Синдромът на Питър Пан и Уенди във връзката между мъж и жена

Акценти

Много хора търсят психологическа подкрепа, когато осъзнаят, че връзката им с партньора е незряла. Най-често те казват следното за взаимоотношенията си с него:

• „Партньорът ми не знае как сам да се грижи за себе си и е изцяло зависим от мен. Сякаш съм му майка, която трябва да удовлетвори нуждите му.“
• „Партньорът ми не може да планира живота си в дългосрочен план.“
• „Имаме връзка отдавна, но той не иска да го признае и изрече на глас. Сякаш се страхува от обвързване.“

Ако и вие се припознавате в някое от изказванията по-горе, вероятността да сте избрали човек със синдрома на Питър Пан е голяма.

Обикновено от синдрома на Питър Пан страдат мъже. Техните партньори ги описват като „момчета, които никога не порастват“, което затруднява изграждането на здравословна и балансирана интимна връзка. Проучване сочи, че засегнатите от синдрома трудно изразяват емоциите си, не обичат да се вслушват в думите на човека до себе си и бягат от отговорност.

Симптоми на синдром на Питър Пан

Най-често се наблюдават:

• Емоционална парализа – притъпени емоции или неспособност да изразява чувствата си по адекватен начин.
• Мудност – апатия, прокрастинация (отлагане на изпълнение на задачи) и чести закъснения.
• Бягане от отговорност – не поема отговорност за собствените си грешки и е склонен да обвинява другите за тях.
• Очаква партньорът да играе ролята на майка – отношенията с майка му са сложни и затова търси в жената до себе си майчината фигура.
• Не се разбира с баща си – дистанциран е от баща си и трудно общува с мъже, които имат повече власт от него.

Синдромът на Уенди: Когато жената играе ролята на майка на мъжа

В много случаи до мъжа със синдром на Питър Пан стои жена, която му позволява да продължи да живее, без да поема отговорност. Психолозите я наричат Уенди, също като в приказката. Тя може да взема решения, без да се допитва до него, да чисти и подрежда вместо него и да му предлага безусловна емоционална подкрепа, без обаче да получава нищо в замяна.

Жената със синдром на Уенди е в образа на „супермайката“. Тя е отдадена на партньора и децата и е готова да жертва себе си, за да ги направи щастливи. Стреми се винаги да угажда на своя избраник, защото се страхува от изоставяне.

За съжаление, жените, попаднали в ролята на Уенди, може дори да не осъзнават това. Динамиката на отношенията между двамата води до постоянни търкания и влошава качеството на връзката.

Как можете да изгладите отношенията с партньора, ако връзката ви е от типа „Питър Пан и Уенди“

Желанието за плавна промяна в поведението и светогледа на един човек би помогнало както на самия него, така и на партньора му, което, от своя страна, би заздравило връзката между двамата.

Помогнете на партньора си да „порасне“

Макар всички да казваме, че обичаме другия такъв, какъвто е, все пак, за да процъфтяват интимните отношения, е нужно всеки да дава по малко от себе си и да влага старание.

Връзката с мъж, който се държи и разсъждава като дете, може да бъде истинско предизвикателство. Ако бдите над него и го обгрижвате непрекъснато е възможно да го задушите и да го лишите от свобода. По-добре е да му споделяте от какво се нуждаете вие и да отстоявате себе си и в същото време да му позволите да постъпва както той смята за правилно.

Не забравяйте да отбелязвате всеки негов малък успех и да го поощрявате. Показвайте му привързаност. Но и не пропускайте да му напомните, че има неща, за които носи отговорност. Фокусирайте се върху малките победи, а не върху радикални промени в поведението.

Не правете онова, което трябва и може да направи той

Спрете да правите всичко онова, което е негова отговорност, или което може да свърши сам. Не чистете вместо него, не карайте вие колата му на автомивка всеки път, не следете дали е време за плащане на сметките. Само така ще разбере, че трябва да се промени. Не очаквайте големи промени, защото няма да настъпят. Поне не толкова бързо. Ако не успявате да избягате от стремежа си да вършите всичко вместо него, си задайте следните въпроси:

• Моите действия помагат ли ми, или ми вредят в дългосрочен план?
• Струва ли си сама да поемам отговорност за всичко във връзката?
• Щастлива и удовлетворена ли съм?
• Мога ли да се примиря с напрежението, което чувствам, в името на връзката?

В заключение

Никога не карайте партньора си да се промени. В крайна сметка сте се влюбили в него заради това, което е. В същото време е напълно нормално хората да съзряват и да се развиват през годините. Ако мислите, че човекът до вас не може или не иска да излезе от детската фаза на развитие, потърсете партньор, чиито цели и поведение ще съвпадат в по-голяма степен с вашите.