Хроничното недоволство и как да се спасим от него

"Недоволството е нещо, което амбицията следва като сянка.", казва Хенри Хаскинс преди няколко десетилетия. И не греши. Свидетели сме на изключително явление, което се проявява както никога досега в историята на човечеството, явление, което би могло да бъде описано като хронично заболяване от лично и професионално недоволство, но на какво се дължи то?

Обществото подхранва хроничното недоволство

Част от отговорността за високото количество недоволство, разбира се, носи обществото. Всеки ден вестниците и новините ни бомбардират с новини за тийнейджъра, станал милионер, благодарение на създадено от него мобилно приложение, за артиста, станал звезда чрез канала си в YouTube, или за младия футболист, открит от точния екип, предложил му договор за милиони. Сред тези новини обаче си пробиват път и други – за разрушителните кризи, безработицата и несправедливостите.

На теория, ние живеем в епоха, в която всичко е възможно. На практика обаче само малобройно малцинство може да постигне мечтите за слава и просперитет. Този голям контраст между почти безкрайните възможности и анонимната реалност може да породи дълбоко чувство на недоволство.

Когато човек сравнява резултатите си с тези на другите и не се чувства горд от постигнатото, той често се чувства недоволен.

Очевидно хроничното недоволство е не само социално явление, но и лично. Всъщност има хора, които бихме могли да класифицираме като „хронично недоволни“. Тези хора не са в състояние да се радват на постигнатото и продължават да мислят за пътя, който тепърва им предстои да изминат, фокусират се върху това, което нямат, а не върху това, което имат, ето защо нищо не ги удовлетворява. Те си поставят все по-амбициозни цели, надявайки се, че когато ги достигнат, най-накрая ще се почувстват успешни и доволни.

Много често тези хора не търсят личното си удовлетворение, а одобрението и оценката на околните. В основата на хроничното недоволство стои дълбока несигурност, която е главната причина да минат през живота с твърдото убеждение, че са неспособни или просто не са родени под щастлива звезда. Те вярват, че животът е несправедлив и минимизират постиженията си, те са убедени, че съществуването им е пълен провал, дори и да не е така.

Двете лица на недоволството

Недоволството е една от движещите сили на човечеството. Оскар Уайлд обобщава това толкова добре: „Недоволството е първата стъпка в прогреса на човека“.

Недоволството е знак, то показва, че нещо не работи добре, че следваме грешни препратки и грешни модели, или че сме въвлечени в дисфункционална връзка. Във всеки случай то ни предупреждава, че трябва да променим нещо.

От тази гледна точка недоволството не е нещо отрицателно, а точно обратното, окуражава ни да се променяме и подобряваме. То ни кара да активираме ресурсите си, за да пренасочим стъпките си.

Хроничното недоволство обаче е негатив, тъй като ни въвежда в състояние на постоянно отрицание, пречи ни да се съсредоточим и живеем пълноценно в настоящето, защото чувстваме, че не сме интегрирани, че не сме доволни от своето съществуване, че не приемаме напълно своята идентичност.

>>> Психически силните хора приемат и ценят себе си – такива каквито са

Хроничното недоволство предполага създаване на пропаст между нашето идеално „его” и човека, който сме. Очевидно, ако не успеем да приемем себе си, ние няма да можем да бъдем щастливи никога.

Как да се освободим от състоянието на хронично недоволство?

1. Разграничете желанието от нуждата

Нашето общество не само ни подтиква към консуматорство, но и цели да ни накара да повярваме, че удовлетворението и щастието идват от нашите притежания. По този начин попадаме в смъртоносен капан, който ни принуждава да се стремим непрекъснато към неща, които не ни трябват. Ето защо следващия път, когато се почувствате недоволни, просто се запитайте дали наистина имате нужда, или просто изпитвате желание.

2. Погледнете назад

От време на време е полезно да погледнем назад, за да видим колко далеч сме стигнали. Понякога, когато сме твърде съсредоточени върху целта, забравяме за успехите си, забравяме и за жертвите, които сме направили, за да стигнем до момента, в който се намираме. Добре е също и да не забравяте, че понякога не е толкова важно какво сте постигнали, а човекът, който сте станали, благодарение на усилията, които сте положили. Може да намерите много повече причини да се чувствате удовлетворени, отколкото си представяте.

>>> Благодарността е паметта на сърцето

3. Огледайте се около себе си

Вярно е, че всеки човек е уникален и че сравняването с другите няма особен смисъл, но хронично недоволните имат ограничен поглед върху реалността, защото винаги сравняват своите постижения с тези на другите. Тази ограничена перспектива ги кара да се чувстват по-неуспели, а вследствие на това и по-неудовлетворени, тъй като пред очите им винаги ще има някой, който е по-успешен от тях. Затова е полезно да погледнете и в друга посока. Така ще имате възможност да осъзнаете колко големи късметлии сте и да почувствате благодарност за това, което имате.

4. Фокусирайте усилията си

Латинска поговорка гласи: "Lepores duo qui insequitur, is neutrum capit" ("Който преследва два заека, не хваща нито един"). Често хронично недоволните хора участват в поредица от прекалено амбициозни проекти, които отнемат техните сили и енергия, осъждайки ги предварително на провал. Въпреки това, толкова много цели обикновено показват, че човекът не знае със сигурност какво иска от живота и не е открил какво наистина го удовлетворява. Следователно, трябва да предприемете съществена стъпка, за да се измъкнете от трайното недоволство, а тя се състои в това да опознаете себе си, да разберете какво ви прави истински щастливи и да се фокусирате върху него.

5. Припомнете си важните неща

Заслепени от огромното количество възможности, хората сякаш са осъдени да искат повече и повече. Развили сме вид „нервен глад“, който не успяваме да задоволим. Затова от време на време е важно да се върнем към същественото, да прегърнем спокойствието и моментите на абсолютна релаксация. За постигане на по-удовлетворяващ живот е важно да се научим да отсяваме повърхностното и да се съсредоточаваме само върху същественото.