Посттравматичното стресово разстройство е предотвратимо с подходящите механизми за справяне

Войната бележи завинаги живота на хората, участвали в нея. За тях той вече се дели на „преди“ и „след“ нея. Често сме чували, че те не могат да продължат напред, но всъщност не е така. Степента, в която човек успява да се пребори с травмата, зависи от неговата способност да се адаптира. Разбира се, всеки използва различни средства за тази цел – някои са работещи, други – не.

За да опишат механизмите, които дават положителни резултати, психолозите въвеждат термина „механизми за справяне“. Те са сходни с механизмите за адаптация. Все пак тяхната ефективност зависи от това дали имат за цел да овладеят ситуацията чрез действие или да помогнат на страдащия да регулира емоциите, произтичащи от въпросната ситуация.

Форми и начини на справяне

През 1986 г. учени изготвят въпросник, в който 100 души трябва всеки месец да описват събитие, което ги е разстроило, и своите реакции на него. Резултатите показват, че двете основни форми за справяне са: фокус върху проблема и фокус върху емоцията.

Механизъм за справяне чрез фокусиране върху проблема

Индивидът, избрал този тип механизъм за справяне, предприема поведенчески и когнитивни действия, с които би могъл да повлияе на самата ситуация. Два са основните аспекти тук: сблъсък със събитието, който налага полагане на усилия за промяна на обстоятелствата, и решаване на проблема, което пък от своя страна често изисква търсене на информация и помощ. Накратко, пациентът се изправя директно срещу проблема.

Механизъм за справяне чрез фокусиране върху емоциите

Когато се прилага механизмът за справяне чрез фокусиране върху емоциите, усилията са насочени към регулиране и справяне с емоциите, които неприятната ситуация предизвиква. Най-често използваните инструменти са: избягване на мисълта за проблема, разсейване, отричане, драматизиране и т.н.

>>> Избягването като стратегия за справяне: защо създава допълнителен стрес

Според експертите двата начина за справяне не се изключват взаимно. Възможно е, при определени условия, пациентът да избере единия или другия, или и двата едновременно.

Други категории механизми за справяне

Някои автори разделят активните и/ или избягващите механизми за справяне на 4 основни вида в зависимост от стратегията, която се прилага.

• активни/ когнитивни механизми – логически анализ и позитивно прерамкиране (промяна на начина, по който се разглежда случилото се);
• активни/ поведенчески механизми – търсене на помощ и предприемане на действия с цел разрешаване на проблема;
• избягващи/ когнитивни механизми – когнитивно избягване и смирено приемане;
• избягващи/ поведенчески механизми – ангажиране с други дейности и освобождаване от натрупаните емоции.

Пациентите с посттравматично стресово разстройство по-често избират механизма, фокусиран върху емоциите

Няколко проучвания разкриват, че пациентите с ПТСР са склонни да предпочетат избягващия механизъм, което означава, че не предприемат действия за разрешаване на самия проблем.

Мета анализ от 2007 г. сочи, че избягването като тактика за справяне е сериозна предпоставка за развитие на психичното разстройство, на депресия или силен психологически стрес.

Посттравматичното стресово разстройство е съпроводено от упорити симптоми като например натрапчиви спомени, които са толкова „живи“ в съзнанието на страдащия, че той ги преживява сякаш са нови събития от настоящето, а не от миналото. Други признаци са избягващото поведение и нарушенията на съня.

Избягващият механизъм задълбочава симптомите на ПТСР

Учените забелязват, че жертвите на пътнотранспортни произшествия, на терористични актове или масови стрелби също избират механизма, фокусиран върху чувствата, а не върху причината за тях.

Ветераните от войната между Израел и Палестина, които са избрали избягващо поведение, за да оцелеят, също проявяват по-тежки симптоми на ПТСР.

Друго едногодишно изследване върху голяма група участници разкрива, че изборът на пасивна стратегия се свързва с по-силно изразени психосоматични оплаквания като главоболие и стомашни болки.

Експерти откриват, че хората, които са били обект на насилие и са проявявали симптоми на остра стресова реакция повече от месец, са по-застрашени от ПТСР. Най-често те страдат от афективни разстройства, прекомерна бдителност, раздразнителност, затруднена концентрация и нарушения на съня.

Фокусът върху разрешаването на проблема предпазва хората, преживели травма, от тревожност и депресия

От всичко, описано по-горе, става ясно, че типът механизъм за справяне е фактор, от който зависи дали острото стресово разстройство ще прерасне в ПТСР. Ако след преживяна травма индивидът избере избягваща стратегия (с по-слаб фокус върху разрешаването на проблема), е много по-вероятно да развие посттравматично стресово разстройство след време. Обратно, когато усилията са насочени към неговото разрешаване, той намалява стреса, като елиминира (или поне потиска) стресора. Специалистите са на мнение, че хората с активно поведение, фокусирано върху причината за негативните емоции, по-рядко страдат от тревожност и депресия.

Разбира се, ефективността на стратегията се определя и от спецификите на ситуацията, включително нейната продължителност, както и от способността на човека да контролира стресора.

Колко важен е контролът над ситуацията?

Когато пациентът успява да овладее ситуацията, механизмът за справяне чрез фокусиране върху проблема, е значително по-ефективен, тъй като се свързва с по-ниски нива на психологически стрес. Ако обаче обстоятелствата не могат да бъдат контролирани, е безсмислено и дори уморително да се полагат усилия за това. В тези случаи експертите препоръчват стратегия с избягване на негативните емоции.

Важна роля за степента на успеваемост на използвания метод играе и интервалът от време след възникване на травмиращото събитие. Избягващият механизъм е ефективен, когато се приложи непосредствено след него.

Как да изберем най-подходящия механизъм за справяне?

Изследванията са категорични, че стратегиите за справяне могат да намалят негативните последици от тежкото преживяване. Колкото по-умело борави индивидът с различните техники, толкова по-лесно постига определен психологически и физически баланс. Той се адаптира по-добре в ситуации, които могат да застрашат живота му.

Изборът на определен тип механизъм за справяне помага на учените да разберат защо стресът или ПТСР се отразява по различен начин на хората.

Някои от най-успешните методи за справяне със стреса са редовната физическа активност, медитацията и дихателните практики. Острото стресово разстройство обаче изисква по-сериозна намеса под формата на психотерапия.