Хранителните разстройства и самоубийството: 6 признака за суицидни мисли

Самоубийството е една от основните причини за смъртност при хората, които страдат от анорексия, булимия или хроничното преяждане. В статията сме поместили информация за 6-те признака за суицидни мисли при индивидите с хранителни разстройства.

Според мета анализ на 36 проучвания на пациенти с разстройства на храненето (Арселус, Митчъл, Уелс & Нийлсън, 2011) поне една пета от всички смъртни случаи при страдащите от анорерксия нервоза е вследствие на самоубийството. Резултатите от друго изследване (Коутек, Кокоуркова & Дудова, 2016) сочат, че близо 60% от интервюираните млади момичета съобщават за суицидни прояви, като 49% извършват някаква форма на умишлено самонараняване. Според трето проучване, проведено от Булик и колегите му през 2011 г., приблизително 17% от анкетираните с диагноза анорексия нервоза са правили опити за самоубийство поне веднъж в живота си.

Данните от изследванията демонстрират необходимостта от правилното преценяване на състоянието на хората с хранителни разстройства, като наличието на суицидни мисли трябва да бъде обект на терапевтичните усилия на професионалистите.

Умишлено самонараняване и разстройства на храненето

Мъжете и жените, страдащи от анорексия нервоза, булимия или хронично преяждане се намират под риск от развиването на нездравословни поведения като съзнателното нанасяне на вреда на собственото тяло. Самонараняването може да включва рязане, удряне, горене, отравяне или други действия с цел трансформирането на психологичната болка във физическа. Учените са установили, че от 30% до 40% от тези с хранителни разстройства в някакъв момент ще нанесат съзнателно вреда на тялото си под някаква форма (Коутек, Кокоуркова & Дудова, 2016).

Целта на самонараняващите се хора не е извършването на самоубийство, но въпреки това при тях съществува по-висок риск от смърт по непредпазливост поради естеството и тежестта на травмата или евентуалното развиване на суицидни мисли. Заради това професионалистите, които лекуват индивиди с подобни разстройства на храненето, са насърчавани да преценят потенциалния риск от самонараняване.

Рискови фактори

Според Американската асоциация за превенция на самоубийствата рисковите фактори сред хората с хранителни разстройства могат да включват:

• Предишни опити за самоубийство;
• Социална изолация;
• Наличието на други разстройства;
• Липса на страх от смъртта;
• Проява на конфликтност спрямо членове на семейството;
• Смятат, че са товар за останалите.

Предупредителни знаци

От изключително значение е близките на хората с разстройства на храненето да са запознати с предупредителните знаци, които често предхождат опитите за самоубийство. Индивидите, които имат суицидни мисли, често се чувстват безнадеждни и виновни за това, че представляват (неправилно) товар за останалите поради психичните си проблеми.

Възможно е дори мъжете и жените с булимия, хронично преяждане или анорексия нервоза да практикуват повече рискови поведения като употреба на наркотични вещества.

Също така те могат да изпитват резки промени в настроенията или повишена тревожност или гняв.

Самоналожената изолация или раздаването и подаряването на личните вещи също са едни от признаците за плануване на самоубийство.

В повечето случаи хората, страдащи от суицидни мисли, говорят прекомерно за смъртта или наближаващата ги гибел в близкото бъдеще.

Как да помогнем

Ако имате в обкръжението си близък приятел или роднина с хранително разстройство, който страда и от мисли за самоубийство, е препоръчително да им покажете, че се интересувате от тяхното емоционално състояние и искате да им окажете подкрепа. Много хора се страхуват, че самото говорене за слагане на край на живота ще подтикне някого към действие, но това е просто мит. Задаването на въпроса към някого дали има суицидни мисли не насажда идеята за самоубийство в глава му. Така че не се страхувайте да попитате дадения човек дали планира да се самонарани или да се самоубие.

Кажете им, че ви е грижа за него/нея и че животът му/й има смисъл. Ако вашият познат или роднина смята да се самонарани, помогнете му да ограничи достъпа си до оръжия, таблетки и други потенциално опасни предмети. Препоръчително е индивидът, който се намира в криза, да си състави план за моментите, в които изпитва суицидни мисли – като например отиването в болница, обаждането на 112 или на приятел, извършването на методи за успокояване и подобряване на настроението.

След като първоначалната опасност от самоубийство е адресирана, е важно потърсилият помощ да се свърже с професионалист, който да започне дългосрочно лечение за хранителното разстройство, суицидните мисли или всички придружаващи разстройства като депресия или употреба на наркотици. Приемането в психиатрично отделение или интензивната извънболнична програма могат да бъдат жизненоважни за стабилизирането на психиката и здравето на човек с хранително разстройство.

Ако страдате от суицидни мисли, винаги можете да се обърнете за помощ към професионалист или ваши близки и приятели. С прилагането на адекватно и правилно лечение разстройствата на храненето се подлагат успешно на лечение, като мислите за самоубийство могат да бъдат контролирани и преодолени.