A., Frost R.O., Fullana M. A., Samuels J., Steketee G., Tolin D., Saxena S., Leckman J.F., Mataix-Cols D. (2010). "Refining the boundaries of compulsive hoarding: A review". Clinical Psychology Review. 30: 371–386.