Как да помогнете на детето си, ако е жертва на тормоз

Когато дете е жертва на тормоз, то чувства, че е загубило контрол над живота си. За жалост, няма начин да накара агресора си да го харесва или да се отнася към него приятелски. В повечето случаи в даден момент малчуганът започва да вярва, че не може да направи нищо, за да промени ситуацията.

Намесата на учители и родители е особено важна, но не бива да внушава на детето ролята на жертва. Експертите препоръчват фокусът да се измести върху начините, по които то би могло да възвърне контрола над живота си. Тогава и възстановителният процес ще протича значително по-бързо.

По-долу ще изброим 15 техники, които ще помогнат на тормозеното дете да заживее отново пълноценно и да не се страхува. Като родители, вие можете да му ги напомняте и да му помагате да ги прилага.

>>> Следите остават: 12 признака на преживян тормоз в детството

1. Контрол над мислите и поведението

Повтаряйте често на детето, че отношението и реакциите му не се определят от обстоятелствата, а от начина, по който ги интерпретира. Агресорът е отговорен за заплахите и агресията, но не може да диктува поведението му.

Помнете, че вашият малчуган може да избере как да реагира на случващото се с него. Окуражете го да поеме пълна отговорност за чувствата и възприятията си. Ако съумее да запази положителната си нагласа, въпреки неблагоприятните обстоятелства, ефектът от упражнявания тормоз върху психиката му би бил много по-слаб.

2. Мислите и чувствата са взаимосвързани

Повечето деца не разбират, че се чувстват така, както възприемат ситуацията, в която се намират в момента. Например, ако не спират да мислят за това, че насилникът ги унижава, те ще се чувстват унизени. Много по-различно е усещането, ако насочат мислите си към реакцията си на самозащита или как са се изправили срещу агресора. Този ретроспективен поглед ще ги накара да повярват, че могат да се справят.

Накратко, научете детето да промени начина, по който гледа на тормоза и да не се фокусира върху негативните емоции.

>>> Децата и младежите, тормозени от възрастни хора, се нуждаят от стратегии за подкрепа

3. Поука от неприятната ситуация

Всяко събитие ни учи на нещо. Вероятно в самото начало малчуганът няма да ви повярва, но след време, когато проблемът е разрешен, е добре да се опитате заедно да анализирате случилото се и да го оставите да извлече поука от тормоза. Колкото и трудно да е.

Бихте могли например да му кажете, че се е оказал по-устойчив, отколкото е предполагал. Може би се е научил да говори по-ясно и твърдо или пък е станал по-асертивен? Най-важното е да съзре в трудностите нещо положително, което ще му помага за в бъдеще.

4. Благодарност за всичко – хубаво и лошо

Звучи нелепо, но, ако внушите на детето чувство на благодарност, то ще отдава по-малко значение на агресията спрямо него. Освен това, ако мисли непрекъснато за тормоза, няма да може да се зарадва и да оцени хубавите неща, които му се случват междувременно. В ролята си на родител можете да му помогнете да се наслаждава и радва на живота дори когато среща препятствия по пътя си.

5. "Имаш право да изпитваш гняв"

Често децата, които са обект на училищен тормоз, не изразяват емоциите си. Уверете своето дете, че е напълно нормално да се ядосва и гневи. Това, което му се случва, е неправилно и трябва да спре.

Общувайте с него и поддържайте близост, за да сте сигурни, че ще ви държи в течение. В същото време го насърчавайте да канализира гнева и оплакванията си. Важно е да разпознае гнева си и да не се срамува от него, за да може да продължи напред.

6. Не на драмите, клюките и слуховете

Ако малчуганът опитва да запази положителната си нагласа, ще е по-разумно да избягва хора, които са склонни да драматизират, злословят или разпространяват слухове. Обикновено децата, които задават много въпроси, просто търсят сензация. Любопитството им е нездраво и не се дължи на желание да помогнат. В такива случаи най-доброто решение е да се стесни приятелският кръг.

7. План за избягване на агресора

За да има контрол над ситуацията, поведението на малчугана трябва да бъде проактивно, а не реактивно. Нужно е да си изработи план, който ще намали вероятността да бъде тормозен. Той може да включва избягването на „горещи точки“, а в някои случаи молба за преместване на личното шкафче или дори за разместване на учебните часове, за да не се среща с насилника си.

Ако става въпрос за кибертормоз, ще е по-разумно да изтрие профилите и да промени паролите си, както и да блокира всеки, който се опитва да го заплашва онлайн. А може дори да преустанови ползването на социални мрежи за известен период от време.

Напомняйте на детето, че не е нужно да чете всички негативни коментари по свой адрес.

8. Поглед към бъдещето

И на възрастните понякога се случва да живеят с настоящето, без да мислят за онова, което ги очаква. Така обаче се губи представа за цялата картина. Затова напомняйте на малчугана, че годините, прекарани в прогимназията и гимназията, са само един отрязък от време, който не определя целия му живот. Помогнете му да си поставя цели и да се стреми към постигането им.

9. Не е възможно да бъде харесвано от всички

Кажете на детето си, че няма нужда да губи време и енергия, за да се хареса на всички. Вместо това, е по-добре да се държи добре с приятелите си и да остане вярно на себе си. Ако работи върху собственото си усъвършенстване, без да се опитва да спечели симпатиите на околните, другите сами ще търсят компанията му. Напасването и опитите да са впише, за да отговори на очакванията, никога не са печеливша тактика.

Напомнете на малчугана, че не е виновен, че го тормозят. Проблемът се крие в насилника и неговия лош избор.

10. „Пресяване“ на приятелите

Казват, че се превръщаме в хората, с които прекарваме най-много време. Може би сега е моментът да поговорите с детето за неговите приятели. Попитайте го как го карат да се чувства, дали го подкрепят и дали може да разчита на тях. След като си отговори на тези въпроси, ще му бъде по-лесно да отсее фалшивите от истинските.

11. Разпределяне на отговорността

Ако малчуганът непрекъснато обвинява другите за сполетелите го беди и за нещастието си, това е сигурен знак, че не е поел контрол върху живота си. За да го направи, е нужно първо да осъзнае, че чувствата му са негова лична отговорност, а заплахите и тормозът – отговорност на агресора.

Способността да разпределя отговорността адекватно е в основата на неговата увереност. Децата се научават да носят отговорност за неща, които могат да променят.

12. Без извинения и оправдания

Всеки човек допуска грешки, изрича обидни думи или пък прави погрешен избор. По-важно е да поеме отговорност за действията си.
Ако насилникът е приятел на детето ви, търпеливо и деликатно му обяснете защо не бива да го оправдава. Истинските приятели разбират кога не са прави, агресорите – не. Най-добре би било то да прекъсне отношенията си с него и да продължи напред. Всяко прието извинение е като зелена светлина за следващия акт на насилие.

13. Възстановителен процес

Възможно е малчуганът да се нуждае от консултации със специалист. Не се срамувайте да го направите. Всеки от нас преминава през различни трудности в периода на съзряване. Понякога не можем да се справим с тях сами. Не подценявайте риска от депресия и тревожност. Това са състояния, които изискват намеса на професионалист.

14. Желанието за отмъщение е непродуктивно

Напълно естествено е детето да иска да нарани и унижи своя насилник, така както го е правил той досега. Кажете му, че отмъщението няма да го накара да се чувства по-добре. Помогнете му да намери в себе си сили да прости.

Бъдете търпеливи, защото процесът може да бъде много дълъг. Опрощението винаги иска време. Уверете малчугана, че това не означава, че извинява постъпките на агресора или че трябва да ги забрави. Прошката е единственият начин да спре да се измъчва и да продължи напред.

15. „Не си сам“

Децата, жертви на тормоз, често се чувстват самотни, безпомощни и уязвими. Макар това да е нормално, покажете на детето си, че не е само, че винаги ще бъдете до него и ще му помагате.

Много е важно то да осъзнае, че има верни хора до себе си. Манипулациите и лъжите на насилника са оставили дълбок отпечатък в съзнанието му. За жалост, някои деца намират спасение в самонараняването и опитите за самоубийство. Помогнете му да се чувства по-малко самотно и бъдете винаги насреща, когато иска да поговори с вас. 

Кибертормоз - видео