Разликата между обсесивно-компулсивно разстройство и обсесивно-компулсивно личностово разстройство

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР) звучат по сходен начин, но всъщност са две различни състояния, всяко притежаващо специфична симптоматика и план за лечение. Добрата новина за хората, страдащи от едно от двете разстройства, е, че симптомите могат да се подобрят значително с помощта на подходяща терапия. Така с течение на времето признаците могат да бъдат овладени, а смущенията в ежедневието сведени до минимум.

Д-р Саймън Рего (Simon Rego) — главен психолог в Медицинския център "Монтефиор" ("Montefiore") и доцент по психиатрия и поведенчески науки към Медицинския колеж "Албърт Айнщайн" в Ню Йорк, обяснява, че някои хора намират за трудно да различат обсесивно-компулсивното разстройство от обсесивно-компулсивното личностово разстройство заради сходствата в имената. Това обаче са две много различни състояния.

Д-р Рего пояснява, че обсесивно-компулсивното разстройство се наблюдава при 2,5% от американците, докато Американската психиатрична асоциация е изчислила, че между 2% и 8% от населението на САЩ страда от обсесивно-компулсивно личностово разстройство. Също така е установено, че много хора съобщават за някои от ключовите характеристики и поведения, свързани с обсесивно-компулсивното личностово разстройство, като например ограничаващ перфекционизъм и липса на гъвкавост (приспособимост), но нямат напълно проявило се личностово разстройство.

Представяме ви накратко информация за същността на двете разстройства.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Хората с това разстройство страдат от чести, смущаващи натрапчиви мисли (обсесии), които се опитват да контролират посредством повтарящи се специфични модели на поведение (компулсии). Обсесиите могат да доведат до високи нива на тревожност, тъй като те са не само нежелани, а и появяващи се с голяма честота. Д-р Рего добавя, че в някои случаи страдащите от разстройството ще направят всичко възможно, за да се преборят или да избягат от натрапчивите мисли. Това е причината хората с обсесивно-компулсивно разстройство да прибягват към изключително сложни и/или продължителни компулсии или избягване.

Страдащите осъзнават, че техните натрапчиви мисли не са логични или разумни, като е възможно да се чувстват сякаш са измъчвани от обсесиите и компулсивното си поведение. В повечето случаи разстройството започва да се проявява в късното детство или по време на юношеството. Симптомите може да се засилват или намаляват периодично, като в определени периоди страдащите изпитват повече трудности, докато в други те са много по-малко. Според д-р Рего развитието на обсесивно-компулсивното разстройство в по-късен етап от живота е рядкост. Без значение от точния момент на поява на симптомите, когато не се приложи адекватно и ефективно лечение, състоянието на страдащия обикновено се влошава и придобива хроничен характер.

"Например някой с обсесивни симптоми, свързани с микроби и замърсяване, може да извършва излишни ритуали, за да остане чист. Това (поведение) може в крайна сметка да се влоши дотолкова, че да започне да оказва влияние върху междуличностните отношения и други аспекти от живота."  — добавя Краковър.

Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) са често изписвани медикаменти като част от лечението на обсесивно-компулсивното разстройство. Според д-р Антъни Пинто (Anthony Pinto) — директор на Здравния център за обсесивно-компулсивно разстройство "Нортуел" (Northwell Health OCD Center), намиращ се в болницата "Зукър Хилсайд" — най-ефективната форма на психотерапия за състоянието е тип когнитивно-поведенческа терапия, наречена излагане и предотвратяване на реакцията.

"При тази форма на терапия пациентът работи в тясно сътрудничество с терапевта, за да се доближи постепенно до ситуация, която намира за ужасяваща. След това пациентът се научава да се справя с тревожността си, без да разчита на своите компуслии или избягване", добавя д-р Пинто. Пример за тази форма на терапия е докосването на повърхности в обществена тоалетна, като след това страдащият от обсесивно-компулсивно разстройство не трябва да си мие ръцете за определен период от време.

Целта на този вид лечение не е да се ограничи броят на натрапчивите мисли, а по-скоро индивидът с диагноза да се научи с течение на времето да бъде по-отворен към тях и да не реагира спрямо тези обсесии със страх и тревожност.

Обсесивно-компулсивното личностово разстройство

Индивидите с това разстройство имат склонността да мислят, че техният начин на извършване на дейности е правилният или най-добрият, като те често отделят прекалено много време в спазването на определени процедури или следването на установен ред в работата или личния си живот, дори когато тези практики са неефективни. Тези индивиди са склонни да контролират прекомерно своята среда или взаимоотношенията си, искайки от другите да се съобразяват със строгите им правила.

Това разстройство на личността включва дезадаптивни черти и поведения, включително перфекционизъм, който пречи на изпълнението на задачи, строго следване на морални или етични кодекси, натрупването на модели на поведение и прекомерна фиксация към списъци и правила.

Индивидите с обсесивно-компулсивното личностово разстройство изпитват силни чувства за това как трябва да извършват нещата и показват неумение за приспособяване, когато става дума за нарушаване на дадените правила. За хората с личностовото разстройство става въпрос за правила и подреденост. Те смятат, че съществува правилен начин за правене на нещата, като този установен ред трябва да се спазва дори за сметка на отношенията.

Според д-р Рего хората с обсесивно-компулсивно личностово разстройство могат да бъдат успешни в професионален план. Често техният перфекционизъм им помага да поддържат висок стандарт на работа. Въпреки това колегите им могат да открият, че е трудно да се работи или живее с тях, поради стила им на процедиране.

Лечението на обсесивно-компулсивното личностово разстройство може да включва комбинация от психотерапия, медикаменти и техники за пълноосъзнатост. Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина могат да бъдат полезни, тъй като те понижат нивата на тревожност и помагат на страдащия да не се чувства толкова зает с незначителни неща.

Когнитивно-поведенческата терапия също може да се окаже ефективен начин за лечение на личностовото разстройство, тъй като тя е насочена към преодоляване на перфекционизма и ригидността в мисленето. Този вид терапия помага да се идентифицира причината за стрес, която кара страдащите да бъдат толкова фокусирани върху натрапливия стремеж към съвършенство.