Начало Психология Позитивна психология Мотивация, щастие и личен успех 5 начина, по които умните хора саботират успеха си – Част 1

5 начина, по които умните хора саботират успеха си – Част 1

5 начина, по които умните хора саботират успеха си – Част 1 - изображение

Мариан винаги е бил един от най-умните ученици в класа си. Сега той може да се похвали със стабилна и доходоносна работа, която му носи удовлетворение. Когато обаче Мариан използва социалните медии като Фейсбук и Инстаграм, той забелязва, че неговите бивши съученици са успели да постигнат много повече. Дори на работното място мъжът наблюдава как колегите му получават повишение след повишение. Понякога Мариан се пита какво точно прави погрешно, за да продължава да изостава в професионален план.

Звучи ли ви познато историята на Мариян? Възможно е да виждате себе си в Мариан или да имате близък, който се бори с подобни чувства. Интелигентността несъмнено е изключително важно предимство за постигането на успех. Понякога обаче интелектуално надарени индивиди не достигат върховете, които са си набелязали, защото несъзнателно сами саботират своите усилия.

Ако смятате, че и вие може да се намирате в сходна ситуация, добрите новини са, че веднъж осъзнали своите слаби места, вие ще можете да ги преодолеете. Представяме ви 5 начина, по които умните хора саботират успеха си и няколко предложения за това, как да заличите вредните навици и да постигнете така желания прогрес.

№1. Умните хора понякога подценяват ползите от култивирането на други полезни знания. 

Те може са неглижират позитивите от формирането на взаимноизгодни връзки с останалите или пък се фокусират прекалено много върху развиването на интелектуалните си умения за сметка на всичко останало.Те често приемат, че успехът е неизбежен, и пренебрегват други важни умения. Например хората, които намират проявата на дипломатичност на работното място за трудно начинание, вероятно биха я отписали като подробност отколкото като основно умение, което се изисква за съвместната дейност. По същия начин те може да определят като полезни вежливостта и представителността за ролята на секретарка, но не и за един началник.

Този начин на мислене всъщност се базира на склонността на повечето мъже и жени да проявяват желание и инициатива да работят над своите силни страни, но същевременно избягват да мислят за областите, в които не са естествено добри. Умните деца обикновено получават много похвали в ранните си години, подсилвайки идеята, че развиването на когнитивните умения е единственият и най-важен приоритет. С течение на времето малчуганите порастват, често чувайки, че са умни, и започват да осъзнават, че за тях постигането на забележителни постижения е много по-лесно начинание отколкото за другите деца. За интелектуално надарените деца този начин на мислене продължава да се наблюдава и в по-късните години.

На повечето работни места обаче високата интелигентност не е достатъчна за постигането на успех. Обръщането на внимание само на силните страни, но не и на слабостите, обикновено води до самосаботаж.

Решение: Използвайте положителните си черти, за да преодолеете недостатъците си. Не е необходимо да трансформирате напълно личността си, просто е важно да имате план за действие и нагласа за конструктивна критика. Например може да се опитате да идентифицирате три специфични дипломатични подхода, които да приложите в офиса, за да подобрите междуличностните си отношения с колегите.

№2. Работата в екип може да се окаже изключително обезкуражаваща за тях.

Умните хора често възприемат новата и разнородна информация бързо и имат високи стандарти както спрямо себе си, така и спрямо останалите. Съвместната дейност с колеги, които не могат да следят информационния процес толкова лесно, може да се окаже предизвикателство.

Обикновено интелектуално надарените деца (които не са в специализирани паралелки) смятат, че образованието, което получават, не е достатъчно интересно или умствено стимулиращо. Не е изненадващо, че в даден момент повечето от тях започват да изпитват чувство за неудовлетвореност. Вследствие на това малчуганите най-вероятно започват да виждат работата в екип като нещо неприятно, тъй като съучениците им ги възприемат като най-компетентните и следователно им възлагат голяма част от проекта или пък самите умни деца намират задачите за скучни и досадни.

Хората с по-високо ниво на интелигентност понякога намират съвместната дейност за трудна, защото мислят, че ще се справят с належащата задача много по-качествено или бързо, ако работят сами. Този начин на мислене е особено често срещан при индивидите, които имат склонност към проявя на перфекционизъм.

Решение: Проявете по-голямо търпение и емпатия към себе си и другите и се опитайте да се научите да оценявате различните идеи и гледни точки на останалите, които също допринасят за успеха на екипа.

Разберете кои са останалите три начина, по които умните хора саботират успеха си във втора част на статията!

Редактор: Нора Маркова
Източник: hbr.org
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлЛюбопитноЗдравни съветиНовиниСнимки