9 начина, по които скучните хора отегчават останалите

Чудим се дали има някой, който никога не се е притеснявал от това, че може да изглежда скучен — може би само хора, които са толкова погълнати от себе си, че никога не им е хрумвало, че могат да бъдат по-малко от очарователни за околните. Или може би онези, които наистина са очарователни и просто не го знаят.

Онова, за което не е нужно да се чудим, е какво прави хората да изглеждат скучни. Всъщност проведено е систематично изследване на този въпрос — малко, но достатъчно, за да предостави първия набор от отговори.

В поредица от изследвания социалният психолог Марк Лиъри и трима колеги откриват, че можем да отегчим някого с онова, което имаме да кажем, или начина, по който го казваме: съдържание и стил — и двете имат значение. Те също така установяват, че определено имаме право да се тревожим за това дали другите ни преценяват като скучни, тъй като по този начин те твърде вероятно биха съдили по-строго други наши качества.

В първия набор от изследвания изследователите искат от участниците да опишат нещата, „които правят хората да изглеждат скучни“. След това съставят списък на онези 43 неща, които се споменават най-често, и молят няколко стотин души да оценят за колко точно скучни смятат тези поведения. В крайна сметка те открояват девет категории скучно поведение.

Започвайки с най-скучните, те са:

• Негативен егоцентризъм. Най-скучният начин на поведение е това, което изследователите описват като „да бъдеш негативен и да се оплакваш, да говориш за проблемите си и да проявяваш незаинтересованост към чуждите”.
• Баналност. "Да говориш за тривиални или повърхностни неща, да се интересуваш само от една тема и да повтаряш едни и същи истории и шеги отново и отново."
• Ниска афективност. "Да показваш малко ентусиазъм; да говориш монотонно с много малък очен контакт; да се държиш по много неекспресивен начин."
• Еднообразие. "Да говориш бавно, правейки големи паузи, преди да отговориш; да ти отнема много време, за да изясниш гледната си точка, разтягайки разговорите."
• Пасивност. Да имаш малко за казване, да нямаш никакво мнение, да бъдеш твърде предсказуем или твърде често да се съобразяваш с онова, което всеки друг казва.
• Себичност. Да говориш само за себе си.
• Сериозност. Да бъдеш много сериозен и да се усмихваш рядко.
• Отегчително угодничене. Да се опитваш да бъдеш смешен или приятен, за да впечатлиш някого.
• Отвлечено внимание. Да вършиш неща, които пречат на разговора, да се отклоняваш прекалено лесно и да се ангажираш с прекалено много "общи приказки".

В следващите проучвания едната част от участниците са записани с видеокамера, докато водят разговор, след това другата ги оценява като скучни, а учените старателно кодират нещата, които са казани в разговорите.

Ето някои от начините, по които скучните и интересните хора се различават:

• Интересните хора разкриват повече от своите мисли и чувства, отколкото скучните хора. (Различно е от това да говорим за себе си през цялото време.)
• Те също допринасят с повече информация, не само емоции, за разговора, отколкото скучните хора.
• Скучните използват повече "празни думи" и думи без особено значение — например, да казваш "ъ-ъ", за да покажеш съгласие, но не и кой знае какво друго.
• Те също допринасят по-малко за общия разговор, отколкото интересните хора.

В последното проучване Лиъри и колегите му показват на участниците видеоклипове на хора, които според техните връстници са особено скучни или особено интересни. Без да казват на хората, които гледат касетите, кои се смятат за скучни или интересни, учените просто ги молят да оценят събеседниците си по много различни атрибути.

И уау, излиза, че скучните хора са моментално разпознати.

Те са оценявани по-сурово от интересните хора почти по всякакъв начин. Предполага се, че те са по-малко популярни. Оценяват се като по-малко приятелски настроени и ентусиазирани; по-трудни за опознаване. Приписвани са им атрибути, които не изглежда да са свързани с това дали са скучни или интересни: скучните хора се оценяват като по-малко склонни да бъдат силни, уверени или лидери. Само по два от 18-те атрибута са оценени като равни: И двата типа хора са възприемани като сходни по своята надеждност и компетентност.

Съществува обаче един съществен начин, по който скучните хора са оценявани по-позитивно от интересните: хората ги смятат, че са по-умни.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: rd.com