Може ли да се сложи край на училищния тормоз

от 08 фев 2019г.

Тормозът – продължителната и редовна злоупотреба с власт в отношенията с връстниците, типична най-вече за училищата – се наблюдава из цял свят. Съотношението на извършител/потърпевш варира значително в различните страни, но като цяло се приема, че един на всеки трима ученици в някакъв момент е станал жертва на вредната практика. Тормозът може да бъде физически, психологически (към него се причислява и кибертормоза) или сексуален, като може и да представлява комбинация от трите. Както момчетата, така и момичетата изпитват тормоз от страна на своите съученици приблизително еднакво често, но видът тормоз и негативният ефект, който оказва върху потърпевшите, варират между представителите от двата пола.

Последиците от вредната практика върху жертвата

Отрицателните ефекти на продължителния училищен тормоз за добре известни и включват: възприемането на ролята на агресор (вследствие на което жертвата се превръща в извършител на тормоз), наличието на здравословни и психични трудности, обръщане на по-малко внимание на образованието и намалено качество на живот в сравнение с тези, които не са изпитали тормоз. Изследователите от едно интересно проучване решават да попитат участниците (мъже и жени на зряла възраст) дали си спомнят да са ставали жертва на училищен тормоз.

Резултатите от проучването са доста изненадващи. Участниците, които са били жертва на вредната практика като тийнейджъри, съобщават, че все още усещат негативните последици, които продължават да се засилват през годините в сравнение с учениците, които не са съобщили за насочен към тях тормоз. Депресията и суицидните мисли са често срещани сред възрастните, които са тормозени като юноши. Разбира се, преживяванията, свързани с обиди, подигравки и насилие, не са непреодолими: много ученици с течение на времето научават стратегии за справяне с отрицателните спомени, които им позволяват да култивират своята устойчивост. Факт е обаче, че мнозинството от тях не са успели да усвоят и упражнят подобни полезни методи.

Кое кара децата да нападат, обиждат и злословят?

Въпреки усилията на много хора да разберат същността на тормоза и така да го предотвратят, отново и отново се появява един и същи въпрос: "Ако тормозът пречи на възможността да се разбираме с другите, защо хората продължават да го упражняват?". Благодарение на напредъка на еволюционната биология учените са установили, че хората като цяло надценяват информацията, която сигнализира за наличието на опасност. Всъщност са необходими около шест положителни съобщения, за да се противодействат успешно на едно негативно.

В частност, младите хора, чиито мозъци все още се развиват, са склонни да преувеличават колко успешно заблуждават останалите и подценяват ефекта от твърденията и поведението, което проявяват спрямо другите.

Никъде другаде това не се забелязва толкова ясно, колкото в отговора на младеж, който е хванат в акт на очерняне на репутацията на свой съученик или разпространяването на чувствителна персонална информация с цел злепоставяне. Често са нужни няколко опита от страна на родители, учители или друга авторитетна личност, преди тийнейджърът да осъзнае какво е направил и да признае грешката си. Обикновено автоматичната реакция на младежа е да насочи фокуса върху поведението на лицето, към което той е проявил агресивно си и/или неприемливо поведение. И така вината се прехвърля върху жертвата вместо върху извършителя. Всеки родител и учител може да се сети за поне един подобен разговор с юноша, упражняващ тормоз върху някой друг, и неговия неизбежен отговор: "Той започна пръв."

Превенция или интервенция

Програмите за редуциране на училищния тормоз и изкореняване на вредните практики могат да приемат редица форми. Програмите, прилагани в училищата, имат за цел да обърнат внимание на взаимоотношенията между учениците, ролята на учителите и как точно се постига активното регулиране на училищния климат. За жалост, през по-голямата част от времето тормозът или се премълчава от жертвите или не се адресира ефективно от тези, на които те съобщават за трудните си преживявания. За съжаление, някои възрастни насърчават реакции в децата си, които само засилват вредната практика: "Набийте го, за да го научите, че не трябва да се закача с теб" или "Нападни я в киберпространството, за да й покажеш ясно, че не трябва да се забърква с теб."

Оптималното решение за прекратяване на училищния (а и не само) тормоз е фундаментална промяна в човешкото поведение. Ако променим нормите във всички социални среди, включително в училищата, за да насърчим положителното социално развитие, тормозът може да бъде изкоренен. За съжаление, противоположното послание – че е лесно да се привлече вниманието като се нападат и обиждат другите, комбинирано с усещането, че човек има право да реагира на униженията и накърняване на достойнството – подсказва, че сме далеч от това да направим тази утопична мечта реалност.

Какво може да направим ние?

Междувременно обаче всеки един от нас може да положи усилия да възпита в своите деца модели за държание, които се базират на проява на уважение, смирение и съпричастност. Тийнейджърите могат да бъдат научени да се поставят на мястото на другия човек и да вземат решения въз основа на тази нова гледна точка. Подобни техники за насърчаване на по-ефективното взаимодействие сред младите хора, живеещи в райони с високи конфликти, са използвани от редица организации в световен мащаб. Тези уроци имат потенциала да трансформират връзките между млади и стари и спомагат за изграждането на едно по-толерантно бъдеще.

Редактор: Нора Маркова
Източник: cambridgeblog.org
Снимки: unsplash.com

Още по темата: