Какво мотивира нашето поведение: потребностите на човека преди и сега

В тази статия ще обърнем внимание на един опит за актуализиране на йерархията на човешките потребности, съставена от известния хуманист Ейбрахам Маслоу.

Дали тя е все още релевантна и какво наистина мотивира нашето поведение?

Всеки, който някога се е интересувал от психология, вероятно има поне някакви базови познания за тази така разпространена теория. Маслоу подрежда йерархично нашите потребности, а по-късно те започват да се изобразяват под формата на пирамида. Според него в основата стоят най-първичните ни нужди — такива като храна, вода, сън, секс и др. Те трябва да бъдат задоволени, преди да можем да се придвижим към нуждите нагоре в йерархията — необходимостта ни от безопасност и сигурност, последвани от принадлежност, обич, самоуважение и почит.

Едва след като всички тези по-базови потребности са задоволени, според Маслоу, можем да пристъпим към върха на пирамидата — самоактуализацията. Най-общо, тя е нуждата ни от постоянен растеж, личностно развитие, реализация.

Доклад от 1976 г. на Уаба и Бридуел показва необходимост некритичното приемане на йерархията на Маслоу да бъде преразгледано чрез допълнителни изследвания. Прегледът на наличните такива не установява достатъчно доказателства за точността на теорията.

Някои по-нови изследвания предлагат известна подкрепа на първоначалната йерархия, но според мнозина тя се нуждае от актуализация, за да отразява по-добре нуждите на съвременния ни живот.

Издържа ли днес йерархията на Маслоу?

Йерархията на потребностите продължава да бъде широко популярна и най-вече добре приета, но наличните доказателства не са непременно в нейна подкрепа.

• Уаба и Бридуел установяват, че съществуват малко емпирични доказателства за това, че нуждите изобщо могат да бъдат подредени в йерархия.
• Други критици твърдят, че тя не отчита факта, че потребностите обикновено се променят в зависимост от ситуацията.
• Теорията на Маслоу има и друг недостатък – тя не взима предвид различията между индивидуалистичните и колективистките култури.

Трябва ли йерархията на Маслоу да бъде актуализирана?

През 2010 г. екип от психолози прави опит да модернизира йерархията на Маслоу. Техният обновен вариант на класическата пирамида на потребностите е публикувана в изданието "Perspectives on Psychological Sciences". Докато първоначалната йерархия съдържа пет нива, тази преработена версия съдържа седем.

Долните четири нива са доста подобни на тези при Маслоу, но могат да се видят големи промени в най-високите нива на предложената нова версия. Най-изненадващо може би е, че при нея се елиминира върха в оригиналната версия — тази на самоактуализацията.

Защо това е така? Авторите на статията предполагат, че самоактуализацията все още е значима и интересна, но не е фундаментална нужда от еволюционна гледна точка. Те твърдят, че много от дейностите и заниманията, които Маслоу идентифицира като самоактуализация, всъщност представляват основни биологични подтици, като например привличане на партньор и отглеждане на деца.

И така, какво заменя самоактуализацията на върха на тази ревизирана йерархия?

"Сред фундаменталните човешките стремежи от биологична гледна точка са онези, които в крайна сметка улесняват възпроизвеждането на нашите гени в децата на нашите деца.", обяснява главният автор на изследването Дъглас Кенрик от Държавния университет на Аризона. "Поради тази причина родителството е от първостепенно значение."

Предложените промени в първоначалната йерархия на Маслоу обаче не идват без критика. Материалът включва и четири различни коментара, които предлагат различни перспективи на оригиналната и ревизираната версия на йерархията.

Мнозина се съгласяват с основната предпоставка на преработената версия, и по-специално еволюционната основа на промените, но други оспорват премахването на самоактуализацията като ключова мотивираща нужда.

Универсална ли е йерархията на потребностите?

Както стана ясно по-горе, въпреки популярността на теорията, има изненадващо малко изследвания, подкрепящи нейната истинност. По тази причина психологът Ед Дийнър от Университета на Илинойс провежда проучване, което тества йерархията на нуждите в различни страни по целия свят.

Между 2005 г. и 2010 г. той прави проучване, свързано с храната, подслона, сигурността, финансовото положение, социалната подкрепа, уважението и емоциите в 155 различни страни. Въпреки че някои аспекти от неговите констатации са в съответствие с теорията на Маслоу, съществуват някои забележителни отклонения. Потребностите, описани в теорията, изглеждат универсални, но редът, в който те са подредени, има слабо въздействие върху удовлетвореността на хората от живота.

Докато последните изследвания изглежда подкрепят идеята за универсалните човешки потребности, то подреждането в йерархията на Маслоу остава под въпрос.

Ще се радваме да споделите и вашето мнение по темата в полето за коментари под статията!