Какво мотивира нашето поведение: потребностите на човека преди и сега

от 01 ное 2017г.

Тук ще обърнем внимание на един опит за актуализиране на йерархията на човешките нужди, съставена от известния хуманист Ейбрахам Маслоу.

Дали тя е все още релевантна и какво наистина мотивира нашето поведение?

Всеки, който някога се е интересувал от психология, вероятно има поне някаква базова информация за тази така разпространена теория. Маслоу подрежда йерархично нашите потребности под формата на пирамида. Според него, в основата стоят най-първичните ни нужди - такива като храна, вода, сън, секс и др. Те трябва да бъдат изпълнени, преди да можем да се придвижим към нуждите нагоре в йерархията - необходимостта ни от безопасност и сигурност, последвани от принадлежност и обич, самоуважение и почит.

Едва след като всички тези по-базови нужди са задоволени, според Маслоу можем да пристъпим към върха на пирамидата, известна като самоактуализация (някои я наричат още себеактуализация). Най-общо, тя е нуждата ни от постоянен растеж, лично развитие, реализация.

Доклад от 1976 г. на Уаба и Бридуел показва необходимост некритичното приемане на йерархията на Маслоу да бъде преразгледано чрез допълнителни изследвания. Прегледът на наличните такива, не установява достатъчно доказателства за точността на теорията.

Някои по-нови изследвания предлагат известна подкрепа на първоначалната йерархия, но според мнозина тя се нуждае от актуализация, за да отразява по-добре нуждите на съвременния ни живот.

Издържа ли днес йерархията на Маслоу?

Йерархията на потребностите продължава да бъде широко популярна и най-вече добре приета, но наличните доказателства не са непременно в нейна подкрепа.

"Йерархичната теория на нуждите на Маслоу носи мотивацията за работа с интересен парадокс", пишат Уаба и Бридуел. "Теорията е широко приета, но има малко доказателства, които я подкрепят."

Уаба и Бридуел установяват, че съществува малко емпирични доказателства за това, че нуждите изобщо могат да бъдат подредени в йерархия.
Други критици твърдят, че тя не отчита факта, че потребностите обикновено се променят в зависимост от ситуацията.
Теорията на Маслоу има и друг недостатък – тя не взима предвид различията между индивидуалистичните и колективистките култури.

Трябва ли йерархията да бъде актуализирана?

През 2010 г. екип от психолози прави опит да модернизира йерархията на Маслоу. Техният обновен вариант на класическата пирамида на нуждите е публикувана в изданието "Перспективи за психологическите науки". Докато първоначалната йерархия съдържа пет нива, тази преработена версия съдържа седем.

Долните четири нива на тази нова версия са доста подобни на тези при Маслоу, но могат да се видят големи промени в най-високите нива на предложената нова версия. Най-изненадващо може би е, че при нея се елиминира върха в оригиналната версия - тази на самоактуализацията.

Защо това е така? Авторите на статията предполагат, че самоактуализацията все още е значителна и интересна, но не е еволюционно фундаментална нужда.

Те твърдят, че много от дейностите и стремежите, които Маслоу идентифицира като самоактуализация, всъщност представляват основни биологични импулси, като например привличане на партньор и отглеждане на деца.

И така, какво заменя самоусъвършенстването ни на върха на тази ревизирана йерархия?

Родителството заема първо място, последвано от:

задържането на партньор,
намирането на партньор,
статус/уважение.

Следващите нужди са принадлежност и самозащита.

Непосредствените физиологични нужди съставляват самата основа на пирамидата.

"Сред най-биологично фундаменталните човешките стремежи са тези, които в крайна сметка улесняват възпроизвеждането на нашите гени в децата на нашите деца", обяснява водещият автор на изследването, Дъглас Кенрик, от Държавния университет на Аризона в прессъобщение. "Поради тази причина родителството е от първостепенно значение."

Предложените промени в първоначалната йерархия на Маслоу обаче не идват без критика.

Материалът включва и четири различни коментара, които предлагат различни перспективи на оригиналната и ревизираната версия на йерархията.

Мнозина се съгласяват с основната предпоставка на преработената версия, и по-специално еволюционната основа на промените, но други оспорват премахването на самоактуализацията като основна мотивираща нужда.

Хората в различните култури могат да имат сходни нужди

Както стана ясно по-горе, въпреки популярността на теорията, има изненадващо малко изследвания, подкрепящи нейната истинност. По тази причина психологът Ед Дийнър от Университета в Илинойс провежда проучване, което тества йерархията на нуждите в различни страни по целия свят.

Между 2005 г. и 2010 г. той разглежда храната, подслона, сигурността, финансовото положение, социалната подкрепа, уважението и емоциите в 155 различни страни. Въпреки че някои аспекти от неговите констатации са в съответствие с теорията на Маслоу, съществуват някои забележителни отклонения. Потребностите, описани в теорията изглеждат, универсални, но редът, по който те са подредени, има слабо въздействие върху удовлетвореността на хората от живота.

"Нашите открития показват, че теорията на Маслоу е до голяма степен вярна. В културите по цял свят задоволяването на предложените от него нужди съответства на щастието", обяснява още Диер в прессъобщението. "Въпреки това, важно отклонение от теорията му е, че ние открихме, че човек може да има добри социални взаимоотношения и самоактуализация, дори ако неговата основна нужда от безопасност не е напълно задоволена".

Докато последните изследвания изглежда подкрепят идеята за универсалните човешки потребности, то подреждането на йерархията на Маслоу остава под въпрос.

Ще се радваме да споделите и вашето мнение по темата в полето за коментари под статията!

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywell.com

Снимки: пак там; basaga.org

Още по темата: