Човек е по-склонен да добавя, а не да премахва, когато разрешава проблем

Поредица от проведени експерименти на Гейбриъл Адамс, асистент по психология от училището по лидерство „Frank Batten“, разкриват, че когато са изправени пред трудна ситуация и трябва да разрешат даден проблем, хората са по-склонни да добавят нов елемент, вместо да отнемат някой от съществуващите, дори ако второто е по-ефективно.

Експериментите

Нека разгледаме конструкцията на фигурата в бяло и синьо. Вижда се, че покривът се крепи само на един елемент, разположен в единия от четирите ъгли. Как бихте постъпили, за да укрепите покрива, ако всеки допълнителен елемент ви струва 10 лева например? Ако сте като повечето участници от изследването на Адамс, то вие бихте избрали да поставите, тоест да добавите, още три елемента в другите ъгли. По-евтино и по-просто решение обаче би било просто да махнете съществуващото стълбче и да закрепите покрива върху основата.

На втория етап Адамс и колегите й се съсредоточават върху информацията от архивите в избран от тях университет, като забелязват интересна трайна тенденция. Всеки път, когато на длъжност постъпва нов ректор, който пита служителите дали биха искали да променят начина на работа в учебното заведение, за да служи то по-добре, както на студентите, така и на работещите в него, предложенията са свързани с добавяне на нов елемент. Едва 11% от хората предлагат да бъде премахната съществуваща наредба, практика или програма.

В друг експеримент участниците трябва да подредят симетрично равни на брой по-малки зелени и бели квадратчета в един голям квадрат. В повечето случаи те добавят зелени към по-празната половина, за да постигнат желаната симетрия, вместо да вземат оттам, където има излишък, макар че второто действие отново е свързано с по-висока ефективност и по-малко усилия.

Склонност към прилагане на евристичния подход

Психологът и нейният екип смятат, че причината доброволците да не предпочитат действия по премахване или изключване не е, че не са запознати с техните предимства, а че не се сещат за тях. В случаите, когато организаторите изрично споменават двете възможности или когато участниците имат възможност да мислят по-дълго и да се упражняват, вероятността да изберат тактиката с премахване/изваждане се увеличава.

С други думи, хората са склонни да изберат евристичния метод при разрешаване на проблем, който обикновено носи по-бързи резултати чрез относително прости действия, базирани на личен опит, но не гарантира висока ефективност.

Разбира се, чрез полагането на по-сериозни когнитивни усилия или разсъждения, е напълно осъществимо всеки човек да „избяга“ от лесното решение, за да намери по-доброто и по-ефективното, макар да не е интуитивно.

Страх от отхвърляне и лоша оценка от останалите

Друг интересен аспект на човешката предразположеност към добавящи, а не отнемащи действия, е свързан със схващането, че околните няма да ни оценят високо, ако изберем да премахнем даден елемент от цялото. Хората сякаш вярват, че подобно решение ще се асоциира с по-слабо развита креативност и съответно няма да бъде посрещнато добре от останалите. Добавянето, от своя страна, се свързва с новаторство и надграждане. Дори в политиката и социалния живот изборът да се отнеме нещо има негативни последици. Представете си как биха реагирали служители от дадено академично звено, ако разберат, че то предстои да бъде закрито.

Битува всеобщото мнение, че има причина всеки елемент да е там, където е в момента. Затова човек обикновено търси какво да добави, когато се стреми към ефективност и резултатност.

Ефект на направените разходи

Eфектът на потъналите разходи ни подтиква да продължаваме да вървим по избрания път, само защото сме инвестирали средства, усилия или време. Нежеланието да похабяваме ресурси, без значение от какво естество са те, ни отдалечава от идеята да премахваме или отнемаме, особено в случаите, когато първоначално това би изисквало по-голямо старание от наша страна.

Дотук изброихме особеностите на действията по изваждане и премахване, които карат хората да ги избягват. Те служат в подкрепа на теорията на Адамс и колектив, че добавящите практики се прилагат по-често, което означава, че по-често се сещаме за тях и е по-вероятно да ги предпочетем.

Евристиката стъпва на още една човешка склонност – да се избира познатото и онова, което сме опитали по-рано. Затова, когато сме в дилема, предпочитаме да отговорим на очакванията или да добавим, отколкото да извадим. Учените смятат, че поради тази причина доброволците залагат на усвоеното вече умение по добавяне, вместо да предприемат действие по изваждане. И отново напомнят, че промяна може да настъпи, ако човек разполага с повече време за размисъл или му бъдат предоставени няколко опции, от които да избира.

Изхождайки от тази хипотеза, звучи логично предположението, че служителите в университета с нов ректор биха предпочели да предложат нови, допълнителни инициативи например, а не да критикуват или настояват за отхвърлянето на съществуващите.

Житейски примери за склонността ни да добавяме, вместо да изваждаме

В живота много често се сблъскваме със ситуации, които изискват от нас да вземем решение. И, също както в изследването на Адамс и колегите й, се оказва, че обикновено прибягваме до действие по прибавяне. Например, когато човек не харесва интериора в дома си, в повечето случаи той би предпочел да похарчи голяма сума пари и да купи още мебели, вместо да се освободи от напълно излишната и вечно затрупана с ненужни вещи масичка за кафе.

Тенденцията е особено силно изразена при хора, които по принцип са лишени от материални придобивки и непрекъснато се стремят да си ги набавят. Тяхната слабост не само влошава финансовото им състояние, но и има дългосрочен негативен, макар и незабележим на пръв поглед, ефект върху околната среда.

Негативните последици от разрастващото се консуматорско общество

В по-мащабен план предпочитанието към добавяне, вместо към редуциране, може да изостри един сериозен социален феномен – разрастването на формални организации и почти повсеместния стремеж за икономически растеж, който обаче е непосилно бреме за нашата планета.

Проучването на Адамс е добра отправна точка за бъдещите законодатели и организационни лидери, която да им покаже, че понякога по-доброто решение е да бъде премахнат даден елемент, отколкото да се добави нов. В случая с ректора на университета, самият той би могъл да уточни, че очаква и ще оцени високо предложения, свързани със закриването на комисии или отмяната на ненужни политики. Междувременно както отделният индивид, така и институциите трябва да си наложат мерки за самоконтрол, които да ги предпазват от несъзнателния, но по-лесен и интуитивен избор да се добави, а не да се премахне.

Хората, склонни към постоянно купуване на нови вещи, могат да ограничат местата за тяхното съхранение, което неминуемо ще доведе и да ограничаване на покупките. Организациите имат възможност да се възползват от удобството на клаузи с ясно дефиниран краен срок. Това означава, че предприетите от тях инициативи ще приключват автоматично на точно определена дата, ако не са постигнали първоначално заложената цел.

Разбира се, невинаги изборът да се добави е приложим в реалния живот. В някои ситуации е по-лесно да се осъществят промени, свързани с премахване или изваждане, тъй като те не налагат креативно мислене, както обикновено се случва при добавяне на нов елемент. Обикновено, когато човек се връща назад и обмисля какво е могъл да направи по различен начин, той стига до извода, че по-скоро е трябвало да не предприеме определено действие, отколкото обратното.

Вероятно би било добре следващия път, в който дадем свобода на съзнанието си да си представи цялостната картина без определен неин елемент, да упражним на практика умението си да премахваме. Така ще се научим да боравим с още един полезен и ефективен инструмент за решаване на проблеми – чрез изваждане.