Психичните отклонения и суперсилите, които могат да донесат

Над психичните заболявания тегне невероятно негативна социална стигма. Над 100 години медицината се занимава с деморализиращите представи за тези заболявания и ужасните неща, които те могат да причинят на индивида. А сега ние ще се съсредоточим върху интересните странични ефекти, които могат да бъдат разгледани като суперсили и са породени от отклоненията. Може би това ще е първата стъпка към намаляване и премахване на стигмата над тях.

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) може да ви даде супер памет

Изследване, публикувано в Journal of Psychiatric Research, забелязва връзка между пациентите с тревожност и невероятната памет, чрез изпълнение на задача за запаметяване на думи. Участниците получават списък с 320 думи, плюс 140 думи без всякакъв смисъл. Оказва се, че запомнянето и възпроизвеждането на думите е доста по-ефективно изпълнено от хората с компулсивно разстройство, отколкото от контролната група (хората в норма).
Хората с това отклонение, не само помнят доста по-добре от другите, а и забелязват много повече подробности, които вплитат във възпроизвеждането
При анализ на изображенията на сканираните им мозъци, невролозите откриват уникално разширение в областта, отговорна за повтарящото се припомняне, което води до подобрено образуване на спомени за отминали събития. Според изследванията в Университета Ървин, пациентите с ОКР имат дълбока способност да си припомнят информация извън това, което може да направи обикновеният, средностатистически мозък. Накратко - когато обсесивният ум е обсебен, той си спомня и всичко, което би могло да предизвика обсесия.

Хиперактивност и дефицит на вниманието могат да създадат творчески гений

Човекът с дефицит на вниманието получава повече идеи преди сутрешното си кафе, отколкото средностатистическия човек има за целия ден. Понякога непрекъснато блуждаещият ум не е изпълнен със следващия велик фентъзи роман, но импулсивността, свързана със симптомите на хиперактивност, всъщност може да позволи на хората да поемат повече рискове, което според дъблинския Тринити Колидж води до по-творческо мислене.

Често неправилно смятаме, че хората, които имат хиперактивност, „не могат да си намерят място“, но реално те имат доста добра причина за своята превъзбуда. Мозъкът на хиперактивните проявява нулева толерантност към неща, които не го интересуват, и работи неуморно – той се фокусира върху нещата, които представляват интерес, особено когато става въпрос за поемане на риск.
Творчеството по същество е риск. Творческият ум е част от човек, който поема риска и предизвиква идеята за „нормалност и популярни вярвания“, за да вижда нещата в нова светлина.

Макар че може да не получи максимален брой точки на теста си по алгебра, вероятно творецът е буден в детето с хиперактивност. Мозъкът на хората с дефицит на вниманието се стреми да намери творчески решения за отговорите, когато един типичен мозък просто приема, че две плюс две се равнява на четири. Импулсивността, която е свързана с хиперактивността, може да се използва и като еволюционна сила. Такъв ум взема решения по-бързо – от гледна точка на оцеляването, това може да бъде разликата между да се удариш с камион и да вземеш бързо решение за творческо избягване на сблъсъка. "Умът на хората с дефицит на внимание може да вземе решение, преди да е дори когнитивно наясно, че е взето решение. Мозъкът зависи от високото ниво на възбуда извън това, което типичният свят може да предложи. Когато умът с хиперактивност ги освети, наистина се развиват нови творчески адаптации за даден сценарий, музикално произведение или картина". Исторически, творчески гении с формални диагнози на хиперактивност съществуват във всички области - от създаването на рок музика до писането на романтична литература. Какво общо имат лорд Байрон, Кърт Кобейн, Джъстин Тимбърлейк, Уил Смит и Майкъл Фелпс? Предполагахте ли, че всички имат хиперактивност и дефицит на вниманието?

Биполярно разстройство може да даде суперсили за емпатия и обоняние

Според изследванията, публикувани в Journal of Affective Disorders, биполярните пациенти притежават повишена емпатия, духовност и устойчивост. Емпатията е нещо, което се случва дълбоко в човешките мозъци и позволява да усещаме болката на другите, а доказателствата за феномена на повишена емпатия са структурно налични в биполярния мозък, което позволява на страдащите да имат по-интуитивна съпричастност от обикновените хора.

Тъй като биполярните пациенти изпитват засилени емоции, емпатията към околните и паметта за емоции се подобряват. Според друго изследване на биполярни хора областите на мозъка, свързани с усещане за миризма, показват повишена активност. Един симптом на биполярното разстройство е свръхчувствителността към сетивни дразнители.
Емоционалните суперсили, свързани с биполярно разстройство, надхвърлят границите, които привидно "здравият мозък" е способен да преживее.

Психотичните разстройства могат да ви дадат безумни математически умения

Според изследвания на Университета в Рейкявик, учени с изключителни математически способности доста често влизат в рамките на определението за психоза. Изследването стига до заключението, че най-добрите студенти по математика в Рейкявик споделят симптомите на психоза, а учените, които са постигнали най-висока оценка по математически науки, в последствие са дори хоспитализирани. Не заради свръхчовешките си математически умения, а защото са имали психически отклонения.

Джон Наш, един от най-популярните математици на нашето време, също страда от шизофрения. Визуалното усещане на Наш за математическия свят по-късно ще накара преподавателите ни да се замислят да напуснат работа и да си се занимават с градинарство. Наш е популярният първообраз на героя от „Красив ум“, като може би филмът дава интересна представа за красотата на математиката.
Известно е, че повечето математици (добрите, така или иначе) имат някаква форма на "маниакални характеристики, делириум и симптоми на шизофрения".

Тревожността може да донесе висока интелигентност

Тревожният ум се скита – има безкрайни параноични резултати и също така безкрайно страшни и плашещи сценарии, за простички неща като събуждане и излизане извън дома. Проучване на SUNY Downstate Medical Center в Ню Йорк също свързва безпокойство с висок коефициент на интелигентност. Генерализираното тревожно разстройство е свързано с необичайно високи езикови умения. Друго изследване разкрива, че хората със социална тревожност изпитват по-силна емпатия от другите, което е показателно за повишената емоционална интелигентност и вербални умения. Последните са важни, когато се опитваме да изразим всички тези тревожни чувства и страхове. Тревожният ум трябва да си припомни всички гореспоменати страхове, което води до по-добри умения за припомняне и критично мислене. Така че лошите новини са, че има опасност да получим паник атака. Добрата новина е, че паметта ни е по-добра от обикновеното и сме факири в разбирането на емоции.

Синдромът на Турет може да даде свръхчовешка точност

Оказва се, че в съзнанието на човека с Турет всичко е постоянна когнитивна битка на импулси и контролиране на нежелани такива. Това дава на човека допълнителна стъпка в познанието, където активно пресява желателните и нежелателни импулси, като се фокусира върху всеки малък импулс милиарди пъти повече от обикновения човек.

Депресията влияе творчески

Могат ли лудите идеи за писане да идват от някой истински луд? Според проучване на Хуманитарния институт в Каролина, хората работещи в области, изискващи креативност, са много по-склонни да изпадат в депресия. Принципно писателите са изолирани в дома си, само със своя силен вътрешен монолог, а се оказва, че и често се борят с депресията.

Макар че със сигурност не правим опит да хвалим депресията, е важно да се признае нейното влияние върху посланията, които се изпращат. Вземете например Винсънт Ван Гог. Той е бил достатъчно депресиран, за да изпрати собственото си ухо на човек, когото е обичал, но достатъчно творчески настроен, че да превърне всичките си ужасни мисли в уникално изкуство.
Чарлс Дикенс, Ърнест Хемингуей, Вирджиния Улф, Тенеси Уилямс, Силвия Плат и вероятно още много велики автори са страдали от депресия. Как би съществувало изкуството без депресията въобще!?

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: grunge.com
Снимка: lepfitness.co.uk