Как да управляваме обсесивно-компулсивното разстройство с метода на Шварц

Всеки човек има момент в живота си, когато го тревожат обсесивни мисли и натрапчиво поведение. Но щом нещата достигнат неуправляеми пропорции, при които животът ни е отрицателно контролиран от обсебващи мисли и все по-странно натрапчиво поведение, тогава знаем, че имаме проблем.

Какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство

Човекът с обсесивно-компулсивно разстройство се терзае от ирационални мисли, които създават високи нива на тревожност. След това се ангажира с натрапливо поведение, за да получи временно облекчение от тези тревожни мисли и емоционални състояния.

Това може да включва:

• обсесивно чистене;
• постоянни проверки;
• организиране на събития, пространства и дейности с безпощадна точност;
• повтаряне на определени думи;
• ангажиране в ритуали (повтаряне на точно определени действия, които „да оправят нещата“);
• мисли, че ще навредим на себе си или на другите.

Като пример, някой обсебено почиства (натрапчиво поведение), за да облекчи безпокойството, причинено от мъчителни мисли, че животозастрашаващите микроби са навсякъде и са изключително опасни за него и другите (ирационални мисли). Ако имаме обсесивно-компулсивно разстройство, като цяло сме наясно, че се имаме странно поведение, част от хората усилено се борят с него, други се опитват да го оправдаят и рационализират.

Когнитивно-поведенческа терапия

Обсесивно-компулсивно разстройство е състояние, което може да принуди страдащите да се влеят в спирала на все по-странно поведение и да предизвика отчаянието на близките, както и повишаване на собствените тревоги. Окуражаващата новина е, че когнитивно-поведенческа терапия е изключително ефективна при справянето с този труден и инвалидизиращ здравословен проблем.

Проучванията показват, че когато се използва правилно, когнитивната поведенческа терапия помага да се управляват и променят неверните стимули, които страдащите от обсесивно-компулсивно разстройство усещат ежедневно. Обучен терапевт, използващ когнитивно-поведенческа терапия, може да подпомогне борбата с ирационалните, неволни и натрапчиви мисли.

Както при всички тревожни разстройства, колкото по-бързо се потърси професионална помощ, толкова по-добре. Известно е, че с течение на времето ирационалните мисли стават по-утвърдени, тъй като мозъкът все повече се заключва в тревожен цикъл.

Как да си помогнем сами, ако страдаме от обсесивно-компулсивно разстройство: 4 стъпки на Джефри Шварц

Дори и да получавате професионална помощ е от изключително значение да извършвате промените в личността си самостоятелно (терапевтът само ни насочва в правилната посока). Много полезен метод за самопомощ, управление и контрол на обсесивно-компулсивното разстройство е "Четири стъпки" на професор Джефри Шварц. Четирите стъпки са: смяна на тактиката, преотстъпване, пренасочване и преоценка:

1. Сменете тактиката

Ключът към тази стъпка е да се научим да приемаме своите обсебващи мисли като симптоми на обсесивно-компулсивното разстройство. Въпреки че е в опозиция на интуитивните ни действия, трябва да осъзнаем своите мисли и принуди, да ги видим, да ги разпознаем като това, което са — неправилни пробиви и фалшиви послания от нашия мозък, за да ги променим отново в нещо по-малко притеснително.

Нека обърнем внимание на своите мисли! Но не както досега, а истински аналитично и с напомняне, че те са нежелани и ирационални, че те не представляват реалността и са част от обсесивно-компулсивното разстройство.

2. Преотстъпване

Ключовата точка на тази стъпка е да осъзнаем, че натрапчивите мисли и принуди са причинени от медицинско състояние и настоящата ни мозъчна химия. Както Шварц обобщава: "Не съм аз - това е моето обсесивно-компулсивно разстройство."

Нека помним, че само защото мозъкът ни дава някакво съобщение не значи, че е вярно. Стъпки едно и две работят заедно, за да ни помогнат да разпознаем правилно ирационалните мисли и да разберем откъде идват те.

3. Пренасочване

Това е стъпката на активно действие, а не просто наблюдение и преценки. Започваме да пренасочваме и разсейваме себе си от ирационалните мисли и натрапчивото поведение, с което се чувстваме принудени да се ангажираме.

Шварц нарича това "сменяне на скоростите". Дори ако е само за няколко минути, разсейването от изпълнение на натрапчивото поведение или от кънтенето на повтарящи се в ума ни мисли, може да е полезно. Може да слушаме музика, да се разхождаме, да говорим по телефона с приятел или да решаваме кръстословица. Можем да направим всичко, за да отклоним ума си от мислите и принудите си.

Влечението да започнем да изпълняваме странното поведение, успокояващо тревожните ни мисли, е вредно за нас, защото разгръща нарастваща спирала на тревожност в бъдеще. Съпротивлението му, от друга страна, създава ключови промени. Не е нужно да правим това, което химическите процеси в мозъка ни нашепват, трябва да продължим да си напомняме, че мозъкът ни подлъгва и се поддава на техники за разсейване.

4. Преоценка

С течение на времето и с работата по предишните три стъпки можем да започнем да преоценяваме мислите си и да настояваме. Може да наблюдаваме как работи умът ни, да задаваме въпросите, които имаме, да си припомним, че това е обсесивно-компулсивното разстройство, което причинява натрапчивите и нежелани мисли.

Вече няма да се чувстваме толкова принудени да вярваме на тези мъчителни мисли, или да следваме принудителните мерки, уж намаляващи тревогата ни. Тъй като дните, седмиците и месеците минават, количеството ирационални мисли, които преживяваме, ще намалее и нашите принуди ще ви задържат по-малко.

Изключително важно е осъзнаването, но не по-малка роля има времето. Магически резултати няма да се появят на първия ден от прилагането на стъпките. Възможно е да са нужни месеци преди да овладеем тревогата, но ефектът от властта ни над собствените мисли ще промени много живота, който водим. Надежда има. Променяйки поведението си можем силно да повлияем на проблема, възвръщайки контрола над собствения си живот.