Посттравматично стресово разстройство – същност, симптоми и лечение

Акценти

Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е психично разстройство, което може да възникне след травматично преживяване. Много хора свързват ПТСР единствено с участието във война. Неговите симптоми обаче могат да се развият и от други събития като природни бедствия, тежки аварии, животозастрашаващи заболявания, физическо насилие и сексуално насилие в детството или в зряла възраст.

Травматичното събитие, което предшества появата на ПТСР може да се преживее пряко или косвено. Травмата е косвено причинена, когато човекът често става свидетел на прояви на насилие или когато научи, че негов близък е починал от насилствена смърт. Без значение дали е пряко или непряко преживяна, тя може да застраши чувството за идентичност, усещането за света и бъдещето на засегнатия, което от своя страна причинява силен емоционален стрес.

Лице, преживяло автомобилна катастрофа – удар със синя кола например – може да се страхува да шофира и да обръща специално внимание на останалите сини автомобили на пътя. Възможно е дори да избягва шофирането, особено по улицата, на която се е случила злополуката.

Въпреки това с течение на времето повечето хора възстановяват предишния си начин на живот. Обикновено през първите три месеца след травмата една от адаптивните стратегии за справяне включва приемането на отрицателните чувства и на неприятните симптомите като нормални, както и изправяне лице в лице с всичко, което напомня за случилото се. Съчувствието към себе си, разбирането на симптомите като нормални реакции на травмата и изправянето срещу проблема ще помогнат за естествения процес на възстановяване.

Често срещани реакции след травматично събитие са интензивен страх и тревожност, повторно преживяване на травмата чрез натрапчиви спомени и кошмари, избягване на всичко, което напомня за преживяването, раздразнителност и гняв, загуба на интерес към любими дейности, нарушения на съня, чувство за вина и срам, проблеми в личните отношения, ниско либидо, затруднена концентрация и активиране на други неприятни спомени.

>>> Посттравматичното стресово разстройство е предотвратимо с подходящите механизми за справяне

Различните травматични преживявания водят до различни резултати

Причината за травмата, заобикалящата среда и миналото на индивида определят доколко той е предразположен към ПТСР. Жертвите на сексуално насилие са много по-силно застрашени от ПТСР, отколкото онези, които са преживели друг вид травматично събитие. Също така симптомите на психичното разстройство са по-тежки при индивиди, които преживяват особено тревожно или неочаквано събитие.

Медицинско лице, което работи в спешна медицинска помощ, споделя, че често става свидетел на тежки инциденти в работата си. Въпреки това, повратен момент в неговата кариера, който отключва ПТСР, е откриването на мъртво бебе в чанта. Служителят признава, че макар да е психически подготвен за неприятни и стресови ситуации, точно тази го е съкрушила. След травмата чувството му за сигурност е силно разклатено и започва да изпитва недоверие към хората. В най-лошия случай, травмата може да предизвика продължителни симптоми на ПТСР, които потискат човека и нарушават качеството му на живот.

Симптоми на посттравматичното стресово разстройство

Според специалистите има четири вида симптоми на ПТСР: натрапчиви, симптоми на избягване, негативни промени в познавателната способност и настроението и промени във възбудата и реактивността. Индивидът с ПТСР проявява най-малко един натрапчив симптом, един симптом на избягване, два симптома на негативни промени в познавателната способност и настроението и два във възбудата и реактивността. В повечето случаи симптомите на ПТСР продължават поне месец.

Натрапчиви симптоми

• нежелани, изтощителни спомени за травматичното събитие;
• повтарящи се кошмари, свързани с травмата;
• ретроспекции – неволно и явно повторно преживяване на травмиращото събитие;
• интензивен емоционален стрес и/или забележими физиологични реакции на всичко, което напомня за травмата.

Симптоми на избягване

• продължително избягване на мисли и спомени, свързани с травмата;
• трайно избягване на външни напомняния за травмата (например мястото, където е настъпила или хората, които напомнят за нея).

Негативни промени в познавателните способности и настроението

• пълна загуба на памет или изкривяване на части от събитията, свързани с травмата;
• постоянни негативни очаквания за света;
• постоянни обвинения (неоснователни) към самия себе си и към другите;
• трайно негативно емоционално състояние и/или невъзможност за изживяване на положителни емоции;
• загуба на интерес към значими дейности или такива, които преди това са носили удоволствие;
• чувство на откъснатост от другите, както и усещане, че те не могат да приемат или разберат травмата и нейната емоционална тежест.

Промени във възбудата и реактивността

• лесна раздразнителност или сприхавост;
• безразсъдно или саморазрушително поведение (безразборен секс, безразсъдно шофиране и т.н.);
• засилена бдителност;
• уплаха;
• проблеми с концентрацията;
• нарушения на съня, трудно заспиване и чести събуждания.

Симптоми на депресия при хора, страдащи от посттравматичното стресово разстройство

Понякога хората с ПТСР изпитват и симптоми на депресия като нарушен сън, затруднена концентрация, липса на тонус и загуба на интерес към занимания, които преди това са представлявали интерес.

Зависимости при пациенти с ПТСР

Възможно е психичното разстройство да тласне страдащия към злоупотреба с алкохол, наркотици или медикаменти като начин за справяне с травмата. В началото техният прием може да изглежда ефективно решение за облекчаване на някои симптоми на ПТСР, но в дългосрочен план пречи на индивида да потърси помощ и да я преодолее.

Лечение и справяне с травмата

Изправянето срещу неприятните спомени е трудна, но важна крачка. Търсенето на помощ изисква кураж и готовност да покажем, че сме уязвими. Двете терапии, които дават много добри резултати при лечение на пациенти с ПТСР, са експозиционната и терапията за когнитивна обработка.

Експозиционна терапия

Тя се смята за златен стандарт при лечението на ПТСР и обикновено включва 10-15 терапевтични сесии. Основните й компоненти са експозицията (излагането) на изображения (повтаряща се конфронтация с травматичните спомени) и инвиво експозицията (систематична конфронтация с избягващите се травми). Други нейни елементи са обработка на експеримента с експозиция на изображения, усвояването на начини за регулиране и коригиране на реакциите на травма и управление на тревожността (контролирано дишане).

Когнитивна обработка

Когнитивната терапевтична обработка (КТО) е насочена към нерационалното мислене и когнитивните нарушения с цел да помогне на пациента да анализира своите травми. Четирите основни компонента на КТО са запознаване със симптомите на ПТСР, осъзнаване на мислите, чувствата и нарушенията в познавателните способности, управление на мислите и чувствата и разбиране на промените в убежденията, които се дължат на преживяната травма. При КТО страдащият проследява и описва преживяното травматично събитие и работи с терапевт, за да разпознае настъпилите когнитивни изкривявания. Самообвиненията и усещането за безпомощност са два често срещани примера за изкривено мислене. Описаните са две от най-често използваните форми на терапия, но съществуват повече възможности за лечение.