Трудните разговори, които трябва да проведем със сина си

Акценти

Все по-голям е броят на момчетата, които се чувстват самотни и объркани и които се борят с очакванията на обществото, че мъжът трябва да е издръжлив и хладнокръвен. В резултат много от тях или загубиха, или никога не развиха способност да изразяват себе си по конструктивен начин.

Как можем да им помогнем да намерят своето място в света, да живеят пълноценно и да бъдат щастливи?

В своята книга „Talk to Your Boys: 16 Conversations to Help Tweens and Teens Grow Into Confident, Caring Young Men“ преподавателят в гимназия Кристофър Пепър и Джоана Шрьодер дават напътствия за всички родители, които си задават подобни въпроси.

В интервю за CNN Кристофър Пепър споделя своя опит и съвети за разрешаване на най-често срещаните проблеми при момчетата – екранното време и технологиите, порнографията, получаването на съгласие от момичето преди полов акт, алкохолът и наркотиците.

Момчетата тийнейджъри винаги са били смятани за намръщени и труднодостъпни. По-различно ли е в наши дни?

С навлизането на мобилните телефони и видео игрите настъпиха някои сериозни промени. И едното, и другото заеха огромно място в живота на синовете ни. Това, разбира се, стана за сметка на общуването на живо. Днес те излизат по срещи доста по-рядко. Нищо не може обаче да замени физическия контакт и комуникацията очи в очи.

Как разбирате, че на родителите им е трудно?

Всеки път, когато говоря за живота и поведението на момчетата, ме чакат родители, които искат да ме попитат нещо. Понякога въпросите са много деликатни. Хората са разтревожени от общуването на децата с непознати онлайн, които се опитват да им продадат нещо или да ги тласнат по лош път.

Как се промени животът на момчетата тийнейджъри след появата на движението #MeToo за борба със сексуалното насилие и тормоз?

За голяма част от мъжете и подрастващите момчета ситуацията е смущаваща. Те не могат да намерят своето място и са объркани. Искат да бъдат добри хора, да помагат на приятелите си, а не да будят страх. Подхождат неуверено и се притесняват как ще бъдат възприети. Това, което ние трябва да направим, е да ги уверим, че е напълно нормално да са привлечени от някого, да флиртуват с него, но не е нормално да упражняват сексуален тормоз.

Работил сте с момчета и имате синове. Защо решихте, че нещо трябва да се промени?

Виждал съм какъв е ефектът от видео игрите върху момчетата. Седял съм в дъното на стая, пълна с момчета в гимназиален етап, и съм ги гледал как играят игри онлайн. Езикът, който използват тогава, никак не ми харесва. Псуват, цинични са, груби са един с друг. Случвало се е да се намеся и да им кажа, че този език не е допустим, че не се отнасяме така с другите хора и че този, с когото играят, е човек с чувства.

Какво би станало, ако не променим ситуацията?

Момчетата споделят, че не припознават училището като своето място. Според статистиката броят на младите мъже, които завършват колеж, постоянно намалява. Иска ми се това да не се случва, защото, без образование, много лесно могат да бъдат отхвърлени от обществото.

Ако не помогнем на тийнейджърите да изградят здравословни и пълноценни връзки, е много възможно да се присъединят към радикални групи, надявайки се там да намерят отговор на въпроса защо животът им не се развива както са очаквали. В много случаи те са толкова разочаровани, че насочват агресията си към уязвими, по-слаби групи в обществото като жени и имигранти например. Търсейки отговори, момчетата могат да бъдат особено опасни.

На какви въпроси търсят отговори в интернет младежите?

Напълно нормално е момчетата и момичетата да си задават въпроса как да бъдат успешни или щастливи. Често подрастващите момчета търсят съвети, свързани с тренировки и фитнес. Някои се интересуват как могат да спечелят пари или как да бъдат харесвани. Пак казвам, интересът към подобни теми е в реда на нещата. Но всеки път, когато влизат в социалните мрежи или играят видео игра, те са бомбардирани от информация. Не обичам да използвам термина „токсична мъжественост“, но понякога съдържанието ги тласка точно към това.

Как разговаряте с момчетата, какво точно им казвате? И, всъщност, кога успявате, защото за тях моментът никога не е подходящ?

Разчитам на кратки, безобидни разговори, като вмъквам важните теми неусетно, докато правят нещо. Много хора харесват разговорите, докато пътуват в колата. Тийнейджърите предпочитат да говорят с възрастните между другото, например по време на разходка, докато си подаваме топка или пък играем баскетбол.

Физическата активност е чудесен начин да им помогнем да запазят спокойствие, ако сме засегнали неприятна или деликатна за тях тема. Добре е също така да ги поощряваме да споделят с нас своята гледна точка, да разговарят с нас, не само да слушат.

Някои родители се страхуват, че, ако засегнат темата за порнографията или алкохола твърде рано, ще събудят любопитството на децата си. Средната възраст, на която подрастващите се сблъскват с порното е около 12 години. Някои възрастни биха казали, че е твърде рано и биха изчакали детето да каже, че се интересува. Детето обаче никога няма да го каже. Бих посъветвал родителите да гледат на този разговор като на разговора за рисковете от шофирането след употреба на алкохол. Това със сигурност е тема, която е по-малко неловка за тях. Могат да използват модела на разговора, за да засегнат други въпроси, свързани с безопасността на синовете си.

Доколко е полезно родителите да споделят личния си опит и преживявания, когато разговарят с момчетата тийнейджъри?

Всъщност споделянето на лични истории може да има огромен положителен ефект, стига родителят да не се притеснява да ги сподели с детето си. Разбира се, не е нужно да изпада в детайли. Друг вариант е да разкаже нещо, което се е случило с негов приятел.

Има ли значение кой ще разговаря за секса с момчетата? Трябва ли непременно да е бащата?

Зависи кой от двамата родители се чувства комфортно да говори по темата. Все пак, ако е възможно, бих посъветвал инициативата да поеме мъж – баща, чичо, учител. Иска ми се подрастващите момчета да общуват с мъже, които могат да им послужат за пример – да дават емоционална подкрепа и да говорят спокойно по иначе деликатни теми като променящото се тяло, сексуалността и взаимоотношенията с другите.

На много от момчетата се внушава, че мъжът не бива да разкрива емоциите си, че трябва винаги да бъде силен и никога да не показва, че е уязвим. Затова тези „мъжки“ разговори са толкова важни за тях. Учат ги, че са мъже дори когато изразяват чувствата си.

За своята книга сте провели интервюта с 85 момчета и млади мъже на възраст от 10 до 22 години. Имаше ли нещо, което ви изненада?

Повечето от тях споделиха, че биха искали да разговарят по-открито с възрастните хора в живота им. Някои казаха, че бащите им са твърде сурови и им липсва емоционалната връзка с тях.

Какво бихте искали да кажете на другите родители?

Често родителите абдикират или спират да полагат предишните усилия при възпитанието на децата си, когато навлязат в тийнейджърска възраст. Истината е, че трябва да продължат да се грижат за тях и да ги напътстват.

Бих им казал следното: Играйте активна роля в живота им дори ако те ви отблъскват постоянно или не изгарят от желание да общуват с вас. Не спирайте да опитвате. Момчетата в тази възраст се нуждаят от вашите насоки и подкрепа, нуждаят се от любовта ви. Те искат да са сигурни, че няма да ги изоставите, щом ви затръшнат вратата под носа. Не спирайте да полагате усилия и да участвате в живота им.