Как женският страх от изоставяне съсипва връзката

Проучванията сочат, че жените осъзнават по-ясно от господата, когато сред притесненията им се крие страхът от изоставяне. Може би това е плод на женската чувственост или склонността ни към самоанализ, но е факт, че ние можем да открием подобни вътрешни мотивации много по-ефективно от господата.

Когато жените са оставени на заден план в социалните отношения и връзката, това е ясен признак за предстоящия край на отношенията. Но съществува съществена разлика между фактическото изпълнение и усещането за отхвърляне. Повечето жени възприемат изоставянето като предателство. Чувството, че си оставен убива доверието и предизвиква постоянно безпокойство - това, разбира се, води до отдръпване и постепенно изпълване на личността с още повече страхове, като постепенно бута отношенията към разрив.

Този страх е изконен за женския род...

Идеята за изоставянето е вкоренена дълбоко в подсъзнанието ни. Още древните гръцки митове дават ярък пример за това. Митът за Ариадна и Тезей е горчивата любовна история за обещание и изоставяне, която описва женските притеснения още от времето на древните елини.
Помните Тезей, нали? Гръцки герой, убил ужасния Минотавър, прекосил най-страшния лабиринт и спасил множество бъдещи жертви от бикоглавото чудовище. Той всъщност получава магическата нишка, която го спасява в лабиринта, от Ариадна – гръцка богиня, имала неблагоразумието да се влюби в смъртния герой.

Героят и неговата дама се омъжват и тръгват заедно от Кронос за Атина, но по пътя решават да прекарат време на остров Наксос. На живописния красив бряг Ариадна заспива и когато се събужда… великия гръцки герой го няма. Отплавал без жената, която го обича, изоставил я и изчезнал отвъд хоризонта. Тезей е решил, че приключенията са по-приоритетни от божествената му изгора. Това е едностранният стереотип за мъж, грижещ се само за собствените си интереси. Един от тези с незряла психика и навик да изоставят околните, когато те не се вписват в интересите им.

...И всъщност е стереотипен

Архетипната идея, застъпена в разказа за Тезей и Ариадна, е актуална и болезнена, защото не е лесно да избягаш от нея. Дълбоко в нас е вкопан страхът, че никой мъж няма да оцени истинската ни стойност, без да я накърнява. Векове наред ценността на жената като свещена половинка от разделената на две идеални части душа намалява. Майките ни са се страхували от изоставяне, бабите също. Не защото няма да се справят, а защото това нанася емоционална травма, която попарва жестоко самочувствието. От гледна точка на тази колективна презумпция, жените са много по-сензитивни на тема емоционално отдръпване и изоставяне.

Ако партньорът не отговаря на съобщенията ни, подсъзнанието веднага решава, че подобно дистанциране е знак за планове, които ни изключват и създава напрежение. Несигурността влияе силно на чувствата и поведението ни. Вместо „да си живеем живота“ по приятен, спокоен начин, подсъзнателно търсим потвърждения за евентуалното изоставяне, за понижаване на личната ни стойност, за отдръпване. Най-силните сред нас понякога успяват да избегнат подсъзнателните стремежи към обсебване, ревност, демонизиране на половинката и самосъжаление, но несъзнателното напрежение стресира и тях.

Силата ни и ежедневното натоварване на психиката понякога успяват да ни заблудят и да прикрият откъде идва напрежението. Но ако познаваме поведението, издаващо страх от изоставяне, то можем да се спасим от излишните притеснения.

Ето защо предоставяме на вниманието ви пет признака в поведението, които говорят, че ни е страх от изоставяне.

1. Фантазии, свързани с мига на изоставяне

В тихите мигове, когато умът ни не е зает с нищо, страховете изплуват и задвижват фантазията с горивото на трагичните очаквания. Такива разрушителни фантазии са доста трудни за контролиране и представляват дълбоко погребани притеснения, с които се борим всячески. Те са ужасният начин да се усещаме подготвени за раздяла, а всъщност ни разстройват, карайки психиката да се настрои на емоционалната вълна, която цари във фантазията.
В никакъв случай не трябва да се предаваме на подобни мисли, защото те ще ни донесат негативна енергия и ще ни настроят емоционално, без истинска причина. Понякога се налага, за да се пребори подобна тенденция да се работи за изграждане на стабилно убеждение, че „ние сме уникални и незаменими, като нашият партньор знае добре колко сме ценни“.

2. Давам на партньора всичко, дори да не се нуждае от него

Жените, които се усещат в несигурно положение, са готови да положат невероятни усилия, за да станат почти идеални. Така подсъзнателно смятаме, че ще задържим някого, повишавайки ценността си. Обгрижваме и обслужваме прекалено, навлизайки в поведението на млада притеснена майка. Но ние не сме майки на партньорите си и те не са пеленачета.
Прекалената услужливост и доброта понякога водят до загуба на уважението в нас. Вниманието, което отделяме, за да обгрижваме (без това да е желано), можем разумно да пренасочим в грижи за себе си, като това ще ни донесе удоволствие и е възможно да ни направи по-желани.

3. Виждам заплаха в другите жени

Ревността е отровна, но това не е само ревност. То е постоянно съзиране на нещо неприятно в повечето заобикалящи половинката жени. Подозрителност и опит да насочим вниманието към себе си, грубост към околните жени или негативни мисли, които не са предизвикали, са основни характеристики на това поведение. В подобни ситуации трябва да си наложим да не се сравняваме с другите и да се разглеждаме като естествения избор на партньора си.

4. Неразумни изисквания към партньора

Подсъзнателният страх, че щом време и пространство ни дели от половинката, то той ще се изплъзне от връзката с нас, обикновено показват контролиращо поведение. Опитите да проверяваме другия на всеки час, да пращаме текстове с безсмислени послания, обсебването на цялото свободно време и желанието за отчитане просто опитват да ангажират половинката, с цел да е под контрол. Тревожността от раздяла вероятно е вкоренена доста дълбоко, ето защо част от нас се оставят да се потопят в подобно чувство. Важно е да помислим дали наистина сме хора, желаещи да контролират партньора и как точно да се разсеем от несъзнателните манипулации, които повличат и двама ни.

5. Отхвърляме и провокираме

Някои жени (особено тези, които се чувстват изоставени от бащите си в детска възраст) може да се окажат доста сложни за обичане. Те трудно се наслаждават на любовния си живот, подсъзнателно изплашени да не го загубят.
Ако сме на мястото на някоя от тези дами, сме склонни да отхвърляме и провокираме половинката, саботирайки връзката си и изпълнявайки пророчеството, което негативизма нашепва. В такива моменти трябва да съзрем самоунищожителното си поведение и да помислим над него. Усилията да дадем любов с течение на времето доказват, че си заслужава, но трябва да решим дали искаме връзка или не. Трябва да помислим дали собственото ни поведение не е пречка за щастието.

По статията работи: Станислава Тонева

Източници: keen.com

Снимка: stolbunetslidiya.ru