Неизказаното насилие: Когато порасналото дете злоупотребява с родителите си

По време на терапевтични сесии хората често говорят за въздействието на негативните събития от тяхното детство. Наистина за мнозина е от съществено значение да излекуват раните от детството и често те са свързани с грешките, които родителите им са извършили. Терапевтите чуват постоянно разкази за редица неблагоприятни детски преживявания.

Има общо четири типа родители, които биват описвани по време на терапия:

• Постоянно небрежни и насилствени родители, чиято злоупотреба спрямо децата може да бъде емоционална, физическа и/или сексуална.
• Недостатъчно добри родители, които нямат никакви родителски умения и през повечето време не могат да се свържат с децата си, оставяйки ги да се чувстват необичани.
• Достатъчно добри родители, които правят някои значително грешки, но са любящи и грижовни през повечето време.
• Достатъчно добри родители, които допускат само дребни грешки и проявяват постоянна любов и грижа към децата си.

Неблагоприятните детски преживявания могат да бъдат поправени, когато детето порасне, ако родителите са достатъчно смели да се изправят срещу вредата, която са нанесли. Разбира се, родителите от първата категория може никога да не успеят да поправят отношенията си с порасналите си деца. Това зависи изцяло от тежестта на насилието в семейството. Родителите от другите три категории обаче е възможно да поправят взаимоотношенията и да започнат нещо ново – може би не страхотна, доверчива връзка, но такава, която е достатъчно добра.

Психотерапевтът Силва Невес често среща хора, които не са склонни да ходят на терапия и определят кабинета му като място за осъждане на родителските грешки. Това обаче не е така. Реалността е, че терапията е насочена към определяне на въздействието на детството и разкриване на раните, с цел тяхното излекуване.

През последните години обаче терапевтите все по-често се сблъскват с взаимоотношения, в които родители са малтретирани от порасналите си деца.

>>> Тихо страдание: Когато деца малтретират родителите си – емоционално и физически

Родители, малтретирани от възрастните си деца – насилие, за което не се говори

В тази публикация ще обсъдим другата страна на неблагоприятните семейни преживявания, за която не се говори често – когато родителите са малтретирани от порасналите си деца. Наистина гневът на вече възрастните деца към родителите им може да съответства на вредата, която им е нанесена, но дори и при екстремни детски обстоятелства, най-доброто нещо, което може да се направи е да се ограничи значително контакта.

Не е добре родителите да бъдат малтретирани, колкото и ужасни да са те. Като възрастни, всички хора трябва да поемат отговорности и една от тях е да се държат почтено – да реагираш на недостатъчно добрите родители с обидно поведение не е добре за никого, дори за ядосаното възрастно дете.

Има много родители от втора, трета и четвърта категория, които се извиняват на възрастните си деца и искат да създадат по-добри отношения, но децата им остават в позиция на жертва и продължават да ги обвиняват за трудностите на живота си в зряла възраст. Има много начини – от прикрити до явни – по които едно пораснало дете може да злоупотребява с родителите си:

• Принуждава ги да му дават пари (финансова злоупотреба).
• Заплашва ги, че ще се нарани, ако не правят каквото желае (психологическо насилие).
• Убеждава ги, че са направили или казали нещо, което всъщност не е вярно, което ги кара да се съмняват в себе си.
• Играе ролята на жертва, за да принуди родителите си да правят това, което иска.
• Заплашва ги, че ще сподели с приятелите им колко лоши родители са били (унижение, сплашване и емоционално насилие).
• Прилага физическо насилие.
• Манипулира ги чрез ангажиране или прекратяване на контактите с техните внуци.
• Отказва им достъп до здравеопазване, за да запази контрол над тях.

Някои хора не прилагат такова насилие към родителите си, но постоянно търсят възможности да ги манипулират. Това обикновено са признаци, че човек живее с незараснали рани и не е поел отговорността да се грижи за родителите си.

Тези поведения могат да имат пагубен ефект както върху психическото здраве на порасналото дете, така и върху психиката на родителите. Неизреченото в подобни взаимоотношения са моментите, в които родителят трябва да отстоява граници, за да попречи на детето си да го нарани. Наистина е неизказано, защото е табу. Езикът на човек, който се възприема като жертва, може да звучи така: „Объркаха ме като дете, а сега искат да се дистанцират. Как смеят?“.

Повечето родители изпитват срам и вина

Ако човек не се държи с уважение и почтеност към родителите си, те непременно трябва да се пазят от неговите атаки. Родителите, които трябва да се изправят пред суровата действителност, че тяхното пораснало дете не се държи добре с тях, обикновено са с разбито сърце и са склонни да изпитват срам и вина, че не са се справили с възпитанието му.

Нашето общество ни възпитава, че родителите никога не трябва да се отказват от порасналите си деца. Възможно е обаче някои хора да са жертва на насилие от страна на децата си и оставането близо до тях може да бъде не само болезнено, но и опасно.

Когато децата пораснат, те трябва да поддържат отношенията с родителите си. Ако няма сътрудничество, може да не съществува пълноценна връзка.

В някои случаи, ако опитите на родителя да поставя граници и да изисква уважение от своето дете не са сполучливи, може да се стигне до преустановяване на взаимоотношенията.

Кръвната връзка няма значение, ако липсва уважение

В зависимост от миналото им, децата и техните родители може никога да нямат любяща, грижовна, подкрепяща и значима връзка. Най-доброто, на което някои хора могат да се надяват, е да бъдат цивилизовани и да толерират компанията на другия с доброта и състрадание. Но не е добра идея да се поддържа токсична, разрушителна и злоупотребяваща връзка – кръвната връзка няма значение, ако няма нужния минимум на уважение.

Родителите, малтретирани от децата си, често живеят в изолация, защото не знаят към кого да се обърнат. Те пазят злоупотребата в тайна от страх да не бъдат обвинени, критикувани и отхвърлени. Поради тази причина често не са склонни да посещават терапия.

>>> Когато детето се превърне в домашен насилник: Съвети за справяне

Ако сте от родителите, малтретирани от порасналите си деца, може да е полезно да помислите над следното:

• Ако сте се извинили за грешките си, но вашето дете не е в състояние да ви прости, отговорността за провалените взаимоотношения е изцяло негова.
• Ако вашето пораснало дете се държи по неприемлив начин, имате право да поискате промяна в поведението му.
• Ако сте малтретирани и се чувствате несигурни, имате право да се защитите, да се отдалечите и да преустановите контакта – временно или постоянно.
• Отидете на терапия. Терапевтът няма да ви обвинява. Терапията може да ви помогне да осмислите миналото и настоящето и най-важното може да ви помогне да изградите стратегии за предпазване от насилственото поведение на детето ви.
• Не се изолирайте – говорете с близък приятел.