Посттравматичното стресово разстройство при цивилни
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е психиатрично разстройство, което може да възникне след травматично преживяване. Много хора мислят за ПТСР в контекста на военните боеве и ветераните от войната. Симптомите на ПТСР обаче могат да се развият от преживявания, включващи природни бедствия, тежки аварии, животозастрашаващи заболявания, физическо насилие и сексуално насилие в детството или в зряла възраст. |
Травматичното събитие, което предшества появата на ПТСР може да се преживее пряко или косвено. Научаване за насилствената смърт на близък човек или ставането на свидетел на някакъв вид насилие са примери за индиректно излагане на травма. Травмата, независимо дали пряко или непряко преживяна, често застрашава чувството за самоличност, усещането за света и бъдещето на засегнатия, което кара индивидите, изложени на травма, да изпитват значителен емоционален стрес. Над 50% от мъжете и жените в Съединените щати са изложени на травма. Всъщност, 61% от мъжете и 51% от жените са имали поне една травма през живота си. За щастие, само 8.1% от мъжете и 20.4% от жените, които преживяват травма, развиват ПТСР.
Лице, преживяло автомобилна катастрофа - удар със синя кола, например - може да бъде тревожено от мисълта за шофиране и да обръща особено внимание на останалите сини автомобили на пътя. Той или тя може да избягва шофирането като цяло, особено по улицата, на която се е случила злополуката. Въпреки това, с течение на времето, повечето хора възстановяват предишния си начин на живот. Това може да звучи нелогично, но през първите три месеца след травмата една от адаптивните стратегии за справяне включва приемането на каквито и да е отрицателни чувства и изрази на симптомите като нормални, както и изправяне лице в лице с всичко, което напомня за травмата. Съчувствието към себе си, разбирането на симптомите като нормални реакции на травмата и изправянето срещу проблема ще помогне за естествения процес на възстановяване.
Както се вижда от статистическите данни по-горе, по-голямата част от хората естествено се възстановяват от травматичния опит и свързаните с него симптоми в рамките на няколко месеца. Също така е типично за повечето хора да изпитват чувства на остър стрес от един до три месеца след травма. Често срещаните реакции след травматично събитие включват интензивен страх и тревожност, повторно преживяване на травмата чрез натрапчиви спомени и кошмари, избягване на всичко, което напомня за травмата, раздразнителност и гняв, загуба на интерес към приятни дейности, затруднения със съня, чувство за вина и срам, нарушени взаимоотношения, намален интерес към секс, нарушена концентрация и активиране на други травматични или отрицателни спомени.
Различните травматични преживявания водят до различни резултати
Произходът на травмата и биологията, околната среда и историята на индивида определят доколко той е предразположен към ПТСР. Например, жертвите на сексуално насилие развиват много по-високи стойности на ПТСР от онези, които изпитват други видове не-комбатни травми. Освен това симптомите на ПТСР са по-тежки при индивиди, които преживяват особено тревожно или неочаквано събитие, както показва проучване, което събира информация за видовете стресови фактори, идентифицирани от лицата, работещи с линейка.
Един от служителите в това проучване съобщава, че става свидетел на десетки тежки инциденти в работата. Въпреки това, най-тежките му симптоми на ПТСР и натрапчивите спомени настъпват, след като намира мъртво бебе в чанта. Като част от работата, той съобщава, че е психически подготвен за "рутинни" неприятни събития, но никога не е очаквал да види нещо подобно без предупреждение. След травмата той започва да изпитва колебания в чувството си за сигурност, доверие и справедливост в света. По подобни причини травматичното събитие може да бъде повратна точка, която да постави разграничение между живота преди и след травматичните събития. В най-лошия случай, травмата може да предизвика продължителни симптоми на ПТСР, които засягат всекидневното благосъстояние на човека.
Четирите типа симптоми на ПТСР
Терапевтите и изследователите организират симптомите на ПТСР в четири отделни подгрупи: натрапчиви симптоми, симптоми на избягване, негативни промени в познавателната способност и настроението; промени във възбудата и реактивността. Индивидът с ПТСР проявява най-малко един натрапчив симптом, един симптом на избягване, два симптома на негативни промени в познавателната способност и настроението, и два във възбудата и реактивността. Симптомите на ПТСР продължават по-дълго от един месец при засегнатите лица. По-долу ще изброим примери за четирите подгрупи:
Натрапчиви симптоми:
- Нежелани, изтощителни спомени за травматичното събитие (я)
- Повтарящи се кошмари, свързани с травмата
- Ретроспекции - неволно и явно повторно преживяване на травмиращото (ите) събитие (я)
- Интензивен емоционален стрес и/или забележими физиологични реакции на всичко, което напомня за травмата
Симптоми на избягване:
- Продължително избягване на мисли и спомени, свързани с травмата
- Продължително избягване на външни напомняния за травмата (например мястото, където е настъпила или хората, които напомнят за нея)
Отрицателни изменения в познавателните способности и настроението:
- Пълна загуба на памет или изкривяване на части от събитията покрай травмата
- Постоянни отрицателни очаквания за света
- Непрекъснато погрешно атрибутирано обвинение на себе си или другите за травматичното събитие
- Продължително негативно емоционално състояние и/или невъзможност за изживяване на положителни емоции
- Загуба на интерес или участие в значими дейности или такива, които преди това са носили удоволствие
- Чувство на откъснатост от другите, както и усещане, че те не могат да приемат или разберат травмата и емоционалната тежест
Промени във възбудата и реактивността:
- Лесна раздразнимост или сприхавост
- Безразсъдно или саморазрушително поведение (напр. безразборен секс, безразсъдно шофиране)
- Повече бдителност
- Лесна уплаха
- Проблеми с концентрацията
- Затруднения със съня, включително със заспиването и/или задържането на съня
Също така е обичайно хората с ПТСР да изпитват симптоми на депресия. Няколко припокриващи се симптома включват нарушен сън, затруднено концентриране, ниско ниво на енергия, възбуда и загуба на интерес към неща, които преди това са представлявали интерес. Освен това някои травматизирани лица се обръщат към алкохола, наркотиците или медикаментите, за да се справят с травмата. Приемът на вещества може да изглежда ефективно решение за облекчаване на някои симптоми на ПТСР, но злоупотребата с тях всъщност пречи на стремежа на индивида да потърси помощ, да се справи и да преживее травмата по продуктивен и перманентен начин.
Лечение и справяне с травмата
Конфронтирането и говоренето за шокиращите, тревожни преживявания безспорно е трудна крачка. Търсенето на помощ изисква кураж и готовност да бъдем уязвими. Въпреки това съществуват няколко лечения, като Продължителна терапия с експозиция и Терапия за когнитивна обработка, които доказано облекчават симптомите — това прави лечението полезна инвестиция.
Продължителната терапия с експозиция е златният стандарт за лечение на ПТСР. Обикновено тя се състои от 10-15 терапевтични сесии. Двата основни нейни компонента са експозицията на изображения (повтаряща се конфронтация с травматичните спомени) и ин виво експозиции (систематична конфронтация с избягващите се травми). Други компоненти включват обработка на експеримента с експозиция на изображения, обучение, относно реакциите на травма и управлението на тревожността (контролирано дишане).
Когнитивната терапевтична обработка е друго емпирично поддържано лечение на ПТСР. Тя насочва нерационалното мислене и когнитивните нарушения в терапията, за да помогне на пациентите да анализират своите травми. Четирите основни компонента на КТО — запознаване със симптомите на ПТСР, осъзнаване на мислите и чувствата, нарушенията в познавателните способности, управление на мислите и чувствата и разбиране на промените в убежденията, които се случват поради травмата. При КТО страдащите "пишат" разказа за травмата си и работят с терапевт, за да разкрият когнитивните изкривявания. Самообвиненията и усещането за безсилие срещу всяка опасност са два често срещани примера за изкривено мислене.
Описаните са две от най-често използваните форми на терапия, но съществуват повече възможности за лечение.
Редактор: Елиза Трайкова
Източник: anxiety.org
Снимка: dotemirates.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
АЛОРА таблетки 100 мг * 20
АРОМА ЛАЙФ ЕТЕРИЧНО МАСЛО ОТ ЧАЕНО ДЪРВО 10 мл.
РЕЛАКСИН капки 30 мл ENERGY GROUP
ЦВЕТЕН ЕЛИКСИР НА Д - Р БАХ ПРИ ПЪТУВАНЕ 20 мл.
БИЛКОВА СМЕС ПРИ НЕРВНО НАПРЕЖЕНИЕ
МАКЕДА БОТАНИКС КОМПОЗИЦИЯ ОТ ЕТЕРИЧНИ МАСЛА RELIEVE ANXIETY 10 мл
СТАТИЯТА е свързана към
- Поведенческа психология
- Поведенчески и емоционални проблеми
- Какви са нивата на вашата тревожност и депресия
- Седативни лекарства
- Как да помогнете на някого по време на паник атака, без значение къде се намирате
- Флуоксетин
- Домашни средства и самопомощ при панически атаки
- Какво представляват натрапчивите мисли
- Лечение със сертралин
- Селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин
- Иглика – жълта, Игличина, Аглика
- Тествайте знанията си за стрес и тревожност
Коментари към Посттравматичното стресово разстройство при цивилни