Силата на социалната група и ролята й в живота на тийнейджъра

Да принадлежиш към дадена социална клика може да бъде страхотно, но когато си извън нея, усещането е страшно.

Социалната клика е общност, в която се споделят едни и същи ценности и чиито членове имат обща цел. Повечето такива групи са затворени, защото не всеки притежава качествата, необходими, за да се приобщи. В тях се следва принципа „Ние не сме като тях и те не са като нас“. За да си член, трябва да отговаряш на специфични изисквания, които се определят от вече членуващите в кликата.

Групи се сформират на база различни критерии: начин на живот, културни ценности, популярност, благосъстояние, принадлежност към банда, любим спорт, страст към видео игри и много други. Те могат да обединят хора на изкуството, такива, които са привърженици на алтернативните идеи и музика и т.н.

В социален аспект кликата може да предложи на подрастващия наистина много:

• усещане за прилика;
• сигурност;
• идентичност;
• принадлежност;
• лоялност;
• значимост.

Социални клики/ групи в гимназията

Ролята на малките общности е особено важна за тийнейджърите, затова тяхната тежест е най-голяма в гимназията. Причината е, че децата са в много труден период, когато се чувстват уязвими. Тяхната несигурност се засилва с времето и това се дължи на няколко фактора:

• откъсването от родителите и края на детството, което прави подрастващите по-самотни и изолирани;
• необяснимите и често нежелани физически промени през пубертета, заради които те се чувстват неловко.;
• Нарастващото социално озлобление (дразнене, разпространение на слухове, изключване от общността, заплахи, настройване на групата срещу един определен човек) в стремежа на младите хора да намерят своето място под слънцето. Тези форми на поведение могат да създадат усещане за излагане на риск и уязвимост.

Тийнейджърският период е период на създаване на второ семейство, чиито членове са приятелите. То е изключително важно за развитието на децата, тъй като така се чувстват приети, уверени и сигурни. Често тийнейджърът заявява: „Имам нужда от отделен социален живот, който да е само мой.“

Натискът в социалната група

Наистина, когато подрастващото дете е част от кликата, то се чувства добре. Ако обаче е извън нея, поради една или друга причина, усещането е много потискащо. Тук се крие проблемът със съществуването на такива клики. От една страна помагат, но от друга те могат да разрушат нечий живот. Приемането в общността се случва, когато новият член притежава нужните прилики с останалите. Отхвърлянето е резултат от липсата им. Кликите оказват два типа натиск: върху членовете и върху аутсайдерите.

Натиск върху членовете на кликата

Членовете на групата могат да се чувстват ограничени заради многобройните изисквания за запазване на приликите помежду им. „За да си в добра позиция, трябва да си като нас, да се държиш като нас, да вярваш в нещата, в които ние вярваме, да притежаваш онова, което ние притежаваме.“ е веруюто, което изповядват те. А за някои тийнейджъри то е твърде крайно, изтощава ги и ги потиска.

Натиск върху аутсайдерите

Животът на учениците извън кликата е още по-труден. Те често са тормозени за това, че са различни. Посланието на членовете й е следното: „Щом не си един от нас, то ти си незначителен. Не си струва да те познаваме. Не можеш да се мериш с нас, не можеш да се впишеш, не можеш да бъдеш толкова добър, колкото сме ние.“ За аутсайдера малката общност, която не го желае, е зла и заплашителна.

Силата на социалните групи

Кликите са труднодостъпни и близостта в тях се дължи на споделената, дори задължителна, прилика между членовете. Така например групи, в които се събират по-богати млади хора, отхвърлят бедните и се отнасят към тях с пренебрежение.

В социалната йерархия най-силните общности от подрастващи могат да оказват много силно влияние, което тревожи както родителите, така и учителите. По-малките клики често имат по-голямо от очакваното влияние, когато някой от аутсайдерите отстъпи от позицията си.

Карл Пикхард, психолог в Остин, Тексас, разказва за такъв случай от своята практика: „Преди много години бях помолен да консултирам група осмокласници. Казусът беше свързан с академичното им представяне. Забелязах, че една от сформираните доста по-отдавна групи от ученици с по-нисък успех, е набрала много популярност и упражнява власт върху почти всички. Толкова силна власт, че успешно потиска усилията на децата, които не членуват в нея. Повечето се страхуваха да изкарат много добри или отлични оценки, за да не обидят или разгневят връстниците си от въпросната клика. Заедно с колегите ми започнахме да се срещаме по отделно с всеки от засегнатите тийнейджъри с потенциал за отличен успех. Консултациите бяха кратки. Говорихме за това, че „не дават всичко от себе си“, че „трябва да изпълняват задълженията и към самите себе си“ и „да се осмелят да се сблъскат с неодобрението“. Целта ни беше не да унищожим или навредим на общността, а да покажем на аутсайдерите, че техните индивидуални способности имат значение. Постепенно натискът и потисническата власт отслабнаха.

Кога идва краят на социалните клики

Безспорно принадлежността към определена клика в гимназията улеснява живота на членовете й. С времето обаче светът на подрастващия се променя и обогатява. Убежището, което му е осигурявала, вече не му е нужно, дори напротив. Изискването да бъде като другите започва да му тежи. В един момент разбира, че минусите на членството са повече от плюсовете и напуска групата.

Крайната цел на кликата е да държи настрани заобикалящия я свят, да ограничава учениците в нея и да изисква следването на определени норми на поведение. Всичко това обаче възпрепятства социалното израстване на младежа. Онова, което първоначално се е възприемало от него като предимство, се превръща в пречка. Или, както един от тийнейджърите, с които Пикхард е работил, казва: „Вървях редом с останалите от групата, докато не усетих, че ме дърпат назад.“