Синдром на Мюнхаузен

Синдромът на Мюнхаузен се смята за форма на психично разстройство. Хората, страдащи от него, се държат така, сякаш наистина имат физическо или психично заболяване, дори и да не е истина. Подобно поведение не е единичен случай. То носи името на Барон фон Мюнхаузен, който е известен с това, че обичал да украсява и преувеличава делата си.

Синдромът е бил считан за разстройство, но към момента според Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5) той е наречен привидно разстройство, наложено върху самия себе си. Става въпрос за психично заболяване, при което човек умишлено създава, оплаква се или преувеличава симптоми на дадена болест, които всъщност не съществуват. Основната му цел е да приеме ролята на болен, за да накара останалите да се грижат за него и да привлече вниманието им.

Симптоми

Основният симптом е умишленото причиняване, подвеждащото поведение и/или преувеличаването на симптоми (физически или психологически), когато в действителност човекът е здрав. Може да стигне дотам, че да напусне болницата, ако е бил разобличен, и да отиде в друг район на страната. Хората, страдащи от синдрома на Мюнхаузен, могат да бъдат изключително манипулативни, тъй като ключовият момент е тяхното поведение, което трябва да убеди околните в лъжата им.

Допълнителни симптоми

• желание другите да забележат, че е болен или че има проблем;
• фалшифицира медицински документи, за да докаже налично заболяване;
• самонаранява се, за да докаже, че изпитва болка;
• прави каквото и да е, за да си причини здравословен проблем (например отровна субстанция, за да получи стомашно натравяне).

Поведение

• преувеличаване на реално съществуващо нараняване, което може да доведе до предприемането на допълнителни и ненужни интервенции;
• оплакване от неврологични симптоми (пристъпи, замаяност, изпадане в безсъзнание), наличието на които трудно се разкрива;
• заявяване, че се чувства депресиран или че иска да сложи край на живота си след някакво събитие (смърт на дете), макар смърт да няма или пък човекът, за чието дете става въпрос, всъщност още да не е родител;
• компрометиране на лабораторни изследвания (например добавяне на кръв към пробата с урина или прием на медикамент преди вземането на пробите), за да получи лоши резултати.

Причини

Не е установена точната причина за появата на синдрома. Тъй като той е съпроводен с измамно поведение, не може да се определи точно колко души страдат от него. Обикновено първите симптоми се появяват в ранното детство, често след хоспитализация поради здравословен проблем. За жалост, на този етап разстройството все още не е достатъчно добре проучено.

Една от основните теории гласи, че подобно поведение се възприема от хора, които са били пренебрегвани, насилвани или изоставени като деца. В резултат, те имат проблеми с родителите си. Като ответна реакция жертвите започват да симулират, че са болни. Причините могат да са следните:

• потребност да се чувстват значими и център на внимание;
• необходимост да се самонаказват, като сами се разболяват (тъй като не се смятат за значими);
• нужда да прехвърлят отговорността за своето щастие и грижа върху останалите.

Ефектите от детската травма

Според друга теория причината може да се крие в продължителната или честа хоспитализация през детството или юношеството. Обяснението на учените е, че хората със синдром на Мюнхаузен свързват детските си спомени с усещането, че някой полага грижи за тях. След като се превърнат във възрастни, те полагат усилия да изпитват същото усещане на комфорт и утеха, преструвайки се, че са болни.

Възможно е и да има връзка между личността и психичното разстройство. Личностните разстройства са често срещани при хора със синдрома на Мюнхаузен. Той може да е резултат от нуждата на човека да бъде видян като болен или неспособен да се грижи за себе си. А е възможно и самият човек да има неясна представа за собствената си идентичност.

Такива хора са склонни да предприемат наистина крайни мерки, като например да се подложат на болезнена или рискова интервенция, или дори операция, за да събудят съчувствието на околните и да привлекат вниманието им. Преструването на болни, им дава възможност да повярват, че са хора, които имат нужда от подкрепа и приемане от останалите. Приемът в болница би им осигурил ясно дефинирано място в определена социална група.

Критерии за поставянето на диагноза

Диагностицирането е много сложно и трудно, тъй като хората с този синдром са умели в манипулациите си. Първата стъпка е лекарите да изключат наличието на какъвто и да е здравословен проблем – физически или психически. След това разглеждат следните критерии, преди да поставят диагнозата синдром на Мюнхаузен:

• фалшифициране на физически или психологически признаци или симптоми;
• създаване в околните на впечатление, че е болен;
• измамното поведение е налице, дори когато няма очевидни външни форми на облага;
• поведението не може да се обясни с друго психично разстройство като налудно разстройство например.

 Прогнози

За съжаление, поради факта, че хората със синдром на Мюнхаузен често отричат, че си измислят симптоми, те отказват и да търсят помощ, и да се лекуват. Синдромът е свързан с много сериозни емоционални затруднения. Страдащите от това психично разстройство са готови да предприемат рискови манипулации, като така застрашават живота си. Те могат да получат усложнения, заради многобройните тестове, процедури и проведени лечения. Най-голямата заплаха за хората със синдром на Мюнхаузен произтича от прекомерната употреба на опасни субстанции и опитите им за самоубийство.

Предупредителни знаци

• наличие на симптоми, когато човекът е с други хора или е наблюдаван;
• добро познаване на болниците и/или медицинската терминология, както и описания на заболявания;
• дълго, но несъответстващо медицинско досие;
• оплакване от нови или повече симптоми, въпреки отрицателни резултати от изследвания;
• проблем с идентичността и самооценката;
• нежелание лекарите или медицинските специалисти да се срещнат с негови роднини и приятели;
• неясни симптоми, които не могат да бъдат контролирани и стават все по-сериозни, или пък се променят след началото на лечението;
• желание да постъпи в болница, както и да бъде подложен на медицински изследвания, операции и процедури;
• дълга история за проведено лечение в болници, клиники и кабинети, вероятно в различни градове.

Лечение

Макар хората със синдром на Мюнхаузен да търсят активно лечение за измислените от самите тях симптоми или болести, те не желаят да обърнат внимание на реалния проблем.

Основната цел при лечението е да се промени поведението на човека и да се намали злоупотребата с медицински ресурси. Лечението обикновено включва психотерапия. По време на тези сесии, терапевтът опитва да предизвика и промени начина на мислене и поведение на пациента. Друга цел на когнитивно-поведенческата терапия е да се открият психологическите причини, довели до подобно състояние.

В случая със синдрома на Мюнхаузен е по-реалистично човекът да се научи да го контролира, вместо да го унищожи напълно. Терапевтът би могъл да помогне на пациента да избягва опасни медицински процедури и излишна хоспитализация.

По принцип не се прилага медикаментозно лечение. То може да се добави, ако човекът страда едновременно и от тревожно разстройство или депресия.

Като допълнение може да се включи семейна терапия. Много полезно би било, ако членовете на семейството знаят как да реагират на действията на своя близък. Те могат да се научат как да отговарят на нуждите му така, че да не се налага да прибягва към симулации и подвеждащо поведение, за да привлече вниманието им.