Можем ли и как да постигнем осъзнатост и духовно извисяване на работното място

Някои религии проповядват, че работата е ключово място за осъществяване на духовна връзка. Средностатистическият човек прекарва 90 хиляди часа, или около 20% от времето си в будно състояние, работейки. Френският философ Симон Вейл нарича работата „неостаряващ аспект от човешкото съществуване“. Тя е част от нашето ежедневие. Как би могла да е и мястото за духовно извисяване?

Какво е работата според различните религии

Според хиндуизма осъзнатата работа е един от четирите пътя към просвещението. Според карма йога и дзен будизма всяко наше действие е инструмент, средство за актуализация на Върховния път (интегриране на всички знания в ежедневието). В исляма е много важно човек да търси и намира морални и етични начини за изкарване на прехраната, а католиците вярват, че всяка неприятна задача е вид жертвоприношение в името на Бог.

Теологът и писател Джаки Бейли казва: „Ако имам възможността да избирам какво да работя, всеки ден ще си задавам въпроса дали помагам повече, отколкото вредя.“

Благородният осморен път на Буда включва „праведен начин за препитание“, което означава, че човек трябва да избягва някои видове работа като например трафик на хора или оръжие.

Микропаузи в работно време

Джоан Халифакс, автор и инструктор по дзен будизъм, препоръчва на всеки работещ да си осигурява така наречените „микропаузи“ в хода на работния ден, по време на които да поеме дълбоко въздух, да се фокусира за кратко само върху своето тяло и да се запита дали е успял да съхрани ценностите си. Може да си зададе въпроса: „Правя ли повече добро, отколкото зло, на себе си и на околните, точно сега, в този момент?“

Джаки Бейли си спомня, че когато тя е била дете, баща й е посещавал малко училище към един манастир. Монахините са го замеряли с тебешир, докато най-накрая не е запомнил, че най-отгоре на своята плоча за писане трябва да изпише AMDG – латинско съкращение за йезуитското мото ad majorem dei gloriam, или „За по-голяма слава на Бога“. Германският композитор Бах е изписвал същите думи в най-горната част на всяка своя музикална творба.

>>> Как да намерите работа, която обичате

„Позволи ми да бъда полезен/ полезна“

Теологът споделя: „Днес аз не съм нито католик, нито будист, нищо повече от човек с духовност. И все пак, понякога си казвам „За по-голяма слава на Бога“, когато сплета ръце за молитва. Повтарям си моята версия на дневната metta мантра в будизма, като пожелавам на себе си и на всички живи същества щастие и благоденствие. От себе си добавям думите „Позволи ми да бъда полезна“. Работата ми като фрийлансър, човек със свободна професия, ме лишава от същото онова, което ми липсва, откакто не ходя на църковни служби. Общото между работата в компания и организираната религия е, че контактуваш отблизо с хора, с които трябва да се спогаждаш, без значение дали се харесвате едни други, или не.“

Думата community идва от латинското communitas, което означава „съвместна работа“. Според изследванията, ако се фокусираме върху взаимоотношенията с хората и своята неподправеност (автентичност), ще постигнем духовно израстване на работното място.

Как можем да се свържем с околните на работното място

Когато работим в организация, можем да се свържем с колегите си по един от най-приятните начини – храната. Можем да изпечем мъфини и да се почерпим заедно, докато пием кафето си, или пък да съберем смелост да се усмихнем на някого, разминавайки се по коридорите.

Ако имаме проблеми в работата, бихме могли да се опитаме да ги разрешим по два начина – деликатно и с размах. Ако например се чувстваме експлоатирани на работното място, можем да направим скромна първа крачка, като си тръгнем точно когато изтича регламентираното ни работно време и се усмихнем на началника си на излизане.

>>> Защо работата е повече от просто работа

Защо наистина работя тук?

Друг вариант е да изброим на глас причините, поради които работим тук, да си припомним смисъла на нашата работа, без обаче да проявяваме раболепие. Идеята е да се вгледаме вътре в себе си, в истинските причини да сме точно там. Лесно можем да стигнем до истината, ако се запитаме: „Как допринасям за добруването на света“ или „Какво правя, за да създам дом в този свят както за себе си, така и за другите?“

Джаки Бейли продължава: „Когато се сетя, че двете ми сестри – лекар и медицинска сестра, спасяват животи, се чувствам отново на седем. Сякаш съм предишното малко момиченце, което много иска да бъде полезно, но все се пречка на възрастните. Ако трябваше да взема с мен хора, с които да създадем човешка колония на друга планета, бих избрала тях. Аз работя на няколко места, за да си плащам сметките и в същото време да бъда гъвкава. Така намирам време и за писане, и доброволчество. Обичам семейството си и ме е грижа за него. Водя церемонии, уча и какво ли още не. Да, не спасявам животи, но имам възможност всеки ден да казвам на поне един човек: „Виждам те, забелязвам те.“ Пък, кой знае, може би и за мен ще се намери местенце на космическия кораб.“