Хронофобия (страх от изтичане на времето) – същност и причини

Хронофобията се характеризира със страх, че времето ни на тази земя отлита. Макар времето да е разтегливо понятие, някои смятат, че тази фобия не се отличава от други, по-популярни страхове като например от змии или котки.

Всеки човек до известна степен се страхува, че остарява. Иска ни се да имаме повече време за приятелите и любимите си хора, но рядко развиваме фобия, която е придружена от силна тревожност и други неприятни симптоми.

Причини за хронофобията

Тя се среща много често при затворниците и затова е наричана още „затворническа невроза“. При тях се наблюдава времева дезориентация, която се дължи на дългия престой в килията.

Възрастните хора и пациентите, които страдат от нелечими болести, също се страхуват, че времето им изтича, и вярват, че когато това се случи, те ще си отидат от този свят. За тях времето е враг.

За да се постави диагноза хронофобия, е нужно страхът да е много силен или неоснователен. За съжаление, когато човек е болен, за него си има конкретна причина.

Страхът от отлитащото време може да се отключи и по време на природно бедствие, особено ако то нарушава сериозно ежедневието на човека. Усещането, че не ни остава много време до смъртта, всъщност е един от критериите за поставяне на диагноза посттравматично стресово разстройство.

Симптоми на хронофобията

Хронофобията е съпроводена от чувството, че се откъсваме от реалността и времето минава по-бързо или по-бавно. При някои хора може да се появят циклични мисли (които се загнездват в ума, но не са продуктивни), препускащи мисли или пък признаци на обсесивно-компулсивно разстройство. Така например затворниците често отбелязват в календара всеки изминал ден, който се прекарали в затвора.

В някои случаи човек може да изпита паника, тревожност и клаустрофобия, които са обичайни симптоми на повечето фобии и често срещана реакция след преживяна травма. Паник атаките, потенето, затрудненото дишане и натрапчивите мисли също са характерни за хронофобията, но когато е силно изразена.

Важно е да се уточни, че и най-големите ни страхове невинаги отговарят на критериите за фобия. За да поставят такава диагноза, експертите по психично здраве се ръководят от следните критерии:

• страхът е неоснователен и разрушителен;
• реакцията на страх се отключва внезапно и е много по-силна от реалния риск;
• страхът причинява много силен стрес и подтиква индивида към избягващо поведение;
• страхът влошава качеството на живот на индивида;
• симптомите траят повече от 6 месеца;
• индивидът не страда от друго психично разстройство.

Лечение на хронофобията

В редки случаи, ако не се лекува, състоянието може да доведе до изолация, депресия и нарушения в мисловния процес, което изисква бързата намеса на специалист.

Хронофобията се повлиява добре от техниките, използвани за лечение на други видове фобии – когнитивно-поведенческа терапия и хипнотерапия. Тъй като обаче тя е тясно свързана с някои психични нарушения, би било добре терапевтът да лекува паралелно с фобията и евентуалното съпътстващо психично разстройство.

Възможно е психотерапевтът да предпише и някои медикаменти, но тяхната роля би била спомагателна, не основна. Психотерапията остава най-ефективното средство за справяне с хронофобията.

Не особено подходяща е експозиционната терапия (терапия с излагане), тъй като причината за страха не е видима и физически достижима.

Превенция на хронофобията

Понякога страхът, че времето отлита, се дължи на ситуации, които не можем да контролираме или избегнем (болест). Методите за овладяване на тревожността и управление на стреса също могат да ни помогнат да преборим страха си.

Не на последно място, експертите препоръчват да си поставим цел в живота, което ще осмисли дните ни на земята.