Флейкинг: Защо все повече хора отменят срещи в последния момент

Акценти

„Забелязвам, че хората все по-често отменят плановете си“, споделя Тим, 44-годишен адвокат от Австралия. „От една страна е дразнещо, но от друга е напълно разбираемо. Понякога си мислим, че нещо е добра идея, когато предстои, но, когато дойде време да се случи, сме на различно мнение. Настроил съм се да очаквам, че половината от плановете ми за деня няма да се реализират, най-вече срещите с хора.“

Явлението е характерно за съвременното общество и се нарича „флейкинг“. Според специалистите флейкингът е отмяна на поет ангажимент или план, често в последния момент, заради промяна в настроението, липса на мотивация, умора или желание за нещо друго.

Прегарянето е масов проблем

Тим смята, че основна причина за появата на социалния феномен е прегарянето сред хората. Той допълва: „Постоянно ми се налага да общувам с някого. Повечето социални ангажименти остават за почивните дни или вечерите, когато имам най-силна нужда от почивка и откъсване. Признавам си, че желанието ми да пропусна уговорена среща, особено когато наближи време за нея, е все по-силно.“

Потребители в различни платформи разказват за приятели и роднини, които отказват да присъстват на организирано семейно или приятелско събиране, да присъстват на планиран концерт или на рожден ден, като често това се случва непосредствено преди самото събитие.

Апатия и егоизъм?

Голяма част от хората отдават флейкинга на социалната фрагментация (разединяване), причинена от социалните медии и смартфоните, повсеместното чувство на апатия и нормализирането на егоистичното и несъобразително поведение, целящо да се удовлетворят единствено собствените нужди.

Възможността да се изпрати кратко съобщение, с което да се отмени среща, без да се налага да заставаме очи в очи с другия, също създава благоприятни условия за разпространение на флейкинга.

Стоматолози споделят, че техни пациенти все по-често не се появяват в предварително уговорения час, работодатели разбират в последния момент, че поканен за интервю кандидат за дадена позиция се е отказал, а бизнес срещи се провалят заради отсъствието на някое от заинтересованите лица.

40-годишната Фиона от Дъблин казва: „Мисля, че флейкингът е пряко свързан с начина ни на живот. Хората се вглъбяват в себе си, мислят единствено за собствените си интереси, за това какво чувстват и какво искат те, но не и другите. Никой не си задава въпроса дали няма да нарани или разочарова човека, на когото отказва среща. Единственото, което ги вълнува е, че точно сега не са в настроение за тази среща.“

» Как стресът може да повлияе на социалните контакти и общуването с околните

Култ към интровертността

23-годишният Андрю от Бризбейн споделя, че поколенията Z и милениалите издигат в култ интовертността. В интернет пространството се разпространяват мемета и смешни истории, целящи да осмеят екстровертите. Те ги описват като шумни, неприятни хора. В същото време интровертите са на почит и са представяни като одухотворени, достойни хора. Андрю обаче признава, че неговото поколение е едно от най-самотните и отчита като грешка съзнателния избор на самотата и интровертността като начин на живот.

„Отменям социални ангажименти в последната минута, защото имам нужда да се погрижа за себе си“

Хората, които практикуват флейкинг, признават, че го правят, защото са много изтощени, натоварени на работното място, нямат достатъчно финансови средства или пък страдат от влошено психично здраве.

В много случаи те дори вече не изпитват нужда да се извиняват за това, че поставят на преден план собствените си желания и потребности.

43-годишна художничка от Мелбърн допълва: „Забелязвам, че флейкингът става все по-популярен и това сякаш се приема с облекчение и доза разбиране. Стандартът на живот е висок, да излезеш навън с приятели е сравнително скъпо удоволствие. Да не забравяме и факта, че сме затрупани от работа и ангажименти, което в комбинация с тревожността и бърнаута, още повече възпира хората. Ако не става въпрос за наистина важен повод, например рожден ден на много близък човек или приятел или сватба, не разбирам защо някой би се съгласил да излезе. Признавам си, че напоследък с удоволствие бих отменила уговорена среща, дори и в последния момент, като за мен това би било просто начин да се погрижа за себе си.“

Оказва се, че удовлетворението от социалните контакти вече не е толкова голямо, което, в съчетание с високите цени и натрупаната умора, неминуемо води до флейкинг.

„Човешките отношения се градят на доверието, а то се руши заради флейкинга“

70-годишната Либи е пенсиониран здравен работник от Западна Австралия. Тя е силно разтревожена от налагащото се флейкинг поведение сред по-младите. Според нея то уронва авторитета на човека, руши приятелства и друг тип социални връзки. Либи го определя като проява на повърхностно мислене, което все повече се нормализира.

Член на семейството й не се появява на сватбата на много близък роднина, без дори да предупреди. „При опита ми да разговаряме, отсреща не чух извинение и не забелязах съжаление. Майката на въпросния човек ми обясни, че просто е избрал да прекара уикенда си с приятели, защото е преценил, че ще му бъде по-забавно и приятно. Разочароваха ме и вече гледам на тях с други очи.“

Много от хората, чиито приятели и роднини често предприемат флейкинг, споделят, че това е повлияло негативно на собственото им самочувствие и че са спрели да вярват на околните. Някои дори са се отказали да организират събирания заради вероятността част от поканените да не се появяват, които би предизвикало неприятни емоции в присъстващите.

» Кенсъл културата и ефектите от нея върху психичното ни здраве

„Приятелството ни оцелява въпреки всичко, защото се стараем да се събираме редовно“

Почти 30-годишната Девън споделя: „Една от причините за флейкинга според мен е убеждението на повечето, че не дължат нищо на никого. Също така обаче те не желаят да изпадат в ситуации, в които ще се наложи да разкриват повече за себе си. Всеки публикува снимки в социалните мрежи, които го правят да изглежда съвършен и много щастлив. Когато се срещне на живо с приятели или близки, може да се наложи да отговори на въпроси, свързани с тези снимки. Когато те не отразяват реалността, в която живее, ще му бъде трудно да говори за себе си и за живота си, защото ще стане ясно, че има сериозно разминаване.“

37-годишната Лара, която е бизнес консултант, поддържа контакт с колегите си от университета, откакто са завършили. Всички са много различни – преуспели, мечтатели, екстроверти и интроверти. През последните няколко години обаче й прави впечатление, че групата е все по-малка. Някои се дистанцират по свое желание, като отказват да присъстват на събиранията им.

„Тези от нас, които продължаваме да се виждаме, първоначално просто изпивахме по няколко питиета заедно. С времето, освен приятелски, започнахме да контактуваме и по служебни въпроси. Има и няколко двойки романтични партньори. Превърнахме се в групичка от хора, които си помагат и подкрепят за всичко.“

30-годишната Ели, преводач от Лондон, се чувства ужасно, защото повечето й приятели не спират да отменят уговорени срещи. Тя споделя, че след пандемията проблемът се е задълбочил още повече. „Всички спряха да ме канят да излезем, а когато аз организирах среща, просто не се появяваха. Тогава осъзнах, че имам нужда от различен тип приятели, по-устойчиви и надеждни, които могат и обичат да дават на другите, не само да вземат.“