Посттравматичното стресово разстройство: какво представляват ретроспекциите

Ретроспекцията представлява интензивен, смущаващ, неволен спомен за травматично преживяване. Тези нежелателни, интрузивни усещания, сякаш събитието се повтаря, са един от основните симптоми на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР).

Дефиниция на посттравматичното стресово разстройство

ПТСР е резултат от преживявана травматична случка, която може да включва военен конфликт, нападение, пътнотранспортното произшествие или природно бедствие. Разстройството се наблюдава и при професионалистите, които са първите отзовали се при спешни случаи, както и при хора, чийто близък е претърпял злополука.

За да бъде поставена диагноза за ПТСР, е необходимо следните симптоми да бъдат налични в продължение на поне един месец след травмиращото събитие:

• Ретроспекция: Хората с диагноза ПТСР често имат усещане за повторно преживяване на вече случилия се инцидент. Това може да се изрази в интензивни и неволни образи, мисли и усещания. Халюцинациите и илюзиите обикновено съпътстват ретроспекциите – звук от изстрел на пистолет или ярки, заслепяващи светлини.
• Избягване на подобни ситуации: Някой, който страда от разстройството, често ще се опита да сведе до минимум всякакви стимули, които му напомнят за травмиращата случка.
• Негативни мисли или емоции: Страдащите от ПТСР може да изпитват силни негативни емоции, да се самообвиняват за случилото се или да спрат да извършват дейности, някога смятани за приятни, поради загуба на интерес.
• Свръхбдителност: Обикновено пациентите се чувстват сякаш постоянно трябва да са нащрек – да проявяват предпазливост и внимание през цялото време, всеки ден. Възможно е тази свръхбдителност да се прояви под формата на проблеми със съня, раздразнителност или чувство на постоянна уплаха.

Някои мъже и жени развиват посттравматично стресово разстройство веднага след травмиращата случка, докато други се справят успешно с изпитания страх, болка и изненада.

Какво представлява ретроспекцията?

Ретроспекциите могат да бъдат изключително интензивни повторни изживявания на звуци, образи или миризми, които са представлявали част от злополуката. Някои хора се чувстват сякаш емоциите, изпитвани по време на миналото травмиращо събитие, отново ги връхлитат. Ретроспекциите могат да бъдат толкова смущаващи и ярки, че изпитващият тези натрапчиви спомени може за кратко да приеме, че се е завърнал на мястото на случилото се. Усещането за повторно преживяване на злополуката се отключва вследствие на регистриран стимул. Това означава, че човекът с ПТСР е забелязал нещо в средата си, което му напомня за тежкото и неприятно преживяване. Имайки предвид това, някои хора могат да си припомнят за травмиращото събитие, без да осъзнават какво точно е предизвикало подобна реакция в тях.

Разликата между спомен и ретроспекция

Ретроспекциите са в същността си неволно повторно преживяване на спомен, свързан с травматична ситуация. Важно е да се направи разлика между ретроспекцията и обикновения спомен. Тя не е просто лош спомен, които може лесно да бъде игнориран или забравен. Ретроспекцията включва действията или чувствата, които карат индивидът да мисли, че наново изживява травмата от случилото се.

Един от начините, по които ретроспекциите се различават от спомените, е спонтанната и несъзнателна природа на симптома на разстройството. Страдащият от ПТСР не прави нищо, за да предизвика обратно спомена. Възможно е да се забележат различия дори на невронно ниво. Психологът Матю Уали и неговите колеги откриват разлика в мозъчната дейност при участници, които трябва да четат думи, свързани с ретроспекции, и тези, на които са предоставени неутрални думи.

Как да се справим с ретроспекциите

Редица психолози са анализирали различни начини за справяне с ретроспекциите при хора с посттравматичното стресово разстройство. Според изследователя Емили Холмс и нейните колеги интензитетът на ретроспекциите може да бъде редуциран чрез прилагане на стратегия, наречена разсейване на сетивата. Тъй като в повечето случаи повторното преживяване на натрапчиви спомени включва неволни ярки образи и светлини, прехвърлянето на вниманието към друг визуален стимул може да се окаже успешен метод.

За да изпробват своята хипотеза, Холмс и нейните колеги провеждат експеримент, в който участниците гледат потенциално травмиращо видео. След това на някои от участниците се предоставя възможността да играят тетрис, докато други не са ангажирани по никакъв начин. Изследователите откриват, че тези, които играят тетрис, съобщават за много по-малко ретроспекции отколкото неангажираната група. С други думи, изглежда, че предоставяне на нови визуални стимули след травмиращото събитие може да намали значително интензитета и броя на натрапчивите спомени.