Отвъд шаблоните: 4 погрешни схващания за екстровертите

Революцията, свързана с личностните теории за човешкото поведение, завинаги промени как възприемаме себе си. За жалост, погрешните схващания също са пуснали корени в общото съзнание.

Митовете за интровертите и екстровертите са убедителни и популярни, но единствената им функция е да обрисуват хората като черно-бели карикатури.

Погрешните схващания за екстровертите включват примери като:

• Екстровертите не могат да създават трайни връзки.
• Екстровертите присъстват на всяко парти.
• Екстровертите никога не спират да говорят.

Верни ли са тези крайни твърдения?

В много редки случаи може би, но поставянето на толкова голяма група под общ знаменател, отричайки нюансите и разликите между отделните индивиди, само ограничава вашите възприятия за останалите.

Именно поради това практикуващия клиничен психолог към Бостънския университет д-р Елън Хендриксен (Ellen Hendriksen) разяснява и опровергава

4 мита за екстровертите:

Ако интровертите гордо заявяват, че тихата вода е най-дълбока, то тогава се подразбира, че екстровертите трябва да представляват езеро или дори локва.

>>> Родител интроверт и дете екстроверт: Как да постигнете баланс в отношенията

Вярно е, че екстровертите имат склонността да сформират по-големи социални кръгове. Това се случва поради няколко причини*. Първо, екстровертите обикновено прекарват повече време, комуникирайки с останалите, отколкото интровертите. По-голямата честота и продължителност естествено води до увеличен шанс от нови приятелства.

• Така наречената екстровертна хомогилия, която представлява тенденцията екстровертите да прекарват повече време с други екстроверти, също играе важна роля. Близките по характер хора избират подобни ситуации, което увеличава вероятността да социализират помежду си. Поради тези причини екстровертите често имат по-големи социални мрежи.

Това не означава, че взаимоотношенията на екстровертите с другите са само повърхностни и фалшиви. Изследване** от 2017 г., публикувано в научното списание Journal of Research in Personality, не открива директна връзка между екстроверсията и удовлетворението от близките връзки.

Това твърдение е вярно, но това, което го превръща в мит, е фактът, че е непълно. В действителност социализирането изпълва с енергия както екстровертите, така и интровертите.

• Интересно проучване***, използващо индивиди, които попадат в топ 20% на долната и горната граница на скалата на екстроверсията, изисква от участниците си да се държат като интроверт или като екстроверт по време на групова задача. Без значение дали хората са естествени интроверти или екстроверти, всички съобщават, че дискусията им е харесала повече, когато се е изисквало да се държат общително и комуникативно.

Ако социализирането предизвиква непреодолима тревожност, то тогава става въпрос за разстройството социална тревожност.

Лесно е да се досетим как този мит е започнал да се разпространява сред хората. Интроверсията и социалната тревожност често биват обърквани и заменяни едно с друго. Сред суровите условия на човешките взаимоотношения интровертите обикновено могат да бъдат намерени сред спокойствието на собствения им дом, както и тези, които страдат от социална тревожност.

Допълнително, силно стимулиращи дейности като партита, импровизирани събирания или конференции могат да бъдат избягвани както от интроверти, така и от хора, страдащи от социална тревожност. Малко по-задълбочен поглед ще покаже, че приликите между двете групи хора приключват с тези два примера.

Да си социално тревожен екстроверт е доста трудна задача. Това означава даден човек да се зарежда от компанията на други хора, но в същото време да се притеснява изключително много от тяхната оценка за него. Социалната тревожност произлиза от страха, че даден недостатък ще бъде забелязан от всички, вследствие на което ще последва отлъчване от дадената група или общество. А този тип мислене се среща сред всички личностни типове.

Екстроверт, който страда от социална тревожност, може да харесва партита, но да се притеснява, че никой не го иска там. Възможно е той или тя да иска да излиза вечер с приятелите си, но да смята, че те го/я канят от любезност. Социално тревожният екстроверт може да се наслаждава на работата си като учител, но тайно да мисли, че учениците му не го харесват.

Поради този мит много екстроверти погрешно се идентифицират като интровертни. Истината е, че всеки трябва да презареди батериите си – дори най-големите екстроверти на света.

>>> Отвъд шаблоните: три мита за интровертите

Науката също подкрепя това твърдение. Изследване****, проведено от Хелзинкския университет, открива, че социализирането, без значение дали е извършено от интроверт или екстроверт, допринася за по-добро настроение и по-голяма енергия. Резултатите от проучването също така сочат, че общителното поведение е свързано с по-голяма умора. Според изследването с колкото повече хората комуникират участниците, толкова по-изморени се чувстват след три часа, отново без значение дали става въпрос за естествени интроверти или екстроверти.

Изглежда границата между интроверти и екстроверти не е толкова ясна, колкото сме си мислели преди.

* Feiler, D. C., & Kleinbaum, A. M. (2016). "Popularity, similarity, and the network extraversion bias": Corrigendum. Psychological Science, 27(1), 123. dx.doi.org/10.1177/0956797615622180

** Joshanloo, Mohsen & Afshari, Samaneh. (2011). Big Five Personality Traits and Self-Esteem as Predictors of Life Satisfaction in Iranian Muslim University Students. Journal of Happiness Studies. 12. 105-113. 10.1007/s10902-009-9177-y.

*** Fleeson, W., Malanos, A. B., & Achille, N. M. (2002). An intraindividual process approach to the relationship between extraversion and positive affect: Is acting extraverted as "good" as being extraverted? Journal of Personality and Social Psychology, 83(6), 1409-1422. doi.org/10.1037/0022-3514.83.6.1409

**** Leikas, S. and Ilmarinen, V. (2017), Happy Now, Tired Later? Extraverted and Conscientious Behavior Are Related to Immediate Mood Gains, but to Later Fatigue. J Pers, 85: 603-615. doi:10.1111/jopy.12264