Лекарствата за отслабване са опасни за пациенти с хранителни разстройства

Достъпът до все повече медикаменти за отслабване прави възстановяването на пациенти с хранителни разстройства много по-трудно.

Ванеса Скаринджи, психолог в областта на хранителните разстройства, е силно разтревожена от манията по лекарства като Ozempic и Wegovy, които се приемат и от здрави хора с цел отслабване. Освен че влияят на производството на инсулин, този вид медикаменти имитират освобождаване на хормоните, които ни казват дали сме гладни или не.

Защо лекарствата със семаглутид крият риск за пациентите с хранителни разстройства?

Често в своята работа експертът се среща с клиенти, които опитват да се излекуват от хранително разстройство с помощта на лекарства, съдържащи веществото semaglutide. Скаринджи допълва, че те са водени от силното желание да контролират начина, по който изглеждат. Според нея широкото предлагане и улесненият достъп до тези лекарства забавя възстановяването на пациенти с хранително разстройство.

Принципи на интуитивното хранене

Работата на Скаринджи се състои в това да създаде някои важни навици у своите клиенти – ясни правила на поведение, вслушване в тялото (кога наистина има нужда от храна и кога не) и пълно осъзнаване на чувството на задоволство след приключване на всяко хранене. Тези принципи на интуитивно хранене са сериозно застрашени от предлаганите на пазара медикаменти за потискане на апетита.

>>> Опасна тенденция: Използването на лекарството за диабет Оземпик за отслабване крие рискове за здравето

Изграждане на положителна представа за собственото тяло

Друг важен момент, свързан с възстановяването на пациенти с хранително разстройство, е приемането на промените в собственото тяло. Да се приемеш и обичаш такъв какъвто си не е никак лесна задача. Обикновено човек се плаши от идеята, че може да живее в хармония с начина, по който изглежда, а ако е диагностициран с хранително разстройство това може да звучи дори невъзможно.

И тук се намесват лекарствата за потискане на апетита и редуциране на теглото, за да направят задачата още по-трудна за изпълнение. Изкушението, че можеш да заобиколиш трудния път и да си спестиш немалка част от неимоверните усилия по приемане на тялото, не е никак малко. Особено за пациентите, които винаги са си мечтали за вълшебно хапче, което ще ги направи слаби.

Ролята на лекарите, които предписват медикаменти със семаглутид

Има и други препятствия по пътя на самоприемане. Наличността на лекарства със семаглутид в болничните заведения подтиква лекарите да ги предлагат на своите пациенти, с доброто намерение да им помогнат да изглеждат по-добре, за да се харесват. Истината обаче е, че по този начин не само ги отдалечават от целта, но и ги връщат там, откъдето са тръгнали.

Как могат да се предпазят хората, които се лекуват от хранително разстройство?

Как тогава да продължат пътя си и да усвоят хранителни навици, които ще им помогнат да заживеят в хармония със себе си, след като много хора намират спасение в лекарствата за отслабване?

Всъщност темата засяга и други сериозни проблеми, касаещи индустрията, която формира културата ни на хранене. Тя бе насочила вниманието към това колко важно е да изградим положителна нагласа към тялото си и да не съдим другите за външния им вид. За съжаление, фокусът се измести твърде бързо.

Общуване с хора, които имат положителна представа за тялото си

Ванеса Скаринджи смята, че за пациентите, които се лекуват от хранително разстройство, е особено важно да общуват със себеподобни. Когато са заобиколени от хора, които вървят по същия труден път и са изправени пред същите заплахи, ще им бъде по-лесно да запазят твърдост и да не се изкушат от предлаганите лекарства за отслабване.

Ясни граници по време на разговори за регулиране на теглото

Една от възможностите е да участват в групова терапия или онлайн форум. На онези, които не желаят, Скаринджи препоръчва да бъдат предпазливи, когато водят или слушат разговори, свързани с положителния ефект от медикаментите за отслабване. Те могат спокойно да заявят на своя събеседник, че темата не им е приятна и че въпроси като „Разбра ли кой е започнал да пие „Оземпик“ не са уместни. От ключово значение е да си изградят защитен механизъм срещу подобни вредни за тях послания.

Приемането на собственото тяло е в основата на възстановителния процес при хора с нарушения в храненето. За тях е достатъчно трудно да започнат да се харесват и да повярват, че техният избор на храна е правилен. Посланията, новините и разговорите, които ги подтикват към постигането на бърз резултат, могат единствено да им навредят.