След като ударим дъното, можем само да се изкачим нагоре

от 13 юни 2019г.

Понякога животът ни върви с пълна скорост надолу по скалата. Удряме дъното емоционално, физически, социално или в кариерата си. Тогава оставаме там, сгушени със страха и тъгата.

Всеки има свои сериозни проблеми, имал е драма или трагедии в живота си. Всеки е силен и има свой план, когато не изпитва болка. Но, когато ударим дъното, може да се почувстваме изгубени.

Аарън Бек, в обяснението си на депресията, твърди, че можем да поставим под съмнение нашите ирационални мисли с техниките "Насочена надолу стрелка" и "Парадоксално уголемяване". Като вземем за пример тези две техники и собствения си опит, ще разберем, че след като ударим дъното, можем само да се изкачим нагоре.

"Истинската болка, която ни кара да страдаме дълбоко, понякога прави дори нехайния човек сериозен и постоянен; дори и бедните по дух стават по-интелигентни след голяма болка." — Фьодор Достоевски

Осъзнайте, че страхът ви е грешка

Всеки се страхува от нещо, което не желае да изпитва. Когато вече сте изпитали силна болка и чувствате, че сте ударили дъното, имате две възможности: да продължите в това почти вегетативно, болезнено състояние или да го преодолеете. Това наистина е ваше решение.

Насочената надолу стрелка е техника на когнитивната терапия, която ни помага да изследваме негативните си мисли. За да я упражняваме, избираме отрицателна мисъл и си задаваме въпроса: "Ако тази мисъл беше вярна, какво би означавало това за мен?" Обикновено отговорът е нова, свързана с първата, негативна мисъл. След това задаваме последователни въпроси (стрелки, които сочат надолу), като в крайна сметка разкриваме контрапродуктивните вярвания (перфекционизъм, нужда от одобрение, страхове и т.н.).

Въпреки трудността на упражнението и мислите, които поддържаме, в крайна сметка техниката ни дава представа, че дори да се случи най-лошият сценарий, можем да издържим и да оцелеем. То ни помага да осъзнаем, че мислите ни усилват нашата болка.

Винаги можем да страдаме от несигурността на този живот. След като стигнем до корена — най-лошият сценарий — можем да паднем обезкуражени. В този момент често осъзнаваме, че единственият избор е да го преодолеем и да продължим. В такъв момент ние нямаме какво толкова да губим, единствено страха.

Уголемяваме скръбта си и виждаме абсурдността на настоящия ни начин на мислене

Парадоксалното уголемяване е когнитивна техника, при която клиентът е инструктиран да преувеличава негативните мисли, вместо да се опитва да ги спре или контролира. Парадоксалното е, че тези мисли могат да изглеждат абсурдни и безсмислени. Очевидно е, че техниката трябва да се използва за негативни мисли, свързани със събития, които не са емоционално катастрофални (например смъртта на едно дете).

Парадоксалното уголемяване помага на пациента да осъзнае, че той не се намира в най-лошия възможен сценарий. Той може да се чувства сам, защото току-що се е разделил с партньора си, но далеч не се намира в най-лошото състояние на самота, в което няма роднини или приятели.

Страданието ни прави мъдри, а устойчивостта ни прави силни

Няма нищо в живота на човек, което може да го събори, ако той не го позволи. Ние определяме границите. Ние сме онези, които избират дали да дадат ухо на вредните коментари, идващи от негативните хора.

Има хора, които изживяват горчиви моменти и в крайна сметка самите те започват да вгорчават живота на другите. Има и други, които превръщат горчивината в антитезата, която желаят в живота си: те знаят какво е горчилка и не я искат нито за себе си, нито за другите. Те са хора на светлината, родена от сивотата на тяхното съществуване.

Когато преминем отвъд границите на присмеха, болката, унижението, чувството за осъждане, нещастието… виждаме, че вече сме изстрадали, достигнали сме истинското значение на нашето съществуване. Защото когато сме ударили дъното и сме разбрали процеса, разбираме, че единствената възможност е да се изкачим нагоре.

Ние падаме - това е сигурно - вече не действаме от позицията на нашето его, а от тази на нашите автентични лични ценности. Оттегляме се от конкуренцията с другите, за да се борим за собствените си мечти. След подобни лоши преживявания и страдания най-доброто, по силата на инерцията, предстои.

Пристъпете напред, започнете да живеете и просто го оставете да дойде. Няма нищо страшно! Паднали сте толкова ниско, че можете само да се изкачите нагоре, нали?

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com