Положителни ефекти от чувството за принадлежност в училище

Чувството за принадлежност има ключово значение не само за възрастните, но и за децата. Приобщаването към училищния живот е много важно за правилното им развитие. Приемането и адаптацията намаляват значително риска от психични разстройства, нехайно отношение към образованието, социална изолация и самота.

Какво представлява всъщност принадлежността в училище*? Какви са ползите от нея и как служителите и учителите могат да помогнат на децата да се почувстват значими?

Принадлежност към училищната среда

През 1993 г. Каръл Гуденау и Катлийн Грейди дефинират този вид принадлежност като „степен, в която всяко дете се чувства добре прието, уважавано, приобщено и подкрепяно от останалите в училището.“

Ползи за детето от принадлежността в училище

Изследванията разкриват, че чувството на принадлежност влияе благотворно върху благосъстоянието на ученика, помага му да се оформи като личност и го прави психически устойчив. Оказва се, че положителният ефект трае и през периода на зрялост.

Как можем да подсилим усещането за принадлежност на ученика?

Най-ефективните начини да се постигне принадлежност са чрез подсилване близостта между учениците и учениците и персонала, поощряване на просоциалните и позитивни отношения между самите деца и пълноценно общуване с родителите.

1. Изграждане на силна и сигурна връзка с учителите

Отношенията учител-ученик са наистина сред най-важните за едно дете. Те изискват много време и усилия. Според експертите децата биха искали учителите да ги познават и да им покажат, че ги приемат. Те искат да бъдат ценени и да им се обърне внимание, когато имат проблем или просто лош ден.

Служителите на ръководни позиции трябва да помогнат на учениците да се сближат с поне един възрастен, който да ги защитава и изслушва.

2. Създаване на приятелства между децата в училище

Принадлежността към ученическата общност може да повлияе много силно на детето и на неговото поведение. Част от учениците общуват с лекота с връстниците си и се приспособяват безпроблемно, но други се нуждаят от помощта на възрастните, за да го постигнат.

Някои деца не биха могли да се сближат с останалите, без съдействие от страна на възрастен. Възможно е първоначално да се почувстват неловко и да не желаят да се натрапват, но често накрая приемат с радост помощта и нямат нищо против друг да разчупи леда вместо тях. Затварянето на училищата заради пандемията и ваканциите правят още по-трудно тяхното социализиране.

3. Ролята на родителите

Дотук говорихме за приноса на учителите. Това съвсем не означава, че приобщаването на децата зависи само от тях. Задача на директора и учителите е да убедят родителите колко важна е тяхната роля, за да се почувстват малчуганите като част от общността.

Как училищният персонал може да ангажира майките и бащите в процеса на сближаване между децата?

• На първо място трябва да се подобри комуникацията между учителите и родителите и да се поддържа контакт със семейството на всяко дете. Възможно е използваните платформи да не са достъпни за всеки или да са твърде сложни. Важно е да напомним, че някои възрастни може би не могат да си позволят електронно устройство или пък нямат имейл адрес, което допълнително може да затрудни процеса. Други нямат нужните умения да боравят със съвременните дигитални средства.
• Редно е всички родители да бъдат поканени да участват в училищния живот и провежданите мероприятия, по начин, който да показва колко важен е техният принос.
• Важно е учителите да събудят интереса на родителите към всичко, което се случва с детето им в училище.
• Ръководството на училището трябва да изгради канали за комуникация, чрез които майките и бащите лесно да споделят тревогите си с учителите.
• Създаване на условия за проактивно и позитивно общуване между деца и родители, при това не само когато възникне проблем.

Училищни структури и стратегии

Чувството на принадлежност се изгражда бавно. За целта училището е добре да предлага на своите ученици дейности, които да развият способностите им и да ги мотивират. Тук ключова роля играят социалните умения и емоционалната интелигентност.

Нормално е понякога ученикът да се чувства изолиран

Разбира се, няма универсално средство, което да е подходящо за всеки ученик. Той е отделна личност, а усещането, че е част от групата зависи от много фактори и може да варира в широки граници. Грег Уолтън от Станфордския университет подчертава, че най-важното за детето в училище е да осъзнае, че да се чувства различно и изолирано от време на време е напълно нормално. Възрастните трябва да му напомнят също, че емоциите, които изпитва, са временни и могат да бъдат преодолени. Когато е наясно с преходността на състоянието си, ученикът по-рядко ще се съмнява в своята принадлежност, когато се сблъсква с ежедневните предизвикателства на училищния живот.

Прочетете още:

• Как да разпознаете тревожността в класната стая

Направените проучвания доказват, че децата са запознати с проблемите в училище. Те искат да учат в приобщаваща среда, която да отговаря на нуждите на всяко от тях. Несъмнено можем да научим много от учениците. Понякога техните идеи са креативни и съобразени с най-малките детайли. Те нямат необходимата квалификация, за да променят действителността, но имат предложения, които са практични и фокусирани върху подобряване живота им в училището. Учителите биха могли да се обърнат към тях директно и да ги попитат как се чувстват и как биха могли да им помогнат.

В заключение

Да се чувства приобщен е фундаментална нужда на човека. За жалост, един от трима ученици по целия свят е изолиран в някаква степен. Усещането може да бъде тягостно и да се отрази на цялостното му представяне и поведението му в училище. Ако се върнем назад в спомените си, ще се убедим, че преживяванията ни в тази възраст наистина са изиграли важна роля в живота ни.

Една от основните задачи на училищните ръководства е да работят усилено върху създаването на устойчиво чувство за принадлежност. Колкото по-рано се породи то, толкова по-благоприятен ще е ефектът върху психичното здраве на децата.

* Kelly-Ann Allen, Margaret L. Kern, Christopher S. Rozek, Dennis M. McInerney & George M. Slavich. Belonging: a review of conceptual issues, an integrative framework, and directions for future research, Australian Journal of Psychology. 2021.