Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Трите вида бърнаут и как да си помогнем

Трите вида бърнаут и как да си помогнем

Трите вида бърнаут и как да си помогнем - изображение

За да разберем колко зле може да изглежда т.нар. Синдром бърнаут или професионално прегаряне нека погледнем историята на Мелиса Синклер, служител в Time Out New York.

Мелиса става известна в интернет, след като Time Out New York по невнимание публикува обява за заетост в сайт за търсене на работа.

Постът обяснява: „В момента имаме съгласуван бюджет от 2 200 долара на проект за редактор на снимки на свободна практика, 10 часа работа по 22 долара на час, което обикновено е добра оферта, но проблемът е, че Мелиса не може да намери достатъчно добри кандидати. За да запълни тези фриланс позиции при сегашното темпо на производство на списания, тя се нуждае от хора, които могат да работят в няколко града едновременно. Тъй като не може да намери такива, тя е принудена да върши цялата тази работа сама и в момента е затрупана и в безизходица."

За съжаление много хора, които четат публикацията, вероятно могат да се припознаят. Разходите за бърнаут са огромни. Оставен без контрол, хроничният стрес допринася за депресия, сърдечни заболявания и автоимунни заболявания.

Ако лично сте преживели прегаряне, знаете от първа ръка колко трудно може да бъде възстановяването. Лошото е, че често пренебрегваме проблема. Но ето за какво иде реч:

Трите вида прегаряне

Както обяснява доклад от 2014 г., публикуван в списанието PLOS One с отворен достъп, съществуват три различни подтипа на прегарянето — всеки от тях има собствени причини и стратегии за справяне. Проучването се основава на отговорите на 429 служители в университета в Сарагоса в Испания.

Първо, съществува прегаряне от претоварване. Това е видът прегаряне, с което повечето от нас са запознати. При този тип бърнаут хората работят по-усилено и трескаво в търсене на успех. Около 15% от служителите в проучването попадат в тази категория. Те са склонни да рискуват здравето и личния си живот в стремежа да постигнат амбицията си и се справят със стреса си, като вентилират чувствата си чрез останалите.

Вторият вид прегаряне включва липса на предизвикателство. Хората в тази категория се чувстват недооценени и отегчени. Те изпитват фрустрация от това, че на работното им място липсват възможности за обучение и професионален растеж. Приблизително 9% от служителите в проучването се чувстват по този начин. Тъй като недооценените служители не изпитват страст или удоволствие от работата си, те се справят, като се дистанцират от нея. Това безразличие води до цинизъм, избягване на отговорност и цялостно откъсване от работата.

Последният тип прегаряне, пренебрегването, е резултат от чувството за безпомощност на работното място. 21% от служителите, които попадат в тази категория, са съгласни с изявления като: „Когато нещата не се развиват толкова добре, колкото би трябвало, аз спирам да се опитват.“ Ако сте в тази категория, то може би се смятате за некомпетентни или чувствате, че не можете да се справите с изискванията на работа. Може би сте се опитали да напреднете, срещнали сте бариери и просто сте се отказали. Точно като синдрома на самозванеца, това състояние се характеризира с пасивност и липса на мотивация.

Намиране на решение

Тъй като хората не прегарят по един и същи начин или поради едни и същи причини, важно е да идентифицирате вида на прегарянето, с което вие или вашите служители може би се сблъсквате. Това улеснява намирането на целеви решения, които да помогнат.

Вече има изобилие от насоки за това как да се справим с прегарянето от претоварване, включително да си вземаме паузи по време на работния ден и практикуването на хобита в извънработно време. (Макар че след работа често сме изкушени да се отпуснем пред телевизора, експертите подсказват, че това не действа енергизиращо или възстановяващо.) Освен това говорете с вашия мениджър или друг високопоставен служител във вашата организация за това как да се справите със задачите си. Няма полза за вас или за компанията, ако отговорностите ви са прекалено претоварващи и това ви прави непродуктивни.

Ако ви липсва предизвикателство, първият проблем, който трябва да разрешите, е да намерите неща, в които да чувствате, че инвестирате от себе си. Когато сте деморализирани, може да е трудно да ви е грижа за каквото и да било, а намирането на вашата страст в живота може да изглежда обезсърчително. Това, което можете да направите, е просто да проучите към какво изпитвате любопитство. Осигуряването на време за саморефлексия може да даде светлина нови интереси, които може би бихте желали да изследвате.

След това си поставете цел да изучите ново умение през следващите 30 дни, за да стартирате мотивацията си. Осъществяването на крачка към някаква цел, без значение колко малка е тя, изгражда увереност и създава инерция, която може да ви измъкне от дупката.

В допълнение, може да опитате т.нар. джоб крафтинг (job — работа; craft - изработвам), за да превърнете работата, която имате, в такава, която желаете. Крафтингът включва препроектиране на вашата роля и отговорности по такъв начин, че да можете да намерите повече смисъл в ежедневните си задачи и да използвате по-добре силните си страни. Ако сте маркетинг асистент в нестопанска организация, който обича да пише, например, може да попитате дали бихте могли да започнете блог, който да споделя актуална информация, насочена към хората, които се възползват от мисията на организацията. По този начин ще чувствате, че инвестирате повече от себе си в работата, като същевременно ще помагате на работодателя си.

Ако вашият проблем е пренебрегването, то основната ви задача трябва да бъде намирането на начини да си възвърнете чувството, че имате власт над вашата роля. Опитайте да създадете списък, с нещата, които да не правите. Какво можете да спечелите чрез аутсорсинг, делегиране или забавяне? Помислете на кои задължения трябва да кажете „не“. Ако отговаряте на профила на шефа работохолик, научете се да поставяте по-добри граници.

Най-важното е да се съсредоточите върху онова, което можете да контролирате. Структурата е важна по време на стрес, така че създайте сутрешна рутина, към която да се придържате. Грижете се за себе си извън работното време. Когато се чувствате безпомощни пред приливите и отливите на работното място, създаването на някакъв тип предсказуемост е от съществено значение.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: jonbarron.org

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниСоциални грижиПсихологияВидеоЛюбопитноАлт. медицина